Да помогнем на гладните като… ядем!

Като отидете в някой голям магазин, особено пък по коледа, няма как да не забележите огромните кошници на пазаруващите, напълнени с храна - килограми и килограми храна, която те купуват за празниците. Тази храна всичката ли ще бъде изядена? Нуждаят ли се хората от нея или просто ще я изхвърлят? Що за морал е да пазаруват толкова много, след като в Африка деца умират от глад???
Айде да помислим малко по въпроса и да видим умират ли децата от глад и защо…
Повод да се замисля по въпроса е една статия на Ива Колева, където тя се възмущава как може хората да пазаруват повече храна, отколкото могат да изядат и не може ли да пазаруват по-малко. От статията така и не става ясно защо тя смята, че е добре да се пазарува по-малко храна, но назидателният тон и споменаването на гладуващите африкански деца безспорно кара всички ни да се замислим за консуматорското си общество и за тия, които нямат нашия късмет и живеят на путка си майна в разни бананови държави и мрат от глад. Кара ни да се почувстваме виновни и да направим поне една малка жертва, за да живеят и ония хора по-добре.
Да бе…
Много модерно стана напоследък да си “социално отговорен”, да поддържаш някаква добра кауза, да участваш в акции (пък били те и само чесане на езиците по интернет), да осъждаш обществото, лошите консуматори, които не мислят за децата в могилино, нито за тия в Африка, лошите бизнесмени, дето стрелят по мечки, да бойкотираш, да пращаш есемеси за топъл обяд, да се жертваш за общото благо… Само се чудя кога ли най-после ще стане модерно и да мислиш…
Искам да попитам Ива едно много просто нещо - “Как точно гладуващите деца ще бъдат нахранени, ако ние се жертваме и купуваме по-малко храна?“. Лесен въпрос изглежда нали? Ама човек като се замисли за отговора му, се обезсмисля цялата тая ода за добротата и социалната ангажираност. Каква полза ще имат гладуващите в бедните страни по света, ако ние купуваме по-малко храна? Никаква, разбира се. Защото нима останалата в магазина храна, която ние не сме купили, някой ще я вземе и ще я подари на гладуващите, спасявайки живота им?
Получава се точно обратното - когато се лишаваш от нещо с благата мисъл, че така си съпричастен към съдбата на нямащите, ти всъщност убиваш от глад едно дете.
Икономика за начинаещи:
Убиваш го разбира се - щото мизерната икономика на държавата, в която това дете живее, се крепи само на бананите (примерно), които изнася и когато ти, с най-хуманни подбуди, естествено, не купиш тия банани, бащата на това дете няма да получи мизерните стотинки, които получава, за да ги бере, един друг баща също с няколко деца няма да си получи стотинките, за да ги пренесе до пристанището, нито един друг - да ги натовари … а без стотинките, децата на всички тия хора остават гладни.
Може би смятате, че преувеличавам? Едва ли. Вие не сте откраднали по някакъв мистериозен начин храната на бедните, та да трябва да им я връщате. Икономиката се гради на потреблението - когато има някой, който да иска нещо, някой друг ще го произведе и ще му го продаде. Колкото повече се потребява, толкова повече се произвежда. Така икономиката се развива и всички печелят - и тия, които купуват, и тия, които произвеждат. Забелязахте ли какво казах - всички печелят - това е то чудото на икономиката. Няма нужда някой да се жертва, за да може другите да живеят - то си става от самосебеси, един прост процес, който тласка човечеството напред вече толкова много столетия.
Тъй че…
Тъй че, не бъдете глупаци. Аз знам, че имате желание да помогнете на страдащите - всеки нормален човек желае това. Само че моят съвет е преди в прегръдката на емоциите да се хвърлите да помагате в разни акции, бойкоти и други такива, да помислите малко - затова имате мозък. За да не стане така, че да избодете очи, вместо да изпишете вежди, че после и да се гордеете със себе си и с “хуманната” си постъпка. А и да не изглеждате тъпи, нали.
[wp:svejo-net]


