Какo Сийке, не съм от тях!

блогът на Петър Стойков - Longanlon

Aмерикански ужас

Публикувано в: Книги, филми — от longanlon at 8:18 am on четвъртък, ноември 29, 2007


Принципно, аз филми на ужасите не харесвам особено, защото някак не успявам да се ужася от тях и така общо взето ми се губи идеята на цялото начинание. Изгледал съм доста от тях обаче с надеждата в сърцето ми да потрепне искрата на страха.

Мисълта ми тука е за американските филми на ужасите и какво ми е направило впечатление в тях. От какво се ужасяват братята хамериканци

Един от първите филми на ужасите, който гледах като малък беше скапан флик с някакъв вампир с 15 сантиметрови нокти. Помня, че се хилих като идиот, щото си представях как зловещият кръвопиец си чупи нокът и почва да хленчи :) От тогава, нещо не ме хваща ужасът каквото и да гледам от жанра - може би щото не съм суеверен и не ме е страх от тъмното, знам ли. Silent Hill ми хареса, но не ме ужаси. Wrong Turn ме изкефи с кървищата си, но с нищо не ме уплаши. The Grudge ми беше просто скучен и заспах на него.

В стремежа си да си набавя евтина тръпка обаче съм изгледал купища филми на ужасите и то предимно американски. Това, което забелязах в тях е много интересно - американците най-много се страхуват от самите себе си.

Сюжетът на 99% от холивудските филми на ужасите е фрапиращо еднакъв - някакви хора (тийнейджъри, колежани, туристи) са тръгнали на някъде и замръкват в дълбоката провинция, където им се случват ужасяващи неща, обикновено включващи напрегнати гонитби, много пищене и фонтани кръв. Действието може да се развива по желание в царевична нива, изоставена барака насред горите, малък хотел… но едно е неизменно - винаги е в малкия град, в забравената от бога провинция на САЩ.

В България битува една доста романтична представа за живота в българското село: че хората там са здрави, работливи, солта на земята и пазят традициите си. Общо взето се смята, че дори да замръкнеш на село, никой няма да ти откаже подслон, ще те приютят и нахранят - това е една от българските традиции през вековете и препатили стопаджии разправят, че тя си е жива и до днес.

В Америка обаче е точно обратното

Хората там се боят от живеещите в провинцията. Средният градски жител в САЩ се подиграва на селяндурите, които отглеждат царевица и крави, но и доста се страхува от непонятните за него нрави и от простотията им. Типичният образ на американски селянин според самите американци е глупав, впиянчен извратеняк, който се храни с опосуми, дъвче тютюн и се жени за братовчедка си, защото я е забременил. По традиция американските селяни мразят непознатите и първата им реакция към някой, който доближи къщата им в средата на нищото е да го застрелят с викове “Тази земя е частна собственост!”.

Както казах и в началото, това отношение може да се забележи в повечето филми на ужасите. Сюжетът на градските хора, сблъскващи се с ужасните селяндури и кръвосмразяващите тайни на дълбоката провинция е наистина най-често срещания в американското кино от този жанр.

Това, разбира се, си има съвсем логично обяснение и то е… че техните селяндури са именно такива, за каквито ги мислят градските жители. В САЩ има 39 млн. души, които живеят под границата на бедността, главно в провинцията. Земеделските и планинските райони са откъснати от останалата част от страната както социално, така и физически: от огромните разстояния. Има щати, в които може два дни да караш по прав като стрела път без да видиш нищо друго, освен царевица. В тия райони изолираността от цивилизацията и характерната култура тип “гледай си работата и не си ври носа” ражда аномалии, хората са прости и бедни, имат странни обичаи, нямат работа, нямат никакви перспективи, гледат само да се напият с домашно уиски, да се сбият със съседа и да овъргалят дъщеря си в сеното в плевнята - те са пълната противоположност на американската мечта.

Именно затова филмите на ужасите са пълни със селяндури с резачки, коси, куки, пушки, комбайни, лък и стрели, характерния за тия места раздрънкан пикап, които по възможно най-кървав начин се опитват да намалят туристопотока в родните си земи гонейки, разсичайки, застрелвайки и по желание изяждайки всеки градски жител, решил се да припари в любимия им малък град.

За да се ориентирате по-лесно при понататъшна употреба на тоя вид филми, ще ви направя кратко описание на двата по-характерни вида селяндури, които се намират в Америка и които може да срещнете в ужасите:


Redneck

Стереотипно название на белите фермери от селските части на щатите. Обикновено реднекът е прост, неук, беден, инат, движи с рабрицан пикап или трактор, винаги носи пушката си и слуша кънтри. Често върти в устата си житна сламка. Името идва от изпечените от слънцето по време на жътва вратове на селяндурите.


Hillbilly

Отново селяндур, но този път живеещ в планините и горите. Хилбилито е саможиво, мрази гости (които нарича “натрапници”) и се характеризира с типичната шапка, обикновено ботуши, навика да стреля по хората, преди да каже “добър ден”. С удоволствие свири на банджо, налива се с домашно направено уиски, дъвче тютюн и плюе кафявите храчки със завидна точност в продънена тенекиена кутия и яде каквото успее да застреля в гората, дори да е скункс.

