Учителите – изнудвачи или жертви?
Днес гост-блогър е Боян Калинов *
Темата за учителската стачка е доста актуална в момента, особено в светлината на хилядите деца, изритани от училище и зарязани на произвола от учителите, които искат двойно увеличение на заплатите си. На пръв поглед справедливи искания.
Да, но само на пръв…
Стачката и учителите
Принципно погледнато, стачката представлява изнудване в най-чист вид. Група хора решават да се организират и да причинят загуби на трето лице (техният работодател) с цел да измъкнат повече пари от него. Това е механизъм, който е имал своето място по времето на първоначалното натрупване на капитали, но отдавна изиграл ролята си и сега превърнал се в нещо изключително вредно. В момента самата концепция за стачка противоречи на идеята за свободна пазарна икономика, в която търсенето и предлагането определят пазара, а регулацията от страна на държавата е минимална. Пазарът на труда не прави изключение – ако търсенето надвишава предлагането, заплащането расте, ако предлагането е повече, нормално е заплатите в дадена сфера да са ниски.
В България учители – под път и над път, като голямата част от тях са такива само на книга и са всичко друго, но не и подготвени да дават образование на децата ни. Това всъщност е причината заплатите им да са ниски – предлагането значително надвишава търсенето. В една нормално работеща икономика, каквато нашата вече би трябвало да е, в този случай един рационално мислещ индивид би се насочил към друго поле за изява и би зарязал учителския “бизнес” – това са уж образовани и сравнително интелигентни хора, за които не би трябвало да е проблем да се пренасочат, още повече, че всеки учител си има и конкретна специалност и би трябвало с лекота да се пренасочи към работа, свързана с нея. За съжаление обаче има два много силни фактора, които пречат на това – факторът “мързел” и факторът “синдикати”.
Факторът мързел
Той е ясен – по-лесно е да извиваш ръце за повече пари, отколкото да положиш усилие и да се реализираш в живота. Българите сме мързеливо племе и учителите не правят изключение. И понеже не са свикнали да работят в конкурентна среда, те са неспособни да посрещнат предизвикателствата дори на диференцираното заплащане - всеки от тях знае колко некомпетентен и неподготвен е всъщност, а оттам и страхът от този тип определяне на възнаграждението. Как можем да очакваме от хора, които не могат да приемат дори този компромисен вариант, да се изправят на пазара на труда и да се преборят за реализацията си? Абсурд. Затова се следва линията на най-малкото съпротивление – стачката. Много е лесно да се каже “Не получаваме достатъчно, дайте ни повече”. Логичният отговор би бил “Като не сте доволни, намерете си друга работа “.
В България има глад за квалифицирани работници и служители в почти всички сфери на икономиката – безработни са само онези, които не искат или не могат да работят, безнадеждно мързеливите и крайно некадърните. Това важи с особена сила за големите градове и София, където са именно най-големият брой учители. Никъде по света учителите в държавното училище не получават големи заплати. Затова има и частно образование – там най-добрите учители могат да се реализират срещу далеч по-сериозно заплащане. Да, у нас все още са малко частните училища, но ги има и се увеличават. Да не говорим за недостига на квалифицирани кадри на пазара на труда в други области – елементарна преквалификация ще е достатъчна, за да намерят недоволните от заплащането учители своето ново призвание. И ето точно тук се проявява вторият фактор от смъртоносния капан:
Факторът синдикати
Синдикатите - този тумор в организма на съвременното общество, тази киста на задника на държавата, която се родее с мафията и на практика се държи като нея. Синдикатите нямат полезна роля за друг, освен за собственото си ръководство. Профсъюзните лидери в България карат автомобили за по над сто хиляди евро, а в същото време призовават за увеличаване на доходите на членовете си. Подобно лицемерие е присъщо на тези паразитни организации, смучещи пари от собствените си членове с претенцията, че защитават правата им. С действията си синдикатите обогатяват определена ограничена група хора, като в същото време разстройват нормалното функциониране на пазара на труда и на цялата икономика, допринасят за ограничаването на икономическия ръст, а оттам в дългосрочен план пречат на увеличаването на доходите на членската си маса.
Ако за момент се върнем на учителската стачка и си спомним изказването на синдикален лидер, който отбеляза, че тези учители, които не стачкуват, няма да получат исканото увеличение в приходите, ще илюстрираме много добре мафиотския подход на синдикатите. “Който не е с нас, е против нас” – доста прилича на мото на престъпна организация и разкрива истинското уродливо лице на синдикализма. Още повече, че под благовидното прикритие на искания за увеличаване на учителските заплати се издигат и политически искания – доста ояденият и крайно неприятен индивид Желязко Христов, председател на картела КНСБ, заяви: “Учителите сега искат оставката на министър Даниел Вълчев, а утре ще поискат тази на премиера.” За думите и делата на осивдетелствания шизофреник Константин Тренчев, приятел на гореспоменатото лице Христов и председател на другото пипало на октопода, «Подкрепа», изобщо не си струва да говорим – те са красноречиви и сами по себе си.
И сега?
Стачката на лекарите в Пирогов, в която те отрязаха синдикатите и не ги допуснаха дори да припарят до стачния комитет, беше изключително позитивен пример на справяне с октопода и на недопсукане стачните действия да бъдат използвани за прокарване на лични финансови и политически интереси. За съжаление такива примери са малко – учителите явно са твърде наивни и се оставят да бъдат грубо използвани. С това те сами унищожават и последната капка уважение, което българското общество хранеше към тях.
Нека завършва с един призив – скъпи български учители, ако не искате да сте политически парцал, с който някои хора ще си избършат ръцете и после ще захвърлят, без да изперат, ако не искате да сте мразени и осмивани, откажете се от стачката! Ако искате достойно заплащане, не се противете на реформите в образованието, на диференцираното заплащане, на навлизането на частните училища и университети - напротив, притискайте министъра си да ги прокарва по-усилено и по-бързо. Или, разбира се, си потърсете друга, по-добре платена работа.
——————————————————————-
* Автор на материала е Боян Калинов - Boby_. Той е хардкор либертарианец от Радикалната мормонска църква на Радикалното радикалистично радикалене, което не му пречи понякога да е прав. Самата статия е публикувана първо в неговия блог.
