Буш и беззъбието на армията ни
Тая истерия със сигурността на американския президент взе да ми идва в повече, а аз дори не живея в София. То не е затваряне на улици, то не спиране на джиесеми… и медийна истерия, разбира се.
Снощи обаче, докато бях на гости мернах по новините кадри от пристигането на Буш на правителствената аерогара. Посрещаха го, както е по протокол, министъра на външните работи и почетен гвардейски шпалир. Какво бе учудването ми обаче да видя, че щиковете от пушките на гвардейците бяха махнати.
Ето как изглежда пушката, с която българските гвардейци участват в официални държавни мероприятия:
Картинката е кликаема
Нарича се СКС и както виждате, има сгъваем щик отдолу. Съжалявам, че нямам снимка как на летището тия щикове на българските гвардейци бяха не сгънати, а демонтирани, изобщо махнати от пушките. Ето снимка от срещата с Първанов пред Незнайния войн - ясно се вижда, че пушката е без щик:
Снимка: в. Сега
Аз не страдам от излишен национализъм, даже от никакъв не страдам: изобщо не ми дреме за това дали е силна армията ни (макар с Националната гвардейска част да ме свързват скъпи спомени, но за това - като си сканирам снимките).
Но въпросът за международните отношения не ми е чужд. Гвардейската рота всъщност не е бойна част - тя е символ на българската армия, на готовността ни да защитаваме достойнството на българската държава. Гвардейците са олицетворение на традицията ни, на войнската ни история - тези неща може да нямат реално значение за днешното ни битие, но имат значение на международната политическа сцена. Всъщност, да се посрещат всякакви делегации с военни почести е начинът в официалния междудържавен протокол приемащата страна учтиво, но твърдо да каже на дипломатически език “ние сме суверенна държава и вие идвате тук само защото ние ви позволяваме да останете“. Символично показване на гръбнак, един вид.
Преди няколко години, когато служих, посрещнахме Владимир Путин. Мерките за сигурност бяха наистина големи, но не се стигна до спиране на движението за повече от час в центъра, а това да се свалят ножовете от пушките на никой даже не му е минало през ума. Човекът даже се приближи да огледа войниците на една педя от вдигнатите им щикове.
Такъв дипломатически гаф със САЩ днес не съм очаквал. Просто нямам думи за гъзолизието на някои хора, които са готови да извадят зъбите на армията ни, дазабравят вика “На нож!” с който България е печелила славни победи, да се изсерат на държавните ни традиции само за да угодят на чужда държава. Пак повтарям - тия неща нямат никакво значение за мен като човек, но в международната политика, в протокола, са важни и имат значение за мен като гражданин на страната ни, защото престижът й страда от това.
