Излъганите ми надежди - новите Nightwish и Тарантино
Намират се съвсем не чак толкова много работи на тоя свят, които истински да ме радват. Поради тая причина аз силно страдам, когато нещо с тях се прецака.
Така страдам и сега, след като две от любимите ми неща на тая планета - Nightwish и Куентин Тарантино се изложиха като кифладжии с последните си произведения…
Имаше две произведения, на които възлагах много надежди в последните няколко месеца и на които тръпнех в очакване да се подложа (всъщност нещата са бая повече, ама само за две ще говоря): това бяха новия албум на Nightwish с новата вокалистка и новият филм на Трантино в съавторство с Родригез - Grindhouse. С търпението на мравояд устоях на изкушението на всякакви демо-та и TS рилийзи и миналата седмица успях да изтегля с добро качество албума и двата филма. И за мое съжаление - да ги изслушам и изгледам.
Искаме Таря!
Не знам дали Таря Турунен е имала някаква намеса в писането на песните на Nightwish или е ограничавала приноса си само в пеенето, но без нея групата просто нищо не струва. Не само, че новото момиченце изобщо не може да се сравнява като сила и плътност на гласа и като певчески умения с Таря, ами и новите песни са някакви отвратително безлични, неметълски, без хъс, без енергия… Не знам какво са си мислили останалите от групата - те отдавна имаха проблеми с Таря щото тя пееше и за странични проекти, чух, че и преди са я заплашвали да я изключат… ама така и не разбраха това, което аз заподозрях още тогава, когато прочетох за това, а и чух Таря да пее самостоятелно - тя е злато и без нея групата им е за никъде. Искаме Таря!
Искаме… абе и аз не знам какво искаме!
Честно да ви кажа, допреди 3 години изобщо не знаех кой е Куентин Тарантино. След като узнах, един по един намерих всичките му филми и ги изгледах - не ми отне много време, щото бяха само 5. От тях само Kill Bill и Криминале ми харесаха, но ми харесаха изключително много. Е, и Reservoir Dogs имаше свежи моменти (Ама защо аз да съм г-н Розов? Щот си педал, затва!), Джаки Браун също бе по своему забавен, но Ума Търман с катана или без направо ми взе акъла - винаги ми е била любимка. И като се имат пред вид другите култови проекти, в които Тарантино е участвал с протежето си Родригез (От здрач до зори, Десперадо, Син сити) аз много се надявах, че следващият им съвместен филм ще кърти мивки.
И той наистина изкърти мивките и цялата водопроводна инсталация заедно с тях - показа ми как двама отлични режисьори могат да сътворят такива говна, че да им се чуди човек дали не ги е хванала старческа сенилност на 40 (или 50, не знам точно). Death proof не беше нищо особено, но диалозите и актьорите ми харесаха - даже можеше да додрапа до хубав филм, ако не беше тъпата сцена на края, с оня измислен побой. Прехваленият по форумите Planet terror обаче е просто постна дрисня и нищо повече. В него няма нищо, ама абсолютно нищо - нито хубав екшън, нито напрежение, нито готин главен герой (когато си по-педераст от г-н Розов, даже татуировките не помагат), нито ефекти, готини актьори като Брус Уилис и стария шериф са пропилени за някакви епизодични роли… Ако филмът беше чист, кървав екшън, нещо като Кил Бил минус бойните изкуства и плюс зомбита, щеше да е перфектно - но не. Получило се е нещо гротескно и неядивно, нито интересно, нито страшно, нито гадно. Просто … никакво.
Много кът са напоследък както хубавата музика, така и хубавите филми. Кво ще се прави, не знам.
—————————————————————————————————–
Интересна статия, която вероятно си пропуснал:
За какъв дявол ни е акциз върху горивата?
.
На мен лично страшно ми харесаха за това, което са - просто двамата са решили да направят филми в оня стил (който като идея е ужасен) и да добавят нещо от себе си 