Фъзи Лъмкинс от Powerpuff Girls е хилбили.

33 Коментари »

Коментар от Даниел Панев

29 ноември 2007 @ 9:03

Предполагам си живял десетина годинки в САЩ и по теб са стреляли поне 6-7 пъти преди да кажат “Добър ден”? Щом така добре можеш да охарактеризираш жителите, географията и селското стопанство на тая държава…

Коментар от Тодор Бонов

29 ноември 2007 @ 10:10

Даниел, липсата на истинност не би могло да е укор към писанието, тъй като то е написано добре, а и развеселява.

Коментар от longanlon

29 ноември 2007 @ 10:15

Още повече, че истинност никак не липсва на писанието - то се базира на разсъжденията и разказите на американците, с които съм говорил. За тях собствената им провинция е наистина дива индия, където живеят аборигени.

Коментар от NCM

29 ноември 2007 @ 10:35

Много ми хареса статията и си е точно така както го описваш. :)

Коментар от dzver

29 ноември 2007 @ 10:45

The Ring
Final Destination
Saw
Feardotcom
The Exorcism of Emily Rose
Planet Terror

На фона на по-горните, дай пример за филм със страшни селяни?

Коментар от longanlon

29 ноември 2007 @ 10:54

Всички останали?

Коментар от RaynerApe

29 ноември 2007 @ 12:02

Devil’s Rejects и House of the Dead са два примера за това колко Роб Зомби си обича омазаните в кръв и черва селяци. Да ни е жив и здрав. И ние ги/го обичаме.

Коментар от Майк Рам

29 ноември 2007 @ 12:11

Човече, изяде ми темата! :-)

От много отдавна се каня да пиша нещо точно за типичния американски хорър с моторна резачка и ето, че ти го направи. При това толкова блестящо, че просто нямам какво да добавя.

Респект!

Коментар от valia_bg

29 ноември 2007 @ 12:15

Интересно. По принцип бях забелязла системета на този тип американски филми(което всъщност никак не е трудно:))но не се бях замисляла защо е така. Всъщност система имат почти всички американски продукции, независимо дали са екшъни, комедии, романтични, идиотски и т.н.Най-добрият американски филм,който съм гледала беше със Силвестър Сталоун, който, напук на всички мои очаквания, умря на 10-тата минута на филма и аз изгледах цялата тъпа холивудска история, за да видя дали няма да го съживят по някакъв начин(при условие, че трябваше да бъде главния герой)-но не би!Остана си умрял, а аз си останах впечатлена:)защото мразя да гледам филми, които знам предварително как ще свършат. В това отношение балканското кино никога не може да бъде настигнато от американците(а то няма и нужда-все пак имаме различно световъзприемане)….Те не биха могли да направят филм като сръбския “Баталъон” или “Балкан кан-кан”…
Longanlon защо не пробваш да пуснеш някой подобен филм на твоя доброволец и да видим какво ще каже. С удоволствие бих гледала балкански филм с моя Уил,но се страхувам, че жена му ще му откъсне….ушите:)

Коментар от longanlon

29 ноември 2007 @ 12:17

Щото трябва да му преведа субтитрите, което си е бая труд. А ти с твоя уил ми се струва, че не само това би правила… ;)

Коментар от Sunlight

29 ноември 2007 @ 12:52

Всъщност това се отнася за повечето американски филми, не само за тия на ужасите.

Коментар от Tedi.bg

29 ноември 2007 @ 13:09

То тази категория фими се произвеждат май само в Щатите.Поне аз не съм гледала подобен филм направен някъде другаде по света.С изключение на един английски,в който се разказваше как Мери Шели е написала “Франкенщайн”.Е,там нямаше кофи с кръв и резачки,но по-ужасяващ филм май не съм гледала.После дни наред ме беше страх в тъмното.А и досега си го спомням.Много добре се бяха справили с ужасяването.
А “фабриката” Холивуд успява да запълни всички дупки на пазара.И колкото и да са долнопробни тези филми и за тях си има публика.Познавам хора,които не само ги гледат,а и им се кефят.
Иначе за мен един от филмите,които приятно ме ужасява и много ми харесва е “Интервю с вампир”.А ти от много интересен ъгъл си погледнал нещата.Не се бях замисляла за прототипа на тия безумия.Забавно и логично:)

Коментар от longanlon

29 ноември 2007 @ 13:17

Интервю с вампир не мисля, че е ужас - по-скоро е някаква историческа драма.

Японците и корейците също правят доста филми на ужасите. Наскоро гледах английския Evil Aliens - пак със селяндури, но уелски: по-яко не се бях смял отдавна, наистина си заслужава да се види :)

Коментар от Кирил

29 ноември 2007 @ 14:05

http://www.powerbear.com/redneck.htm - за реднеците, иначе, Hellraiser III || Final destination.

Коментар от longanlon

29 ноември 2007 @ 17:44

Яко беше това :)

Коментар от Стоилов

29 ноември 2007 @ 18:51

Ако искате филми на ужасите - гледайте Shooting dogs, sometimes in april, живи, човекът слон, the shining… по действителен случай и филмите на линч и кубрик - това са ужаси.

