Какo Сийке, не съм от тях!

Коментар от windy

14 ноември 2007 @ 9:40

Решението за аборт е личен избор. Държавата е длъжна да осигури правото на този избор, а обществото - приемането му. Не мисля, че българското общество приема аборта като нещо нормално. Има ги двете крайности - псевдоморалните, за които, ако направиш аборт си лека/тъпа/за нищо не ставаш и трябва да мигрираш някъде на север и неебателните лекари, които ти обясняват, че е все едно да ти бият инжекция и чиито клиентки обикновено имат по 3-4 минали аборта. Аз забременях доста малка и бях леко паникьосана на първия преглед при лекар, когато още не бях сигурна какво ще правя. Като му казах на колко години съм просто ме попита за коя дата ще ми било удобно, което ме шокира почти колкото новината, че съм бременна. Следващите 9 месеца пак по болници се нагледах на безумни вменявания на вина, които явно не се повлияват от това законно ли е или не и лекари, според които правото на избор се обуславяше в правото на техния избор.

Коментар от illa

14 ноември 2007 @ 10:16

Правото на аборт не може да бъде изолирано и да се разглежда само по себе си. То трябва да е “подплатено” с право на адекватни лекарски грижи, с право на информация за опасностите от аборта за живота, здравето и репродуктивните способности на жената след това, с адекватно сексуалното образование и информация за контрацепцията и т.н. В крайна сметка, за да има избор, той трябва да е информиран - жената (пък и партньорът й) да имат достатъчно данни за всички аспекти и последици от един аборт. Това е скъпа дейност.
Много по-лесно и по-евтино е абортът просто да се забрани. Но пък и насъчаването на абортите с действие или бездействие също е крайно нежелателно.

Коментар от Tedi

14 ноември 2007 @ 10:32

Аз също съм на мнение, че в България не се приема равнодушно аборта и въобще личният избор на човека. Хората решават, че са за правото на личен избор само тогава, когато на тях има се случи нещо и съзнанието им е разтерзано от някаква дилема, през останалото време са противници и не уважават правото на останалите да вземат сами тези решения, били те правилни или грешни. В обществото винаги е битувало и ще продължава да битува негативно отношение към жените, които правят аборти. Надявам се, че един ден хората няма да живеят с толкова много предразсъдъци (въпреки, че аз самата живея с доста, но от различно естество и се мъча да спечеля битката с тях и да ги преборя).

Коментар от Даниел Панев

14 ноември 2007 @ 11:19

А на мен ми е странно защо абортите са разрешени на доста места, докато евтаназията - не? Каква е разликата и защо позволяваме на някой да реши дали друг да живее или не, а отнемаме правото сам да избереш достоен начин си отидеш от този свят?
Както и да е - абортите трябва да са незабранени от закона и хората да имат право на избор.
Колкото до отношението на обществото към жените, извършили аборт… В огромната част от случаите абортите се извършват просто защото жената/двойката не желае да има дете. Е защо тогава жената е забременяла изобщо?!?!? Ей това не мога да го разбера. Живеем в XXI век и има толкова много и лесно достъпни начини за контрацепция при които шансът от нежелана бременност е супер, ама супер нищожен. Толкова ли е трудно да се разчита на някой от тях?

Коментар от Tedi.bg

14 ноември 2007 @ 11:36

Май сме две с еднакви неймове,затова ще променя моето.Сега по темата-напълно съм съгласна,че никой няма право да ти отнема избора.Говоря от позицията на човек минал и през двете-аборт и раждане.И независимо,че съм усетила безкрайната радост да имаш деца,съм съгласна,че има ситуации ,в които по-добрият вариант е абортът,Човек трябва да е готов да стане родител и колкото и банално да звучи-това е голяма отговорност.А животът започва тогава,когато го пожелаеш с любов.Предразсъдъците на обществото изобщо нямат място при взимането на каквото и да е лично решение.Да-свещеното право на избор и свобода.Longanlon много добре е разгърнал нещата и е намерил връзката с цялостното развитие на една държава,дори на света.Силно съм съгласна.

Коментар от Tedi.bg

14 ноември 2007 @ 11:43

Даниел@ сам го казваш-”супер,ама супер нищожен”-но го има.Никой не ти дава пълна гаранция.Знаеш ли,че дори и със спирала съшествува вероятността да се забременее.

Коментар от Даниел Панев

14 ноември 2007 @ 11:55

@TEDI.BG - Да, има го. Само че ако абортите по желание се правеха въз основа на този супер нищожен шанс биха били 200 броя годишно. Или някакво подобно число, а не 50 000 или колкото там са в момента. Има разлика.
И пак да повторя - абротите трябва да са разрешени. Хората трябва да имат избор. Да си го правят, да си носят последствията.

Коментар от Ирина Марудина

14 ноември 2007 @ 12:15

Забранено е да се абортира общо взето в тия държави, в които човек най-малко би искал да се роди.

Вижда се ясно къде правото на избор на човек е защитено, къде хората живеят добре, здрави са, икономиките им напредват, обществата им се развиват.

Я пак? Чие право на избор е защитено? Не забравяй, че демокрацията ти дава свобода до степен, която не пречи на останалите в обществото. Щото аз мога да реша, че моят избор е да се отърва от шумния си съсед. Но имам ли право на тази свобода?

Подкрепям Даниел Панев в мнението му, че с абортите се злоупотребява. Ако смяташ да имаш деца - защо да правиш аборт ако стане не точно в най-желания момент? Ако не смяташ да имаш деца - има леки оперативни процедури, които дават 100% гаранция, че няма да забременееш (като прекъсването на фалопиевите тръби например).

Коментар от zlatkata

14 ноември 2007 @ 12:21

да ви имам драмите…
дрън дрън та пляс е всичко според мен,щото към днешна дата цивилизованата бяла жена с мисъл в главата и познания как се отваря пакетчето с презерватива не иска да забременява,не иска да се множи и не иска да носи отговорност за жив човек..може би евентуално за някое куче или коте… нооо в цивилизования ни свят я спрете и попитайте някоя 35 годишна циганка колко деца и колко аборта има?….
Цивилизованите сме повече варвари от диваците,просто се огледайте и ще откриете разликите….

Коментар от Ирина Марудина

14 ноември 2007 @ 12:23

А, да, пропуснах да кажа, че в крайна сметка абортите явно са и доходна индустрия за медицинското съсловие като се има предвид внушителните цифри. Едва ли някой в цивилизования диктуван от бизнеса свят ще реже клона, на който седи.

Коментар от BU

14 ноември 2007 @ 12:53

Наистина ако една жена принципно иска да има семейство и се пази, но нацели баш този нищожен шанс да забременее в не особено подходящ момент дилемата е голяма.. аз лично съм мислила много какво бих направила, въпреки че за щастие не ми се е налагало да правя толкова тежък избор… има обаче още едно нещо, което малко го забравихте - надявам се да не засегна някой - обаче как няма да има толкова много аборти при положение че хлапетата на 11 години вече се клецат като порнозвезди! За мен не е особено нормално, най-малкото защото на тази възраст дори не са доразвити!
И другото нещо е - държавата не полага никакви усилия нито да стимулира раждаемостта нито семейното планиране като цяло.. живеем в някакво извратено време, в което това да искаш да имаш семейство и да мислиш за това е лошо и ненормално…
трябва да има пълна свобода при избора, но и пълна информираност… и отделно младите хора трябва да могат свободно да си кажат какво искат и откакво ги е страх… едно дете е голяма отговорност, но в определен момент от живота на човек - голяма чест…

Коментар от UZUMAKI

14 ноември 2007 @ 12:53

Хаха, ето това ме разби:

“Случайно да забелязвате как цивилизованият свят е син и сив, а диваците са оранжеви и лилави? Това да ви говори нещо? Забранено е да се абортира общо взето в тия държави, в които човек най-малко би искал да се роди.”

Йеп, стига вече политическа коректност! Всяка маймуна да си знае клона!

По темата - ако съм жена и ми се наложи да направя аборт, няма да се замисля. Но и ще ми е гузно, малко или много. Ако си фуста, която се чука безразборно и ти се налага често да махаш зародиши, fuck off and die then. Но ако една жена забременее в неподходящ или нежелан за нея момент или забременее, защото, да речем, е изнасилена, то абортът е повече от оправдан и логичен. Въпрос на lifestyle и ситуация. В този смисъл, абортът е убийство, което имаме право да извършим.

Коментар от Tedi.bg

14 ноември 2007 @ 13:02

ДАНИЕЛ@ съгласна съм.Има разлика.

Коментар от longanlon

14 ноември 2007 @ 13:06

Гледам, че сериозно зачекнахте темата за абортите, но само в персоналния й смисъл - имат ли право жените на аборти, хубаво или лошо е.

Никой обаче не прекрачва тоя личен ракурс и не разглежда проблема така, както съм искал да подтикна със статията - дали разбирането за правото на аборт като за част от личната свобода е свързано със самото определение за свобода и съзнанието за нейната ценност в обществата.

T.e. дали и вие смятате, че тия хора, които осъзнават колко е важно да си свободен не забраняват абортите, а ги забраняват другите, за които да се подчиняваш на някакви висши закони (партийни или религиозни) са против тях.

Сматате ли и вие, че свободата на личния избор е най-голямото благо и то “има предимство” пред всички останали идеологии за това как да живеем?

Коментар от Миглен

14 ноември 2007 @ 15:19

Тъй като мен темата не ме засяга пряко не ми е много на сърце. Просто внимавам изключително много да не се стига до решението: аборт или живот? Просто е.. просто изчакайте необходимият момент в който сте зрели и тогава се произнасяйте по горният въпрос, а за сега дабъл или трипъл протекшън и да има екшън

Коментар от Eneya

14 ноември 2007 @ 15:20

Толкова лицемерно ми се вижда това “убивате живот”. Ми ние го създадохме, ние преценяваме дали можем да се грижим за него + това геноцид е и самозадоволяването. Дори зачеването е геноцид. А останалите 99 хиляди 999 сперматозоида, които не са се класирали, те какво?
И някой от тези фундаметалисти да се змаисля, че планетата е леко пренаселена и без това, а огромен процент деца са нещастни, недохранени или умират от болести? Това няма значение… дай да се множим като откачени клетки. Като раков тумор… какво ли им пука за последствията. Те си гушкат религията като плюшено мече и се самоуспокояват, че Бог ще им оправи бакиите.
Колко наивно. Но така става когато има религии, които не са се развили грам от 2 хилядолетия. За това харесвам будизма и конфуцианството. Те поне са реалистично-логични.
Абортът е огромна травма. И всеки, който смята, че е толкова лесно да се отстрани дете и да ти няма нищо след това е просто задръстен, тъп мъж, извинявам се за отношението си.
Само жена може да знае какво е ужасът от изнасилването и от загубата на дете. Така че без глупости като “ако е някоя фуста дето се чука и тн.”
Ти кой си да й държиш сметка, а? Какво право имаш да я съдиш, а?
И основният проблем идва от едно място. Неадекватните предпазни средства.
99 процента защита 1 процент шанс. Съпоставено към 3 млрд. сексуално активни това прави голям процент случайни бебета, нали?
Само че никоя фирма няма полза от наистина добро средство за предпазване от забременяване.
Трябва да се въведе закон на всяка жена да се слага имплант, който да я предпазва от забременяване до 18-тата й годишнина. И чак след 18 да има право да го махне ако иска или не.
Ама къде ти…

Коментар от longanlon

14 ноември 2007 @ 15:28

“Те си гушкат религията като плюшено мече и се самоуспокояват, че Бог ще им оправи бакиите.”

Дали виждането за това, че лично ти си отговорен за собственото си бъдеще и своите действия и отказът да ги прехвърлиш на някоя висша сила не са всъщност необходимата разлика в мисленето на хората, която отличава светлосините от оранжевите зони?

Коментар от Миглен

14 ноември 2007 @ 15:36

Това последното предполагам че е реторичен въпрос с положителен отговор

Не разбрах само Енея кой имаше в предвид?

Коментар от pierrot

14 ноември 2007 @ 17:29

Ами ако смея да се намеся, точно възможността ТИ да прецениш е това, което ни дели, защото “оранжевите” са живеели, живеят и ще живеят на стаден принцип. Там индивидуалността не се поощрява, както и дори и минимално разграничение от нормите и догмите.
Там хората не държат бедещето в ръцете си ( с изключение на част от Южна Америка ).
Аборта е личен въпрос, който е регулиран на национално равнище. Но личен или не, си е убийство. Без изключенията разбира се, като в тях попадат и резултатите от изключително примитивната сексуална култура на подрастващите.

