Чейндж-бюрото трябва да умре!
Чейндж-бюрата! Ах, вездесъщи са те! Любени и тачени в зората на младата ни домокрация като основен символ на свободния избор - да продавам или да купувам, това тогава бе въпросът! Емблема на потребителската глупост, на мутренската посредственост, на твърдото убеждение, че само в далаверата е истината - изобщо на всичко свято, що ни донесе посткомунистическата епоха.
Тия клоаки, пълни с измамници, тия магнити за балъци, тия черни дупки за всякакъв успех на страната ни в туризма - те трябва да умрат. Ако не незабавно, то поне по-скоро. Моля ви!
Няма нищо по-мръсно, по-зловонно, по-неприятно и лепкаво на пипане от едно българско чейндж-бюро. На всеки, излязал от там му се иска да си измие ръцете, да ги дезинфекцира, да се изкъпе… но всичкия сапун на света няма да свали от тебе ужасното усещане на гнило, на мърша, на нещо гадно и полу-течно, което се плъзва по врата ти, влиза под ризата и със слузест порив потича по гърба ти - усещането, че си прецакан и че нищо не можеш да направиш, защото сам си си виновен за това.
Така де, преди да влезеш в чейндж-бюрото ти много добре знаеше какво ще ти се случи. Защото беше чувал за чейндж-бюрата. За безбройните измами, за фиктивните курсове, за фалшивите табели, за необявените комисионни - всеки ден новините са пълни с това. Пък и ако не са те били ядосани чейнчаджии на Магурата около ‘90 г., едва ли може да кажеш, че си сред участниците в създаването на пазарна икономика у нас… Да, ти знаеше, и въпреки това отиде в чейндж-бюрото.
Но като отиде, пак не ти дойде акъла, въпреки, че видя. Видя миниатюрното помещение, малка, цигански окичена с надписи като в-к Шок със сензационни заглавия будка. Видя намръщения, облечен в черно (винаги в черно) здравеняк на входа. Видя чичовци с тъпи, оядени ммуцуни, джапанки и дебели златни ланци, които се разкарват наоколо с пачки в ръце с вид на собственици (щото точно те са собствениците) и размахват “мобифоните си”, почесвайки дебелите си, космати шкембета в жегата.
Видя бронираното стъкло в полутъмната стаичка, зад което се спотайва феята от Горно Трапоклово, феята със загрубял глас и още по-загрубяла от разправии с балъци като тебе душа. Видя маааалкото прозорче, през което се подават парите. И разбра, че не, не си в банка. Разбра, че тук няма да ти се усмихнат, да те обслужат добре и да те изпратят с пожеланието да се върнеш пак. Разбра, че тук и само тук ще ти вземат парите, ще те обслужат добре, но отзад и ще пожелаят на майка ти, освен другите неща, да ражда още балъци като тебе. И след като разбра всичко това, ти не излезе от чейндж-бюрото, а реши да се направиш на мъж, на далавераджия един път в живота си, и ти като пичовете с ланците да отопиш от тавата тоя мазен сос, който оставя само неизпиращи се и с новия бонукс петна. Подаде с трепереща ръчица влажната банкнота и с омекнали коленца излезе, знаейки, че си прецакан, както винаги. И че сам си си виновен…
Защото, дами и господа съдебни заседатели,
чейндж-бюрата са последното свърталище на ония мутри, старите мутри, кварталните далавераджии с тройна гуша, които още не са излезли от 1994 г., и няма и да излязат, щото по-смелите им събратя отдавна бяха застреляни, а по-умните станаха костюмари. Чейнж-бюрата не служат на никого и нямат и не могат да имат честна печалба - защото банките обменят с много по-изгодни курсове. Чейндж-бюрата съществуват само и единствено благодарение на измами. Чейндж-бюрата са шансът половината чуждестранни туристи у нас никога да не се върнат на почивка тук, защото са били излъгани, а после заплашвани и бити. Ето за това чейндж-бюрата трябва да умрат.
Не искам да се мъчат - това няма да ми достави обичайното удоволствие. Нека просто изчезнат и да оставят всички нещастни, мазни далавераджии да пукнат от глад, труповете им да се подуят на слънцето и миризливи и накацани с мухи, да са основната атракция за туристите - червясъл паметник на епохата, в която слободията беше по-важна от свободата.
