Щастлив съм, ебаси
Щастлив съм и то без някаква конкретна причина - просто съм човек, който се радва на живота, а и животът някак се подрежда добре напоследък. Спокойно ми е едно такова, че нещата както в личните ми работи, на приятелите ми, а и на държавата, в която живея, вървят обнадеждаващо.
Тъй де, прогнозите ми са силно оптимистични. Икономиката на страната ни примерно върви доста добре - макар и да са комунистите на власт явно не са толкова тъпи - взеха, че свалиха корпоративния данък (и Станишев отдава именно на това повишената събираемост, най-после 
), сега ще свалят и данъците върху личните доходи, има силен глад за работна ръка, бизнесът си върви…
Приятели ми се намират достатъчно, а и напоследък все по-често се сещат за мене, което е учудващо, като се има пред вид, че повечето учат и/или работят из разни далечни градове. И изобщо готини приятели си имам - яки и печени, значително по-умни от масата фешъни, които се навъдиха наоколо - не знам какво щях да правя без тях. Запознах се и с няколко наистина интересни хора (с някои по интернет). Един от най-добрите ми приятели пък ще се жени следващия месец. За пръв път през съзнателния си живот ще ходя на сватба. Какво ли да му подаря?
Разни цигани се трепят по някакви красни поляни някъде много далече от мене, а в моя град изобщо няма никакви цигани. Има турска общност и много от момичетата от нея са наистина невероятно красиви. И другите момичета също са много хубави - като изляза на улицата или отида на плаж дефилират пред погледа на случайния минувач, малки и големи, ученички, студентки, млади майки, даже не чак толкова млади майки… Радост за очите … и не само. През последните месец-два доста секс ми се събра, като се замисля май до сега не съм имал такъв успех с толкова различни жени за толкова малко време.
Работата ми е … задоволителна. В смисъл не твърде скучна, не изискваща повече от поносимото напрягане на и без това малкото ми акъл, осигуряваща ми доволно възможности за професионално и личностно развитие и особено важно - оставяща ми достатъчно свободно време за многото ми хобита, както и за просто мързелуване и взиране в една точка. Заплатата ми наистина е малко променлива величина, но пък си е висока, а и изгледите са в следващите месеци да достигне още по-неподозирани висоти. Почти си изплатих заема и вече правя планове какво да си купя със следващия. Разни глупости ще да са, без съмнение
Разни хора с пенсионерски души, макар и млади на години четат 24 часа и гледат битиви и непрекъснато опяват, че България се управлявала от ДС, ДПС, евреи, масони, мафия и какво ли не още. Аз пък не гледам телевизия и чета само яките вестници (което не е трудно, щото са само два - Дневник и Капитал). Информирам се от интернет и чета писанията само на интелигентни и забавни хора с млад дух и чувство за хумор, затова не се тревожа за глупости и продължавам да смятам, че е по-добре всеки да си гледа работата съвестно, отколкото да се жалва от какво ли не.
Аквариумът ми е по-готин от когато и да е било и върви добре. Паякът ми умря (оказа се мъжки и му дойде времето), макар и девствен и сега осъзнавам, че ми беше повече грижа, отколкото кеф. С въздушната пушка съм направо трагичен и Мишел ще се радва да узнае, че след оня гълъб нищо не съм утрепал с нея - не защото нямам желание, а защото съм некадърен стрелец - но и пропуските ми носят някаква детска радост. От първия български сайт, дето плащали за публикации нещо не ме изкефи как ми оценяват писанията и не смятам повече да ги удостоявам с вниманието си, но гугъл адсенса на блога ми трупа яко и скоро ще очаквам първия чек.
Като споменах блога - вече имам средно 800 уникални хита дневно и като потърсиш в гугъл Бойко Борисов съм на първо място
Изобщо обичам когато нещата се подреждат добре, а особено обичам усещането да знам, че все по-добре ще се подреждат и че само хубави преживявания ме очакват. Как ли се нарича това чувство?
