Глупостта умира трудно
Мразя филми за хакери, направо ми лазят по нервите. А когато някой направи мултимилионен блокбъстър, в който половината от екранното време е заето от … ами от екрани, на които става “хакването” и го нарече “екшън”, даже Брус Уилис не може да го спаси…
Аз харесвам Брус Уилис, дори много. И предишните части на Умирай трудно съм ги гледал, цвилейки от кеф в киното (е, верно, тогава съм бил на по-впечатлителна възраст). Ако някой е в състояние да спаси един тотално глупав филм с актьорската игра, това е именно той. И фактът, че въпреки мъжественото си и както винаги перфектно екранно присъствие Уилис не може да измъкне тоя филм от дупката говори, че лентата е много, много акана.
Но да се върнем на хакерите. Аз лично не познава хакери, кракери или както там им викат в урбанистичната митология и евтините филмчета. Познавам хора, които могат да проникнат и/или прецакат защитена компютърна система, дори и аз съм го правил с компа на шефката, но някак продължавам да се чудя от къде извира несекващият оптимизъм на Холивуд да представя хакването и изобщо работата с компютър като перфектно анимиран интерфейс, феерия от шарени прозорци и барове, въртящи се с неуловима за окото скорост по екрана, докато “хакерът” пише с още по-неуловима скорост по клавиатурата, никога не докосвайки интервала, ентера, шифт, контрол или друг функционален клавиш. Не, че съм завършил програмиране или разбирам много от компютърни системи, ама някак ми е много чудно, как ъплоуднат вирус може да накара компютъра ти да избухне като 3 кила тротил и защо навсякъде, където трябва да се внуши усещане за високотехнологичност (офиса на ФБР, стая на хакер, централата на лошите) има едни допълнителни екрани, на които постоянно и бързо текат някакви редове код.
Споменатата феерия от шарени прозорци е общо взето половината от екранното време в Умирай трудно 4. Изобщо голямо хакване пада: ФБР, полицията и всякакви други сайтове падат за секунди, за милисекунди биват овладявани всички компютъризирани функции на светофари, метрото, осветлението на всякакви сгради. Половината от останалата половина от филма пък, разни младоци, облечени в черни костюми, тревожно се разкарват в някакви високотехнологични офиси и изглеждат много важни, разтревожени, зловещи или случайна комбинация от трите…
Не, аз не искам излишен реализъм от един филм - не ми се гледа как вмирисани на цигари и лочещи шесто кафе прегърбени и небръснати сисадмини се псуват по скайп и пишат линукски команди. Разбирам, че хакването трябва да бъде направено интересно за средностатистическото говедо, което знае за компютрите само каквото пише за тях в 24 часа (или съответният му еквивалент). Но ако може, следващия път като решат да правят екшън, нека изхарчат бюджета освен за Брус Уилис, за повечко пушки и специални ефекти, а не за футуристично изглеждащи клавиатури и TFT монитори, щото последните не са никак, ама никак екшън.
“Умирай трудно” по принцип си е замислено като евтино като концепция и скъпо като реализация зрелище, което иска от тебе да седиш пред екрана с бронежилетка и легенче, в което да събираш отклонилите се куршуми. Ако ги нямаше моментите като специално създадената за холивудското филмопроизводство програма, която с помощта на интерфейса си визуализира какво прави лошия, а именно: “UPLOADING VIRUS -> 79%” примерно, ако го нямаше и въпросният вирус с еквивалент на 100 кг. тротил, ако човек не можеше да си позволи да свали хеликоптер с точно насочена лека кола, след което да падне от камион върху изтребител и после да се отъркаля по рушащия се мост, “Умирай трудно” щеше да бъде някакъв екранизиран Шекспир! Иначе къде щеше да се посмее човек, ако ги нямаше тея ефекти, питам, а?!