Коментар от jelezen

14 ноември 2007 @ 17:37

1. Аз съм за правото на избор. Всичко останало е казано много пъти и навсякъде.
2. Мен никой не ме е питал искал ли съм да се раждам. Мен са ме искали.

Коментар от longanlon

14 ноември 2007 @ 17:41

pierrot, дали абортът е убийство може да се спори безкрайно - което и именно правят тия, които си нямат работа. За мен за да има убийство, трябва да е убит човек. Зародишът не е човек, значи убийство няма.

Коментар от Маркуча

14 ноември 2007 @ 17:48

Не мога да разбера каква е тая мода да си правите гаргара с религията. За ваше сведение, юдаизмът, дори в ортодоксалните си die hard течения, позволява аборт. Ако при раждане има опасност за живота на майката, спасяват нея, а не детето. По-либералните течения приемат, че жената има право сама да реши, макар и да осъждат аборта в случаите, когато родителите не искат деца. Ислямът също позволява аборт, ако това би спасило живота на майката. Християнството е друга песен, но тъй или инак, не всички религии забраняват аборта. Лично аз съм против безотговорното отношение към забременяването — като не искаш деца, има презервативи, спермициди и пр.

Коментар от longanlon

14 ноември 2007 @ 18:08

Да се прави гаргара с религията е основно занимание на хората през вековете. Специално Мартин Лутер такава гаргара си е направил, че са искали да го горят…

Да се оспорват догмите на религията - именно това има връзка със свободата, за която говоря.

Коментар от pierrot

14 ноември 2007 @ 18:41

Оспорването на догмите отива към еретизъм, а тълкуването им - разбиране на вярата.
Защо след като са католически държави Германия и Полша, имат толкова различни схващания по този въпрос?

Коментар от longanlon

14 ноември 2007 @ 18:53

хех, католически държави… какво имаш пред вид под това? Иран е мюсюлманска държава, защото се управлява според шериата - религиозния закон. Но не може да кажеш, че Германия е католическа държава, само защото по-голямата част от населението й произхождат от семейства с католическо вероизповедание. Та повечето съвременни хора даже не са религиозни.

Това е същото, като ония тъпаци, дето казват, че 88% от българите били източноправославни. Това няма как да е вярно - та поне 80% от българите изобщо не вярват в бог и не ходят на църква…

Коментар от pierrot

14 ноември 2007 @ 19:30

Останал съм с впечатлението, че в редица западни държави религията не е със съвсем затихващи функции ( както е в у нас например ), което и ме кара да ги наричам “католически”. Католиците са много по - силно обвързани с Църквата от нас, и смятам, че сравнението с България не е уместно. При нас няма Църква, и затова няма вярващи.
При тях позицията на Църквата е много ясно доловима в начина им на мислене, това имам в предвид.

Коментар от longanlon

14 ноември 2007 @ 20:22

Ако имаш пред вид САЩ - за тях съм казал в статията. Те си имат религиозни фанатици колкото си искаш. Да и в т.н. западни държави някои хора ходят на църква и нейното присъствие се усеща в обществените дела, но в никакъв случай не може да се каже, че всички тия хора са вярващи. Църквата там е просто нещо средно между благотворителна организация и пазител на “традиционните ценности” - хората, знаеш, обичат да знаят, че има кой да спазва традициите за да могат те с чиста съвест да си ги нарушават.

Не може да наречеш “католическа” държава, в която абортите, противозачатъчните и разводите са позволени, защото католическата църква тотално отрича всички тия неща. Точно строгото разделение между църква и светска власт е резултат от това напредничаво и свободолюбиво мислене, заради което някои народи прогресират.

Коментар от joro

14 ноември 2007 @ 21:41

леле ти кви работи показваш…УЖАС
човек да го е страх да прави секс…

Коментар от pierrot

14 ноември 2007 @ 21:42

Тоест, може да се изведе, че в развитите демократични страни, църквата е изгубила онази неприятна осанка на втори властови център, и свободата на личността е взела връх. От което печели само демокрацията, нали?

Няма как премахването на плода в майката, в тези времена, в които човек все повече търси психологията и философията за да укроти невероятно ускореното и натоварващо ежедневие, да не стъпи на една плоскост, която далеч не е чисто медицинска. Може би в “Лигата на оранжевите” истинско право избор никога няма да имат “редовите граждани” поради тази причина?

Коментар от longanlon

14 ноември 2007 @ 21:54

Виж как сам си отговаряш на въпросите

Коментар от pierrot

14 ноември 2007 @ 22:03

наистина вместно въпросителна трябваше да има многоточие…

Коментар от Борислав Т. Борисов

15 ноември 2007 @ 9:33

Абортът е действие, което е свързано не само с отнемането на току-що започналия живот на едно дете, но и с личността на майката, с тези, които са около нея, с цялото общество, което поощрява или не подкрепя подобен акт.
Абортът е въпрос, който стои пред реални, а не абстрактни жени, с реални съдби и проблеми. Всяка от тях трябва да направи своя избор и да намери изход. И след време тя ще срещне погледа на две блестящи, неповторими детски очи, които ще греят с благодарност само за нея.
Може би някъде във вечноста се чува детски гласове които казват: ” Онеправдаха ни земята и без жалостно ни отнеха живота.”
Противопоставянето ми на абортите се поражда и от убеждението, че те са нещо грозно и унизително за жените. Аборта насилва женските тела дори повече и от едно истинско изнасилване – и насилието тук е много по-противно, защото води зловещата смърт в самото лоно на живота.

Коментар от Маркуча

15 ноември 2007 @ 12:23

А, да ме прощаваш, Лутер си е правил гаргара с католическата църква, не с религията. Догмите в голямата си част са църковни, не религиозни.

Коментар от longanlon

15 ноември 2007 @ 13:06

Тука също си много прав. Ама това е поради причина, че всъщност църквата създава религията, а не обратното - религиозните книги са толкова общи и противоречиви, че практически правилата, по които религиозният човек трябва да живее се създават от църквата и са били супер различни в различните периоди от историята, защото тълкуването на текстовете от страна на свещениците е било различно.

Така, че не такова нещо като католическа религия отделно от католическата църква не съществува - така е било и така ще бъде - каквото каже църквата, това е религията.

Коментар от Маркуча

15 ноември 2007 @ 14:41

Ако си прав, излиза, че има католическа християнска религия, православна християнска религия, протестантска християнска религия… Пък може и така да е, де да знам. Ако е така, обаче, логичният извод е, че не трябва да се подлъгваш по църковните приказки. Щом Господ сам е говорил на Мойсей/Мохамед, значи думите му не подлежат на по-нататъшни тълкувания

Коментар от Маркуча

15 ноември 2007 @ 14:44

5s/му/Му/

Коментар от Борислав Т. Борисов

15 ноември 2007 @ 15:39

Леле тук намесихме и Мартин Лутер - реформатора. Този човек е направил много той се е борил срещу религията. Религията е човешки опит за достигане до Бога. Лутер е разграничил двете понятия религия и вяра като две напълно различни неща. Религията иска да спаси човека чрез дела, а М. Лутер точно това е опровергал, че спасението на човека е чрез вяра и само чрез вяра. Като е написал “Праведният чрез вяра ще живее” на лист и го е забил с нож на вратата на един католически храм.
Обяснил е в своите тезиси или по точно в Уестминстърската изповед на вярата , че ако човек може да се спаси чрез добри дела, то Христос е умрял на празно. Като се позовава на писанията на пророк Авакум, и посланията на Павел апостола до Римляните, Евреите и Галатяните.

Коментар от Tedi.bg

15 ноември 2007 @ 16:36

Eй,хора,църквата и религията са власт-начин да се владее тълпата.А и метод за правене на много пари.Учението на Христос в чистия му вид е просто ЛЮБОВ-към себе си,природата и всичко останало.Всеки носи божествената частица в себе си,т.е. зрънцето любов,което трябва да порастне и унищожи всяка лоша мисъл и чувство.ТоЙ е искал да научи хората да обичат.

Коментар от longanlon

15 ноември 2007 @ 17:15

Както казах, всеки може да си го разбира както си иска. За тебе е християнството любов, за Торкемада е било да къса ръцете на хората…

Коментар от Борислав Т. Борисов

15 ноември 2007 @ 23:23

Учението на Христос не е към себе си както казва TEDI.BG Това е учение за любов към другият. В този Блог много хора коментират християнството, но има една подробност. А тя е , че ли ли са Библията? Много е смешно и жалко хора когато изказват мнение по теми за които не са просветени. Не можеш да говориш за Християнската вяра , ако не познаваш Библията. Това , че си роден в БГ не те прави християнин. Християнството не е даденост то е начин на живот. Никога не съм коментрирал други учения защото не ги познавам , аз познавам само християнството и имам право да говоря за Него.

Коментар от Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете.

16 ноември 2007 @ 1:43

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона и само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем - същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

Коментар от Tedi.bg

16 ноември 2007 @ 11:10

@БОРИСОВ Да,не съм чела цялата библия и да,християнството не е даденост.И понеже всички религиозни учения по света проповядват едно и също в същността си,няма никакво значение как ще се наречеш-християнин,мюсулманин,будист…Това,че в различни региони на света разни хора са се заели и са вкарали тези учения в рамки от догми и традиции с едничката цел да манипулират и управляват,не ги прави различни едно от друго.А колкото до любовта към себе си,съм прескочила малко обяснения и затова не си ме разбрал.Да поправим “грешката” :човек трябва да осъзнае,че истинската му същхост е любов,нужно е да обичаш себе си,защото ти си Живот и само така можеш да обичаш останалите хора.Трябва да си изпълнен с любов,за да можеш да я раздаваш.Нима човек,които не се харесва,смята,че не е достатъчно добър,изпитва постоянен страх за себе си,че може да не е обичан,е способен да дава любов?!?Любовта е винаги нежна,а страха е груб.При него има купища очаквания,задължения,бягане от отговорност,изпитване на съжаления.Непрекъснато изживяване като жертва,усещане за гняв,тъга,ревност…Това води до собственическо чувство върху хората,които те обичат,до егоизъм-постоянния страх да не бъдеш изоставен.Ееее,такъв човек може ли да обича?Любовта към себе си много често се бърка именно с егоизъм-доста повърхностно и повече резултат от това,на което са ни учили,сме чели и т.н.А егоизмът е точно обратното-не се обичаме,а егоистът не може да обича.Любовта е безусловна.Ти обичаш,защото имаш любов за раздаване и не искаш нищо в замяна.Ние носим любовта вътре в себе си,но не я забелязваме.Онова,което ни прави щастливи,е любовта,която извира от самите нас,Не ми казвай,че си нямал моменти,когато си се чувствал много щастлив-случило се е нещо прекрасно…бил си доволен от себе си…усещал си се силен,красив-и точно тогава не обичаш ли целия свят,всички хора,просто защото си щастлив и имаш любов за раздаване.В такива моменти ,човек не приема нищо лично-става щедър и толерантен-ОБИЧА!Е,тогава не трябва ли да започнем от себе си!
Това за мен е християнството-да обичаш и твориш красота-дали си чел библията не е от значение.

Коментар от Калин

16 ноември 2007 @ 11:40

longanlon, понеже питаш за личната свобода (ама кой ли те чу… ето и Енея, която сподели много важни неща за женската гледна точка, в един момент свърши със “задължителен имплант” за всички - майко мила, толкова ли не можете да правите собствен избор, та трябва държавата да ви пази от последствията му?):

За теб част от личната ти свобода ли е:

1. да поискаш евтаназия?

2. да ходиш на лов?

3. да ядеш месо?

Отговорите ти са ми наистина интересни; а и предполагам, че самите върпоси ще присетят хората тук да разчовъркат дефинициите си за “свобода”.

(Какво общо има това с абортите, ще изясня после. Или няма да изясня - зависи от отговорите.)

Коментар от longanlon

16 ноември 2007 @ 11:50

Да, смятам и трите за част от личната свобода.

Разбира се, при някои условия:
1. Желанието за евтаназия да е взето при ясен разум и разбиране на това, което ще се извърши, като разбира се, трябва да е на лице мъчително и нелечимо заболяване.
2. Ловът да е строго регламентирана дейност така, че да няма опасност от нарушаване на естествените популяции на животните и увреждане на околната среда.
3. Месото си е месо, естествено, че всеки може да си го яде или не в зависимост от желанията си.

Тъй като предполагам на къде биеш с тия въпроси, нека ти изясня, че както написах в статията си за правата на животните (по-скоро липсата на такива), правото, включително и на свобода, е прерогатив само на тия, които са в състояние да го разберат и изберат - т.е. на хората, не на животните. За аборта е малко по-сложна работата, но е свързана с това кога започва живота, кога е възможен без организма на майката и дали дотогава той е неделима част от нея и подвластен на нейните решения.

Коментар от Калин

16 ноември 2007 @ 12:17

Изясни ми. Още.

За права, прерогативи и осъзнаване на хората vs. животните няма да задълбаваме, да не откланям темата от конкретното й русло. Все пак, понеже не е честно аз само да питам, пък да не казвам какво мисля: Аз меря живота - и съответно кога е позволено той да бъде отнет - по болката, която е в състояние да изпитва живото същество. Повече болка - по-неоправдано отнемане. Всякакви други критерии, включая “разум” и “съзнание”, ми идват твърде недоизследвани, за да мога да стъпя върху тях без залитане.

Та за аборта: при такава дефиниция - “работата … е свързана с това кога започва живота, кога е възможен без организма на майката и дали дотогава той е неделима част от нея и подвластен на нейните решения” - според теб на колко (дии/месеци/години) животът на детето става възможен без организма на майката? (За “неподвластно на нейните решения” няма да се заяждам, приемам, че си бързал, като си писал и си оставил много неща неказани.)

(И - сещаш ли се кой ще бъде следващият ми въпрос?

…Виждам, че и двамата обичаме Пратчет и неговия развиващ независимото мислене подход (Григор Гачев имаше един много сладък скорошен пост в блога си по тоя въпрос). А да видим сега докъде ще стигнем, мислейки независимо…

Коментар от Маркуча

16 ноември 2007 @ 12:37

Мале-е, откъде тръгнахме, докъде стигнахме… Казвам само, че не е нужно всеки път, щом някой спомене аборт, да се намесва и религията. Вероятно това е много изкушаващо, защото е лесно да кажеш, че религията определя вижданията на хората, манипулира ги, контролира ги, промива им мозъците, цъкли им очите, опива работническата класа и въобще е виновна за всички нещастни жени, които гледат едно бебе повече. Повтарям, проблемът с аборта е проблем с отговорността и дали/как тя се понася.

С риск да повторя Longanlon, въпросът опира до това кога ембрионът става човек. Или, ако щете, кога в него се вселява душа. Доколкото отговорът едва ли ще стане ясен скоро, бива да се има предвид, че от някой момент нататък абортът може и да е убийство.

Коментар от longanlon

16 ноември 2007 @ 12:52

Калин, изобщо не съм писал необмислено. Докато ембрионът не може да съществува без организма на майката, той практически е част от него. Следователно всякакви решения, които го касаят зависят само и единствено от нея. Точно това е и моралната и идейна база, на която се опира законодателството във всички цивилизовани страни, поради което абортите в тях са позволени по решение на майката.

Аз пък не меря живота. Той за мен не е ценност сам по себе си. Ценност е съзнанието, така, че животът на хората е ценен, а животът на разните там червейчета и крави няма стойност за мен като такъв, а само доколкото те са или не са важна част от природата и екосистемата. В тоя смисъл за мен тяхната болка няма никаква връзка изобщо с нищо и не е въпрос дори за замисляне. Причиняването на болка на животни е въпрос, който касае причинителя, неговата психика и психиките на другите хора, които евентуално наблюдават, а не животното, на което е причинена - то няма нито съзнание, нито права, та да се замисляме за него. Но твърде далече избягахме от темата с тоя втори абзац.

Коментар от Калин

16 ноември 2007 @ 14:09

Така-а-а… Все по-интересно става.

(Не се улавяй за “бързал си, като си писал”. И не го приравнявай с “писал си необмислено”. Като седна да пиша по-сериозно, гледам да си подбирам думите внимателно. Ако и се четем внимателно, ще ни е по-лесно да стигнем до по-качествено взаимно разбиране.)

От горното виждаме, че ако сме перфектни в логиката си оттук нататък, ти и аз, е просто невъзможно да стигнем до едни и същи изводи - понеже тръгваме от различни аксиоми: Ти мериш живота по един начин, аз - по съвсем друг. Тук и Пратчет не може да ни помогне - той говори за начин на мислене, не за начин на възприемане на света, започвайки от самите ни сетива. Евентуално може да ни помогне някой като Едуард де Боно (да не се бърка с Боно от U2 - но за него друг път, другаде. Така или иначе, аз не се опитвам да ти променям възприятията, само да видя докъде ще ни отведе прилагането на логиката.

моят въпрос ще се закачи за това:

Докато ембрионът не може да съществува без организма на майката, той практически е част от него. Следователно всякакви решения, които го касаят зависят само и единствено от нея.

Пак да попитам: кога точно новороденото дете може да съществува без организма на майката? Не питам за ембриона - питам за рожбата, дето можеш да си я държиш на ръце и да я кърмиш.

(Господи… ако си прав, че това е базата на законодателството на всички цивилизовани страни, никак не ми е чудно защо ни е такава “цивилизацията”…)

Коментар от longanlon

16 ноември 2007 @ 14:34

Както съм казал, демокрацията и произлизащата от нея цивилизация никак не е перфектната форма на държавност. Тя има много проблеми за решаване, много несъвършенства … но по-добра от нея просто няма измислена. Проби с други, “по-съвършени и добри” системи са правени многократно и в много държави, включително и в нашата, с очевиден резултат.

Въпросът за това кога точно ембрионът става човешко същество е решен по различен начин в различните държави, но общо взето около четвъртия месец на бременността се смята за началото.

Коментар от Калин

16 ноември 2007 @ 14:55

Оф… не ми е въпросът за демокрацията.

Нито за какви са прецедентите в правото на различните държави.

(Искрено се натъжавам, като се подхлъзнем във вече утъпкани коловози. Нали сме се събрали да мислим независимо? ами айде де… щом сме чели Пратчет, знаем, че кръгче с 12 числа и две стрелки НЕ Е часовнил, а рисунка на кръгче с 12 числа и две стрелки. Значи и тук можем да стигнем до собствени, наши си отговори.)

Въпросът, който аз задавам, въобще не е за ембрионите: той е за роденото дете и отговорността (съответно правата) на майката спрямо него.

Няма да го цитирам пак - седи си в горния ми коментар.

Коментар от longanlon

16 ноември 2007 @ 16:37

Детето може да оцелее след като се роди на възраст около 6 месеца след забременяването. Има си кувьози, има си изкуствена кърма, има си осиновители даже в добрия случай. След тоя шести месец, или айде след раждането, майката не е безусловно необходима за оцеляването на бебето. Ама не виждам смисъл да коментираме тоя чисто медицински въпрос…

Коментар от bulletbeast

16 ноември 2007 @ 23:05

ти на тоя цвят лилаво ли му викаш?

Коментар от Прасунсен

22 ноември 2007 @ 15:00

Съгласен съм, че абортът трябва да е позволен.

Но да наричаш всички не-западни култури дивашки е доста дивашко само по себе си.

“къде хората живеят добре, здрави са, икономиките им напредват, обществата им се развиват”

Живеят добре и обществата им се развиват според твоя, западен критерий. Не е лошо да посетиш някои от държавите където човек “най-малко би искал да се роди” - доста вероятно е да промениш и разшириш собствения си мироглед.

Не бих си позволил да слагам под общ знаменател дори арабските държави, които наистина доста си приличат, а какво остава за останалия свят.

Коментар от Калин

24 ноември 2007 @ 10:12

Последен коментар, че нещо спам филтрите тука ме намразиха, пък да не оставям горната нишка да виси.

(Ей от такива висящи нишки се плетат въжетата, на които може да свършим един ден.)

Мисълта ми беше: Ако критерият, по който се обоснавава абортът, е дали зародишът може да съществува независимо от майката, тогава по същата логика родителите/настойниците на всяко едно дете могат да правят с него каквото си искат до - примерно - седмата му година. Включително да го убият. Просто защото ако ги няма тях (възрастните хора наоколо) да се грибжат за него, то 99% ще умре - не може да съществува независимо от тях.

С това не казвам нищо за самите аборти, а за логиката, върху която стъпва Longanlon.

(Земи тоя Пратчет, приятелю. ;))

Сега ви оставям и хуквам да си шетам по човешките неща.

Бъдете!

Коментар от lyd

25 ноември 2007 @ 23:52

Моята лична сметка е два аборта и едно раждане. Противозачатъчните не са със 100% гаранция. Понякога на човек му са пада глуха акула.

За абортите не мислих много - беше очевиден избор. Не мисля, че можех да си позволя да имам дете тогава.

Все още не съм наясно дали е етично. Не съм имала много време да мисля. Но е практично.

Лесно е да кажем, че за някои деца е по-добре да не се раждат, ама кои сме ние, че да знаем със сигурност.

Коментар от Eneya

26 ноември 2007 @ 0:23

Калинееее, Калине.
Ти случайно да не живееш нахлузил кофа на главата?
Да ги виждаш какви са в момента някакъв плашещ процент от момиченцата?
И не ми обяснявай приказки за “как всеки сам решава дали да прави като другите”, защото не всеки може да понесе да бъде аутсайдър. Още повече в съвременното общество.
Харесвам концепцията за импланта, защото аз лично, като жена мога да ти кажа, че никак не ми се умира от рак на яйчниците, да речем, което си ме заплашва, просто защото ми бачкат хормоните както трябва.
Още по-плашещото е, че трябва да си направя и ваксина срещу рак на шийката, защото пък за да са ти спокойни яйчниците и да намалиш шанса от рак на матката, трябва да пиеш противозачатъчни.
Ако питаш коя да жена, която е на хапчета, всяка ще ти каже, че й е писнало да се напряга дали ще й дойде или няма да й дойде. Тези пък които го карат на предпазни средства от типа на гелове, спермицин, презервативи и тн. да не говорим.
Извинявай, обаче забелязваш ли кои най-много си правят устата за женското право на аборт?
Мъжете (забележете съотношението мъжки коментари, женски например). А какво точно зависи от мъжете? Почти нищо. Но това не пречи 90 процента от фунамендалистите да са мъже. И да се бъркат някъде, където нямат работа. Може да се посочи че това е желанието за продължение на рода например, но това също не е никакво извинение.
Да, това звучи крайно феминистки, обаче наистина, има места, в които просто мъжете нямат работа. Т.е. едно е да си кажат мнението, друго да го налагат.
В този ред, като си говорим и за религия (хаахаахаха), искам публично да заявя, че аз не желая да имам нуищо общо с религия, според която жената е виновна на общо основание.
Така че приемам повечето религиозни с доза насмешка. Защото да имаш нужда да вярваш в някой друг показва просто страх. А да, да не говорим за това “ако съм послушен и вярвам, ще живея вечно”, не, мерси.
Най-тъжното е, че концепцията на христянството е точно това. Никой не знае какво би било ако някой вземе та набие в главите на хората, че “ще живее вечно”, “ад”, “рай” не са буквални определния. И “да бъдеш послушен” не означава само да спазваш определени закони, пардон ЗАПОВЕДИ”.
Това е.
Ух, ядосах се.
Най-ме дразни поведението тип “аз разбирам повече от вас, горките вие, заблудени души, покайте се докато е време, иначе отивате в ада”.
Ок, може и наистина тези религии да са прави, а аз да греша, но аз го допускам като опция, за разлика от религиозните. Те просто ВЯРВАТ.
Ужас, политицте също се опитват да прокарат някакво такова отношение към правителството. За сега безуспешно

Коментар от Филип

26 ноември 2007 @ 1:58

Не знам кои най-много си правят устата за женското право на аборт, но май са хора без работа.

Коментар от Kalinvv

27 ноември 2007 @ 23:23

Най-напред да поясня, че аз съм друг Калин, но в твърде голяма степен съм съгласен с мнението на адаша.
Повечето аборти се правят във втората половина от разрешения срок. Към това време ембрионът изглежда напълно като човече. Сърцето му бие, регистрира се биоелектрична активност на мозъка, а самият мозък вече има изградени всички основни дялове. Да - напълно е зависим от майката, кактъвто ще бъде и след като се роди. Да - нищо не разбира, но и след като се роди, пак нищо няма да разбира и ще има доста по-малко разсъдък и от котката на Лонганлон. Не виждам защо аргументите в полза на аборта не се прилагат и като аргументи в полза на легализирането на убийството на бебета по преценка на родителите. Ако майката роди бебе и след първата седмица прецени, че няма да може да го гледа и да му осигури щастлив живот, защо да няма право да го убива? Защо например бебетата, които се раждат с предварително заявено намерение да бъдат оставени за отглеждане в дом да не бъдат евтаназирани, за да се спести:
1. Излищни разходи на държавата;
2. Мъки на детето;
Кощунствено звучи, нали! Ами натам води логиката на привържениците на аборта. Религията и религиозния фанатизъм са най-малкия фактор. Малко хора са се впуснали да се противят на аборта с цитати от Библията. Истината е, че повечето аргументи са логично издържани, а не мистични.
Много се говори за свободата на жената да разполага с живота и тялото си. Ами отговорността и!

Коментар от Калин

4 декември 2007 @ 3:11

Аз съм първият Калин (което не значи “по-умният”, “по-знаещият” и в никакъв случай “по-назидаващият”… просто в тоя пост се е случило да коментирам преди адаша); и тъкмо се чудех дали Енея говори на мене. Споменава ми името, обаче оттам нататъка връзката ми се губи…

Слънце - само по първата част на коментара ти мога да отговоря нещо: Изброила си сто и един вида рак, и нито един вид нагласа*, която предотвратява рака.

Кофти работа т’ва, да чакаш на помощ отвънка. Все тая дали е под формата на противозачатъчни или импланти.

… Да, знам, че страхът не се лекува с грубиянщина или сарказъм. Ама е два през нощта, месиите спят.

П.П. Ако искаш все пак да _обосновеш_ правото си на аборт, напиши просто и ясно с какво го оправдаваш. Кофти въпросите после са от мене. И няма да ти ги _налагам_ - имаш пълното право да не им отговаряш.

П.П.П. Ммм, и аз се ядосах, а файда някаква?

—
* Умствена, психическа, на позата в секса… избери си. Или си измисли нещо съвсем друго - твое си.

Коментар от S

15 декември 2007 @ 0:28

@Даниел Панев, понеже съм много проста, знам само два начина “за контрацепция при които шансът от нежелана бременност е супер, ама супер нищожен”:
презерватив и контрацептиви. Първият случай … хехе, да речем, че ми е противопоказно да ги използвам, а вторият: знаеш ли, че могат да доведат до безплодие?
@Ирина Марудина, естествено, че имаш право да се отървеш от шумния си съсед, просто трябва да си понесеш последствията
Longanlon said: “Внезапно решението дали една майка има право да махне бебето си и дали това е убийство някак без да се усетим избяга от религиозните и медицински рамки и скочи в много по-широките и по-важни морално-философски такива, касаещи държавност, общество, икономика.”
Просто институциите пак се ебават с нас. За да ни отклонят вниманието от треската в техните очи, поставят греда в нашите. Ние се връзваме и почваме да спорим “за и против”. Отклоняват ни вниманието един вид
И понеже попита, Longanlon, да, аз смятам , “че свободата на личния избор е най-голямото благо и то “има предимство” пред всички останали идеологии за това как да живеем”
@Pierrot, (”Аборта е личен въпрос, който е регулиран на национално равнище. Но личен или не, си е убийство”)коленето на пилета и прасета също е убийство, ама никой не гледа по този начин на нещата, нали?
@Борислав Т. Борисов, (”И след време тя ще срещне погледа на две блестящи, неповторими детски очи, които ще греят с благодарност само за нея.”)
Ти сигурен ли си, че ще е с благодарност? ‘Щото може да я псуват например. Айде не говори от името на жените, а аз обещавам, че няма да говоря от името на мъжете
@ENEYA, евала. Стискам ти ръката.
Мили мъже, не се бутайте там, където не ви е работа. Ако хвърлянето на сперма носеше някакви отговорности разговорът щеше да придобие други измерения

Коментар от Божидар Маринов

29 декември 2007 @ 8:52

Вчера открих твоя блог и тъкмо започнах да се наслаждавам на статиите ти, се натъкнах на тази тъпотия.

Аз съм един от тези “религиозни маниаци,” за които се изказваш така презрително. Пишех статии в защита на свободата по времето когато твоето име не говореше нищо на никой от либертарианците в България. Съосновател и бивш съпредседател на БОИС. Можеш да питаш Георги Ангелов за мен. Аз съм преводачът на Либертарианството на Боаз, на Изворът на Айн Ранд, Гълибъл на Кен Скуланд (чийто личен приятел съм) и някои други книги. В Още.инфо има някои от моите статии. (Аз сега не ходя там, защото все още не мога да преживея смъртта на Любо Данчев.) Сега живея в САЩ и имам далеч по-добра представа от теб за състоянието на въпроса с абортите тук. Дотук с представянето на самия мене си.

Няколко неща относно статията ти:

Първо, твоят коментар върху картата е напълно произволен. Сред “сините” държави са Северна Корея, Китай, Виетнам, републиките от бившия Съветски Съюз. Според теб това са “цивилизовани страни, които са избрали свободата”? Сред страните с ограничения са Чили, Хондурас, Коста Рика (шампиони по икономически растеж в Латинска Америка), Германия, Полша, Обединени Арабски Емирства, Ирландия. Това са “диваци, които страдат от войни, глад и болести”?

Второ, картата не е точна. В Съединените Щати въпросът далеч не е решен в полза на абортите. Абортите не са узаконени, има решение на Върховния Съд, взето по неконституционен начин. Неконституционността на решението е призната от поне един председател на Върховния Съд и няколко съдии през последните 20 години. Подобно нерешено преходно състояние се отнася и за други страни: Италия, Мексико, Бразилия, Швейцария.

Трето, поставяш коментара си върху напълно ирационална епистемология - нещо, срещу което предупреждават и Айн Ранд, и Мизес, и Мъри Ротбард, да не говорим за други изтъкнати имена на либертарианската мисъл. Дали абортът е убийство, зависело от това, кога приемаш, че започва животът. Дотук добре. И вместо да разглеждаш тази най-важна философска основа на дебата, ти предпочиташ да я премахнеш с лека ръка: “Този дебат е безпредметен.” Защо? Ами защото “абортите били уредени от много години.” Ами че тя и тиранията е уредена от хиляди години, но ти неизвестно защо се бориш за свободата, нали? Такова несериозно отношение към най-важния въпрос в дебата показва, че разумът ти е по-слаб от предразсъдъците ти.

Четвърто, не само епистемологичната ти основа е ирационална, но и практическата ти философия също е ирационална: “Когато има свобода, тоест абортите са позволени, има икономически просперитет.” Това показва, че все още не си либертарианец, а вероятно само либертинец, ако знаеш какво означава това. За последователните либертарианци свободата не е просто абстрактна категория, а конкретна реалност, рационално познаваема и обяснима. Свободата има конкретни измерения - например свободата да убиваш не се смята за свобода от никой либертарианец. Не само това, всеки аспект на свободата има рационално обоснована, но също и емпирично доказуема връзка с другите аспекти на реалността. Например, можем рационално и емпирично да покажем зависимостта между свободната търговия и просперитета. Ти можеш ли да обосновен рационално и да докажеш емпирично зависимостта между “свободата” да убиваш неродени деца и икономическия просперитет? С изключение на произволното ти тълкувание на горната карта май нямаш кой знае какви други обосновки.

Пето, опитваш се да “вържеш” една толкова обширна тема като свободата за някаква тясна тема на болезнено лично пристрастие: “Отношението към абортите, за мое учудване, се оказа до голяма степен показателно за цялостното отношение на хората към важен въпрос като свободата. Свободата на избор, свободата на личността, свободата изобщо.” Bullshit. Отношението към абортите е показателно само за твоята “narrow-mindedness” (не знам точната българска дума). Никой от големите умове на либертарианството не прави такава абсурдна връзка. Нещо повече, либертарианската литература изобилства с признания, че християнското ударение върху важността на отделния човек е дало зародиша на съвременния индивидуализъм и на идеите за свободата като цяло. Между другото, тази важност на отделния човек включва и живота на неродените деца.

Да ти припомня: “Всички хора са надарени от своя СЪЗДАТЕЛ с определени неотменими права, основните сред които са ЖИВОТ, свобода и стремеж към щастие.” Раздели свободата от живота, и вече си от другата страна.

Повечето от другите статии са добри. Ще бъде добре за теб - а и полезно за каузата ти - да се въздържаш от статии като тази тук.

Коментар от Йоана

29 декември 2007 @ 12:07

Обаче по-голямата част от света е нехристиянска, а в християнските страни една немалка част от хората се определят като атеисти. Моето мнение е, че един толкова противоречив въпрос като правото на аборт е по-добре да се обсъжда без намесването на религиозни аргументи.

Освен това смятам, че често се недоглежда нещо много важно във връзка с абортите - правата на жените и равноправието, което им е гарантирано от конституциите на повечето индустриализирани страни в света. Защото ако ми забранят да абортирам, ми отнемат автономията върху собственото ми тяло и на практика аз ставам съд, вместилище - и матката ми (по-специално нейната функция) бива оценена като по-важна от личността ми.

Коментар от longanlon

29 декември 2007 @ 13:04

Божидар Маринов, винаги ми е било интересно противоречието - как водещите либертарианци в книгите си хем пропагандират индивидуалната свобода, хем пък застават зад християнските религиозни принципи, само и само да се вместят в твърдите морални убеждения на Републиканската партия в САЩ и на християнското дясно и да получат подкрепата им. Ти обаче, като че ли малко прекалено присърце си взел тия им думи, може би защото си религиозен.

Аз пък винаги съм намирал за безпредметно да споря с религиозни хора по морално-философски въпроси, защото те пречупват всичко през някаква своя си парадигма, която е неизменна и според тях не подлежи на обсъждане или дебат, което прави всеки спор с тях безрезултатен и безсмислен.

В стремежа си да защитиш тая своя си религиозна парадигма, ти забравяш основното в цялата либертарианска философия - тя е правилна, защото работи, защото свободата е единственото, което носи икономически и социален просперитет. Не съм казал, че легализацията на абортите е единственото достатъчно условие за икономически растеж и просперитет, тъй че не ми натривай Русия в носа. Просто се опитах да очертая една обща, ясно видима тенденция - че голямата част от проспериращите страни в света позволяват абортите, а най-бедните и проблемни - не. Може да покажеш няколко държави-изключения, но можеш ли да кажеш, че болднатото не е вярно? Не можеш, то е очевадно вярно. В САЩ казваш абортите били противоконституционни… само че там християнските фундаменталисти четат думите на Бащите основатели както дявола чете евангелието, а и ако се замислиш къде е съсредоточена основната част от американската икономика може и да видиш, че това не е и никога няма да бъде bible belt-a, а е по либералните крайбрежия. “Християнските” щати са фермерски и имат някаква икономика само и единствено заради огромните субсидии, които farm bill-a изсипва в земеделието - което едва ли е най-добрия пример в подкрепа на тезата ти…

Не смятам, че имам какво повече да ти кажа по въпроса - всъщност не смятам, че и горното имаше смисъл да ти го казвам, защото като гледам освен обиди и пренебрежение към моралните ми убеждения друго не съм получил от теб в коментара ти - както и подобава на религиозен фундаменталист, разбира се. Все пак аз не съм обективист, та да вземам писанията на Ранд все едно са новия завет. Не изпадам в крайности, просто гледам да подкрепям свободата, ама както Ранд много обича да казва, замислям се за най-важния въпрос - на каква цена. Щото ако подкрепата за принципната свобода, свободата на книга, означава да изгубим конкретната свобода, свободата която може да видиш и пипнеш, мисля, че тая цена не си струва…

Коментар от Божидар Маринов

29 декември 2007 @ 14:41

Ако “противоречието” ти е било интересно, и ако си бил сериозен, и ако разумът ти беше по-силен от предразсъдъците ти, вероятно като Мъри Ротбард щеше да седнеш и да го изследваш. И вероятно като Мъри Ротбард щеше да стигнеш до извода, че няма противоречие, че либертарианството неизбежно може да възникне и да се оформи като политическа философия единствено в юдео-християнска среда.

И ако намираш за безпредметно да спориш с религиозни хора по морално-философски въпроси, нямаше въобще да напишеш тази статия.

Разбира се, от статията се вижда, че ти не си по-малко религиозен. Всеки, който приема разглеждането на основополагащ философски въпрос за “безпредметно,” всъщност приема отговора на въпроса на сляпа вяра. Именно в това е разликата между твяота религиозност и религиозността на презираните от теб религиозни хора: Те имат осъзната и обоснована вяра, а твоята вяра е сляпа вяра, за която “споровете са безпредметни.”

Не си прочел какво казвам горе относно либертарианския възглед за свободата (а и очевидно никога не си се напрегнал да прочетеш и да го разбереш), че свободата не е абстрактен флуид, а конкретно измерима реалност. “Свободата въобще” не е правилна, и “свободата въобще” не носи никакъв просперитет. “Свободата” да убиваш или да отнемаш собствеността на д