Коментар от UZUMAKI

29 ноември 2007 @ 19:01

OMG - a n00b! :D

Коментар от mechoci

29 ноември 2007 @ 21:27

нека споделя,че споделям мнениет,че няма добри американски хоръри…за съжалеение…аз лично не съм гледала много..Final Destination 2 не беше зле…..поне не много :)
ама на Saw(мисля,че 3 беше) заспах и тотално го отписах като филм…
въобще…пълна скръб са американците в това отношение и за малко да се откажа от тоя жанр…единствено гледам от време на време,в очакване на нещо,което наистина ще ме уплаши..ефекта,който получавам обаче е единствено болки от смях….което само по себе си не е лошо..но не е главната цел на занятието :)

Коментар от valia_bg

29 ноември 2007 @ 21:40

…Уил е много добро момче под чехъл, макар да има проблясъци. И понеже вчера ми предложи да ми дава да гледам филми:)мога да му предложа…….да гледаме някой заедно. И после ще бъда брутално разчленена от жена му,разфасована напълно и окончателно.Знам ли-може да ти прати някое парченце:)))
Иначе има едно нещо наречено филмова революция, в което става въпрос за фокусирането върху вътрешния свят на героите и в частност - техните собствени страхове. Защото когато те ебават направо в мозъка си е страшничко!….

Коментар от Ива

29 ноември 2007 @ 22:02

Аз от малка много си падам по филми и книги на ужасите. И честно казано, още не мога да разбера защо. Но честно да си призная малко са тези, които са ми се запечатали в съзнанието като наистина добри. 3 от тях са Проклятието Блеър (той май е единствения, който е успял истински д аме уплаши до сега), PI(той май е повече трълър, но е страхотно направен) и Сиянието.
Като цяло това, което харесвам в ужасите е, че ми държат изострено вниманието, не ми харесва когато са предвидим и честно казано wrong turn ми е в топ 3 за най-тъпи филми на всички времена.

Колкото до rednecks, сещам се за един епизод на Family Guy, в който той искаше да става redneck, много беше забавно.

Коментар от longanlon

30 ноември 2007 @ 10:43

Сега се сещам за една чудесна пародия на типичния реднек, която беше в началото на Родени убийци - семейството на момичето :)

Коментар от mindbolt

30 ноември 2007 @ 12:52

Понякога не ми остава нищо друго, освен да се съглася с узумаки. Ако има засегнати… винаги има!

Коментар от roc3n

30 ноември 2007 @ 14:20

saw - просто няма такава боза, иначе сте пропуснали една класика макар и не точно чист хорър - мълчанието на агнетата.

Коментар от mila

30 ноември 2007 @ 15:23

“боза”, “предсказуемо”, “банално” важи не само за хорърите ми се струва.

Коментар от Perfect-Blue

2 декември 2007 @ 17:30

saw,final destination ,wrong turn , the hill have eyes, къщата на восъка и разните нискоинтелигентни отричащи интелекта на зрителя еднодневки са по-скоро GORE филми,отколкото типичните хорър филми,към който спадат The Ring,The Pulse и The Grudge,до един римейкове на японски хоръри.А,сетих се два готини хоръра - ФиърДотКом и Уайт Ноиз,макар че втория по-скоро заради Батман.

Коментар от longanlon

2 декември 2007 @ 18:02

Уайт Ноиз бе една от най-сладките и дремки през миналата година… :)

Коментар от I Blame the Parents

6 декември 2007 @ 20:39

по-яка снимка :]

Коментар от longanlon

6 декември 2007 @ 21:22

яка, ама хостингът и смуче…

Коментар от I Blame the Parents

7 декември 2007 @ 14:42

Хм, като кликне човек на линка не се отваря, ама с копи и паста става!

Коментар от razmisli

2 януари 2008 @ 3:12

Невероятно стилно постче и много вярно! От какво се страхува една нация в собствените си филми на ужасите говори много за дълбоката и психика, както и на какво се смее, от какво я е срам и така нататък… А какво мислиш за Blair Witch Project? Много хора го смятат за най-страшния филм.

Ще взема да изчета този блог целия :-)

Коментар от longanlon

2 януари 2008 @ 11:11

Ако през последните месеци си живял в неотоплена и без електричетво и интернет барака някъде вдън гори тилилейски, не си виждал жив човек и си се изхранвал с боровинки, Вlair Witch Project може и да ти се стори страшен. Иначе - едва ли :)

Коментар от v

29 март 2008 @ 23:11

да видя дали ще те впечатля с този ужас - shutter, ама оня тайландския, а не новото римейкотроче на някой американски пишман режисьор.

въпросният филм стои на първо място заедно с ringu. абе въобще азиатците правят по-добрите хоръри и то не само във филмово отношение.

Коментар от Димо Бургията

2 април 2008 @ 22:03

Като чета блога, се сещам за една компютърна игра с подобен сюжет: Redneck rampage. Пълна идиотия!

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар