Жените не са като нас
Мисля си за размерите на хорaта. За физическите им размери и как това се отразява на живота им в чисто битов план, на нещата, които им се случват или не им се случват, на отношението на другите хора към тях.
Не, не не става дума за раликата в мъжките погледи към дебелите жени и симпатичните миньончета с прасковени дупета, а по-скоро за това дали има разлика в това в какъв свят живеят мъжете и в какъв жените от гледна точка на личната сигурност и самочувствие…
Когато вървя по улицата, пътувам някъде или правя нещо изобщо, аз живея с мисълта, че общо взето нищо не може да ми се случи. Сигурен съм, че повечето мъже така се чувстват - ако сам не си търсиш боя, много малко вероятно е да си го намериш, освен ако не си в някой наистина кофти квартал. Дори почти не мислиш за това - има си там полиция, закони, които достатъчно осигуряват обществен ред. Разхождаш си се спокойно по улиците на града, ходиш по кафета, пазаруваш, пътуваш - без да се страхуваш постоянно. Знаеш, че в общия случай, ако не се ебаваш с другите и те няма да се ебават с тебе.
При жените обаче, нещата като че ли не стоят точно така. За повечето жени, особено за по-дребните и по-хубавите, светът като че ли е пълен с перверзници, онанисти, ексхибиционисти, джебчии, обирджии и други тъмни балкански субекти, които само дебнат да се възползват. Разказвали са ми какви ли не случки - нахалници, които говорят мръсотии докато вървят до жена по улицата, разни си показват дреболиите във влака, лъскат бастуна скрити в някой храст в парка и леееееко се показват колкото жената да ги види, други дърпат чанти и телефони… Тия мизерници не се показват, когато наоколо има и мъже, защото знаят, че ще изядат боя - и там е разликата.
Чета напоследък колко много блогъри са пострадали от тъпи таксиджии, които са ги псували, гонили, даже били. Контрольорите в градския транспорт са пък пословични с грубостта си. На мене такива неща, случайно или не, не са ми се случвали, макар да знам, че на други хора, които познавам със сигурност са, а и покрай работата на баща ми (полицай е) съм се сблъсквал с някои не особено приятни случаи, за които няма да разказвам сега. И съм забелязал, че тия случки имат връзка с размера на човека - с чисто физическия му размер.
Тъжно е, но жените не живеят в нашия сигурен свят. Колкото и да си мислим, че е безопасен, за тях той крие много неприятни изненади, те много по-често очакват нещо кофти да се случи. Те винаги са нащрек, когато пътуват, особено ако са сами - а не похъркват безгрижно на седалката. Замислят се и се оглеждат, преди да влязат в тъмна уличка или вход, вместо с мъжкото пиянско веселие да се заклатушкат натам. Дори ако щете, ако се карат с гаджето си … имат едно на ум, че е два пъти по-тежък. Да не си в състояние да избягаш или да се защитиш, да си винаги потенциална жертва, заобиколена от неизвестни хищници - това има голям ефект върху начина, по който жените мислят и възприемат света.
Аз самият бях доста шокиран, когато достигнах до това “прозрение”. Знам и че рисувам малко прекалено апокалиптична картинка, но го правя, защото за теб като мъж е малко трудно да осъзнаеш тези неща. Но е хубаво да ги имаш пред вид, когато някое момиче те помоли да го изпратиш до вкъщи, а на тебе вече ти се спи, та две не виждаш и искаш само да се метнеш в таксито за у вас. За нея има значение.
——————————–
P.S.: и да удариш жена, пък била тя и твоята собствена, не те прави повече мъж- прави те жалък нещастник, който заслужава да го порят манафите, от мене да го знаеш.
едната се е била качила за малко разстояние - 10 км
