Как се правят виното и ракията у нас
Днес гост-блогър е: Диян Русев - Kratun *
Нека започна с това, че до 2001-ва имам 4 годишен стаж в предприятие за производство на вино и високоалкохолни напитки от всякакъв вид. Организирал съм износ на големи партиди българско вино за държави от цяла Европа (вкл. Франция), Япония, Канада, Израел, Русия, дори Ливан. През 1999 г. успях да реализирам износ на търговско количество ракия за САЩ - нещо, което до тогава никой не бе успял да направи. Познавам алкохолния бизнес у нас добре.
Именно затова смятам да ви поразкажа малко неща от кухнята на производствения процес на вината и ракиите в нашенските винпроми, които може леко да ви стреснат…
Грижата за лозата e основен приоритет на „Винпром Пещера“ – интервю с Егор Боев за сп. Агробизнесът /със съкращения/:
Винпром Пещера“, като най-голям изкупвач на гроздова суровина в България прави сериозни инвестиции в обновяване на лозовите насаждения. Въпреки, че работи с над 200 контрагенти, които добиват суровина от близо 100 хиляди декара лозя, компанията инвестира и в собствени масиви.”
Такаааааа…
Нека допуснем, че добивът на грозде от един декар е около 1000 кг., което не е никак малко. Какво получаваме? 100 хиляди тона грозде. Ако ракията се прави по нормален начин, няма как да получиш повече от 20л от 100 кг рандеман. Обаче, имайте предвид, че 1кг качествено грозде струва около 0,50 лв, т.е. ако всичко е редовно, 20 литра ракия ще излезе 50 лева само суровина. Ами разходи за производство, за бутилка, етикет, кашон, режийни, транспорт, РЕКЛАМА? А, забравих акциза и ДДС-то! И при тези разчети Винмпром Пещера би получила всичко на всичко 20 000 тона ракия, което сравнено с количествата, продавани годишно само в България е нищо. А те произвеждат и вино, което се прави пак от грозде…
Как се прави виното в България?
Да допуснем, че в края на кампанията за изкупуване на грозде винпромът има 100 единици грозде с различно качество. От него правим т.нар. “първо вино“, не повече от 50 единици. Това е истинската гордост на всеки производител. Една част от него се оставя за отлежаване, с друга се произвеждат няколко ограничени партиди предназначени за износ или за панаирни изложения и една съвсем малка част от него остава за подобрение на други партиди.
С остатъка от винени джибри примесени с обилно количество вода, захар и сухи дрожди правим още минимум 150-200 единици “второ вино“, което е най-често срещано на вътрешен пазар. Неговата цена е около 6-8 лева в момента (в зависимост от това колко е подобрено с вино от “първата ръка”).
Предната манипулация се повтаря с остатъците до получаването на “трето вино“. То се използва най-често за продажби на вътрешен пазар в категорията около 4 лв за бутилка. Всички знаете 5 литровите картонени опаковки (плащаш 3 - получаваш 5) с цена 12,00-15,00 лева.
Каквото е останало като утаечна кал и др. добавки от ферментацията отива за производство на “гроздова” ракия или на последното “четвърто вино“, което се предлага в едни много стилни пластмасови бутилки с форма на бъклица и звучни и креативни имена като “Мерлото на тати“, “Учиндолско усукано“, “Трепета на технолога“, “Меча кръв” и други подобни. Естествено, че и в най-ниските категории се добавя по мъъъъъничко от “първото вино”, но колкото по-надолу, толкова по-малко.
А какво става с ракията?
Абсолютно сте прави, когато си мислите, че в ракията от среден и нисък клас (с цена 7-8 лв за бутилка) в най-добрия случай има съвсем малко грозде. За нейното производство се използват отпадните продукти при производство на виното, т.е. винена кал, вода, захар, сухи дрожди и оцветители, и ароматизатори от растителен произход. Накрая полученият винен дестилат, който излиза с около 65-70 алк.градуса се смесва със спирт (за съжаление много често той е меласов) и омекотена вода за да не помътнее.
Успокоителното в цялата работа е, че всеки уважаващ себе си винзавод изпраща поне по една проба от ракията си за анализ в акредитирана лаборатория. Там при много прецизни условия се измерва съдържанието на метилов алкохол, тежки метали и др. отрови в нея. Този анализ е много скъп ако решиш да го правиш за купаж под 5 тона ракия например. Затова казвам, че заводската ракия, макар и с … да речем компромиси при влагането на качествени материали, е доказано неотровна.
За домашната ще пиша друг път.
—————————————————-
Автор на материала е Диян Русев - Kratun, който не черпи на рождения си ден с евтино вино (и смее ли 
).
.
мислех си, че темата днес ще умре без коментари…
