Татуиране - репортаж на живо
Отдавна ми беше мерак да го направя и тая събота сколасах - вместо да си избирам ризи, както бях запланувал, отидОх и се татуирАх.
Понеже знам какво ми беше на мене - исках да го направя, ама и идея си нямах как става, какво ти правят, колко точно боли и такива ми ти работи, за всички вас, дето се колебаете и се интересувате, а няма кой да ви каже, ще опиша подробно процеса от гледната точка на потърпевшия…
Отидох в “големия град” с намерението да си избера обзавеждане на спалнята, което и направих сутринта. Оказа се, че матракът, който ми допадна струва почти двойно колкото самата спалня, а най-якият гардероб на света е прекалено огромен, за да мога да го събера в нас. Следващите дейности по план бяха закупуване на някакви уютващи предметчета, които са ми слабост и се сдобивам с тях при всеки удобен случай: свещи, малки фигурки, вазички и подобни глупости, които с неспирно усърдие трупам по библиотечки, масички, шкафчета и всякакви други плоски повърхности в апартамента си. След това мислех да прекарам следобеда в избиране на ризи.
Да, ама Мухоморка, се оказа затворена и останах назад с уютващите предметчета. До нея видях реклама на някакво Tаttoo&Piercing студио и вместо да отида за ризи, влязох. Оказа се, че това е стдиото на мъжа на една позната… абе знаех, че е добър художника там 
Още щом влязох ми стана ясно - ще се татуирам сега, ако ще светът да се продъни…
Изборът
Казах какво искам и ми дадоха десетки каталози с хиляди различни татуировки да си избирам. За 10 минути си избрах, щото от преди бях мислил какво да бъде и имах най-обща идея какво искам, а в единия каталог си намерих някакво, което достатъчно се доближаваше до нея. Пичът извади листа от каталога и го сканира, след което на компютъра нанесохме няколко промени, които аз исках и той разпечата тъй направената чернова в реален размер. След неколкократно налагане на листа върху мене, той скицира с молив още някои работи - това не се направи на компютъра, за да се види точно кое къде ще стои на мене.
Всъщност, трябваше да ми запишат час за същинската операция за следващата седмица, но човекът, който трябваше да дойде в 12 не се яви до 12 и половина и аз се наместих на негово място. Той дойде после, ама къде ти да ме вдигне от стола…
Когато всичко беше готово, татуистът подложи едно индиго под листа (индигото с боядисаната страна нагоре) и очерта контура на татуировката така, че тя да се отпечати с индиго и отдолу на листа. Той изряза листа съвсем грубо около така нарисувания модел, накара ме да се съблека до кръста, намаза рамото ми със стик за подмишници Нивея (на въпроса ми защо - той отговори, че за да се отпечата модела върху ми) и ми залепи листа с индиговия контур надолу. След като го махна, индигото беше отпечатало на мене контура на татуировката. Малко от тоя контур може да се види на тая снимка (тя, както и другите, се увеличава ако я кликнеш):
Вече нарисуван, седнах на стола. Оказа се, че процедурата ще трае около 2 и половина часа. На въпроса ми дали предлагат някакви напитки примерно, щото това си е доста време, пичът извади от шкафа един ЕЙ ТАКЪВ буркан, на който пишеше “Vaselinе”, ухили се зловещо и рече “Тука предлагаме само болка!“. Това леко ме втресе, щото комбинацията от болка и вазелин е широко използвана в един тип вицове…. но се оказа, че вазелинът и то голямо количество от него, е жизнено важен при татуирането. Тогава си отговорих и на въпроса защо има два климатика в студиото - клиентът стои неподвижно, често съблечен, няколко часа, затова.
Инструменти и татуиране
Първо се използва машинка, на която е сложена игла с един връх, за да се очертаят контурите на татуировката. Това се прави, защото индигото се изтрива много лесно при работа, по същата причина се започва очертаването отдолу нагоре - първо долните елементи, после тия нагоре. След като контурите са очертани, за запълване се ползва игла с няколко върха, щото става по-бързо. Имало било игли с до 40 върха за правене на светлосенки, но понеже моята татуировка беше плътна, ползва само 7 върхова игла. Според пича, повечето татуисти предпочитали да си правят иглите сами, щото на фабричните не им били разположени равномерно върховете
Машинката за татуиране е прост механизъм, който те боде с една игла по няколко десетки пъти в секунда. Самата игла преминава през тръбичка, която татуистът поддържа пълна с мастило като през няколко секунди топи върха на машинката в едно малко, пластмасово нещо, в което си сипва малко мастило от тубичка - нещо като едно време както са пишели с перо и са го топели в мастилница. Всички машинки се стягат с обикновен грозен ластик, за да не трепти иглата настрани. Една хубава машинка, както бях информиран, е 800лв, едно шише мастило - 100.
Боли ли?
Не, не боли. Поне далеч не толквоа, колкото си мислех. Предполагам зависи от мястото, на което ти я правят, защото усетих болка, когато правеше връхчето на татуировката, което е по-напред на рамото, но това бе само за няколко минути. По едно време щях да задрямам - чувства се драскане, но не е нетърпимо, даже и болезнено не бих го нарекъл. Иначе процесът е прост - татуистът топи машинката в мастилото и единия си пръст във вазелин, мазва по кожата и почва да те рисува. След няколко секунди отново и така в един приспивен ритъм. От време на време те пръска с течен антибактериален сапун и те изтрива и пак почва цикъла.
Аз не задрямах обаче, ами се оглеждах и разпитвах пича за каквото се сетя. Научих няколко интересни неща:
- Цветът на татуировката ти зависи от естествената пигментация на кожата. Затова при различните хора се получават различни цветове, макар мастилата да са едни и същи. Черното примерно може да изглежда сиво, масленозелено или тъмно-синкаво.
- Татуистът се казва Веси, на 39 е, макар да изглежда на трийсе и две-три, има дете, занимава се с музика като хоби. Лятото татуира по нашето черноморие, зимата отива в Норвегия.
- Цветът зависи и от това дали се печеш на слънце. На Веси ръцете бяха целите татуирани и където му свършваха ръкавите на тениската и се беше опекъл повече, цветовете рязко се променяха.
- В Норвегия една татуировка колкото моята струва 500 евро. За моята дадох 75 лв. И това си е скъпичко, но предполагам татуистите трябва все от някого да избиват парите, задето правят толкова много татуировки безплатно на приятели.
Крайният резултат
Само не знам що толкова страшно гледам, ама нейсе
Накрая мисията бе изпълнена - намаза ми рамото с взелин, залепи отгоре парче тънък найлон, който нарече “фолио”, закрепи го с хартиено тиксо и на изпроводяк ми даде указания как да се грижа за татуировката. Даже написани ми ги даде на едно рекламно флаерче заедно с неговия телефон. Инструктира ме да си купя вазелин и 4-5 пъти на ден да мия татуировката със сапун и да я мажа с тънък слой вазелин. Тръгнах си.
А после?
Като се прибрах и се съблякох, всичко под найлона беше мацаница от мастило, кръв и лимфа, татуировката изобщо не се виждаше. Изкъпах се и някакви като черни парцали се отмиха - предполагам това е епидермисът ми, оцветен от мастилото. Бях предупреден, че в следващите дни от раната (щото татуировката практически си е открита рана на кожата) ще излиза мастило и лимфа и да не я оставам да изсъхне в никакъв случай, защото ще се напука. На първата сутрин бе излязло доста и се беше залепила за фланелката ми, но после нямаше почти нищо. За работа, където не мога да се мия, по съвет на татуиста използвам мокри кърпички, след което пак мажа с вазелин. Чакам на седмия-осмия ден да “се обели” (какво ще се бели и как нямам представа), което ще значи, че мога да спра с мазането и миенето.
За сега са минали два дни и се държи добре, само дето ме сърби. Ще мога да се фукам с нея до седмица, надявам се
—————————————————————————————————
Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:
 |
Паулу Коелю
|
Кажи, че си с лещи!
