Сиамска котка
В случай, че някой изобщо се съмнява в това, налага се да кажа, че вече притежавам най-сладкото коте на света.
Получих го онзи ден и любовта ни очевидно бе от пръв поглед…
Снимките са кликаеми
Обожавам котки. Тази, която гледах временно си я взеха хората, щото се върнаха от Холандия (не, не ми донесоха семена, гадовете) и в къщи стана едно подредено, тихо… ужас. След като ми писна всяка вечер да се напивам или да спя в разни чужди легла (не, че се оплаквам), за да не ми е тъпо вечер сам в у нас, реших да си взема коте и да си го отглеждам докато смъртта ни раздели. С идеята, че няма а е зле вече да свикна да се грижа за някакво същество, което може и проблеми да създаде, а не само да си стои в аквариума и кротко да расте.
Когато разбрах, че Петя се е отказала да вземе от Мартина едно сиамче, веднага реагирах и още на същия ден то се озова при мен. Супер сладко, мъжко, на три месеца. Бях му нагласил всички необходимо, разбира се, за което се наложи да тичам на тагъдък из магазините в края на работния ден и да оцелея под унищожителните погледи на продавачката и няколкото клиентки в един магазин за бебешки стоки, където попитах дали имат малки одеялца като за котки. Изгледаха ме все едно казах, че искам да чукам трупа на майка Тереза, ебаси…
Бях прочел и къде що има статии за котките в нета, от което разбрах главно колко не може да пише шефката на фелиноложкото дружество. Горката женица - трябва да имаш особен талант, за да създаваш толкова разхвърляни и объркани текстове, пълни с излишна странична информация, от които нищо не се разбира. Тъй, че ако някой знае добър сайт със статии за отглеждане на котки - да казва.
Били злобни сиамките… глупости. Котето се оказа много добричко, гальовно и сладко колкото си искаш. Още от първия път уцели кое е правилното място за акане и използва нарочената за целта кутия. Вечерта гледахме филм и ловихме рибките в аквариума през стъклото, а на сутринта един час си играхме в леглото (не, не е това, за което си мислиш…). Докато съм сигурен, че се е научил да ползва за естествените си нужди ексклузивно кутията и че няма да си остри ноктите в кожените ми мебели, е заточен в кухнята нощем и докато ме няма.
Кръстих го Антон, но му викам главно “коте” и май ще му остане така. Привърза се към мене изключително бързо, много ми се радва когато съм си в къщи, тича след/пред мене където и да отида из апартамента (даже понякога го ритам ако се разсея, щото ми се вре из краката) и непрекъснато мяука да му обръщам внимание. Тая вечер след като половин час гони и дебна едно топче, вързано с кабел, което аз подръпвах, явно се измори, защото като седнах да пиша това, се промъкна в скута ми и заспа изтегнат почти неприлично блажено.
Малко трудно го снимах, щото или търчи насам натам и не се спира, или се търка около мене да го галя и да се борим, но каквото можах - направих.
Обичам котки и тва си е.
