11 съвета за успешен личен блог
Забелязал съм, че дори много от по-известни авторите блогове с качествено съдържание не си дават труд да се замислят как да подобрят блога си. Положението с останалите пък е повече от трагично - има сигурно стотици блогове с потенциал, но без никакви читатели, защото собствениците им не знаят как да привлекат вниманието им.
Е, аз не мога да направя друго, освен да ви дам точно 11 съвета, с които да накарате хората да четат блога ви. Съвети, извадени от практиката…
Всъщност, аз не мисля, че много разбирам от блогване, обаче явно има хора, които биха ме опровергали и за мое учудване не са никак малко - да бе, говоря за вас, дето четете блога ми всеки ден, да сте ми живи и здрави 
За няколко месеца, спазвайки собственото си виждане за това как трябва да се правят нещата, успях да направя блога си относително известен (а и да се класирам в десятката на всички нароили се напоследък класации), с много редовни читатели и още повече коментари. Никак не е зле за човек, който не е блогвал преди 8 месеца и не е чел каквито и да е статии за блогове, нали?
Именно от тая позиция си позволявам да давам съвети - от позицията на практиката. От позицията както на писач, така и на читател. Съвети за това какво ми харесва в блоговете, които чета, както и какво ми е донесло успех в блога, в който пиша. Ето ги:
1. Изберете добър хостинг
Да го кажем направо - използвайте wordpess. Независимо дали ще си направите блог на wordpress.com или ще ползвате само безплатния софтуер за блогове на собствен сървър, това е най-доброто и най-удобното нещо и за него дори не се плаща. Масово блогърите се подлъгват да си направят акаунт в blogger и после съжаляват за това. Същото важи и за другите не толкова известни хостинги - blog.com, blog.bg и т.н. За някои от тях съм се изказал вече защо ме дразнят, за други не, но общото между тях е, че просто са неудобни както за блогъра, така и за читателите му. Те затрудняват коментирането, постването, някои от тях не позволяват html в статиите, други - в коментарите… Стойте далече от всичко, което не е wordpress базирано.
————————
2. Създайте собствен стил
Това важи както за визията, така и за съдържанието на блога. Харесайте си един начин на оформление на статиите и се придържайте към него (обърнете внимание на т. 4 преди това и т. 3 след това). Не е никак добра практика различните постове да са примерно с различен шрифт, един да е с някакво стихотворение, а в следващия да разисквате политически бакии. Можете да пишете за различни неща, но оформяйте статиите подобно една на друга и не изневерявайте на личния си стил.
В тази връзка, не сменяйте често визуалната тема на бога си. Даже изобщо не я сменяйте. Харесайте си една и я ползвайте поне няколко месеца. Още отначало разгледайте всички опции на темата си, наредете сайдбара, пипнете тук и там, поиграйте си да нагласите блога както ви харесва и повече гледайте да не го пипате много. Понякога промяната е за добро, но когато нещо работи - не го човъркай излишно.
Нека читателите ви знаят какво да очакват, когато минат през вашето кътче от интернет.
———————
3. Нека текстът да е лесен за четене
Уважавайте читателите си - те също имат очи и им се налага да четат това, което сте написали. Не използвайте много малък шрифт (това зависи от визуалната тема, която сте избрали) - ситният текст може да изглежда много cool, но много хора ще решат, че няма смисъл да се зверят половин час и да ги заболят очите, за да прочетат творението ви.
Един огромен, монолитен текстов блог изглежда неприветлив и труден за четене. Повечето хора просто ще го погледнат по диагонала, няма да го прочетат. Разделяйте по-дългия текст на абзаци, като се стараете всеки абзац да е една мисъл. Така по-ясно ще обясните идеите си, по-лесно ще водите мисълта на читателя в желаната посока. Вижте този текст? Труден ли е той за четене?
Лесен е както защото е на абзаци, така и защото е подравнен от двете страни, а не само отляво. Е, това може да е само резултат от манията ми за подреденост, но според мен текст, на който десния край е назъбен, а само левият е прав изглежда кофти. Използвайте p align=”justify” или натиснете Alt+Shift+V в wordpress за да ви се покажат допълнителните опции за форматиране на текста (мерси Lyd ).
—————————-
4. Не публикувайте целият постинг на началната страница
Използвайте тага -more-, за да прекъснете постинга след първите няколко изречения така, че ако иска да прочете повече, читателя да трябва да кликне… “прочети повече”. Има няколко причини за това.
Първо, бъдете възпитани. Ако все още не е станало, в бъдеще блогът ви може да бъде включен в блог-агрегатор като Блогосферата на в. Дневник да речем и там вашите статии ще излизат редом с много други. Като читател знам колко е кофти да скролвам ли скролвам надолу докато ме заболи пръста, само защото някой е написал супер-дълъг и/или пълен със снимки постинг и смята, че всички трябва непременно да му се възхитим в цялата му прелест.
Друга добра страна на показването само на част от постовете на началната страница е, че когато някой влезе в блога ви, вижда наведнъж няколко поста на екрана си и това привлича вниманието му. Ако е видял, че има няколко статии, твърде е вероятно да наклика по тях, да задълбае в блога ви и дай боже - да ви стане редовен читател.
Оставете на читателя възможност за избор дали да чете или не, зарибете го с няколко изречения така, че да му се прииска да кликне за още.
—————————
5. Публикувайте само собствено съдържание
Може би едикое си клипче или виц са ви сгънали от смях снощи, може би едикоя си песен ви разплаква всеки път като я чуете… но повярвайте ми шансът всеки един от читателите ви да е получил именно снощи същото клипче или виц по skype или icq поне три пъти от трима различни човека и да го е гледал е много, много голям. Дори по-голям е шансът никой от читателите ви да не харесва тая песен, да няма същите спомени като вас за нея и да не му пука за текста и.
Блогът е за това - да давате собственото си мнение по разни въпроси, да покажете на хората какво мислите за това или онова, да ги попитате разни неща. Ако искате да поясните мисълта си с картинка или клипче - давайте, но трябва да имате все пак мисъл за поясняване, а не да пляснете клипчето само и това да е постингът ви. Ако ще разказвате сантименталната история на изгубената си любов, няма лошо да цитирате “вашата” песен, но това, на което читателят ще му е интересно е историята, разказана от вас, а не какво е измислил текстописецът на ивана или бритни . Не правете така.
———————–
6. Пишете неща, които на останалите ще им е интересно да прочетат
Блогът не е личен дневник, той е публична медия. Ако искате само вие да си четете нещата, няма нужда да ги публикувате в интернет. Щом сте решили да си направите блог, значи искате някой да прочете какво сте написали - затова трябва да пишете така, че все пак на някой да му е интересно да го прочете.
Задайте си въпросите “Какво искам да кажа на читателите си с тоя постинг?”, както и “Какво очаквам читателите да ми отговорят?” и най-важното - “Кой ще иска да прочете това?”. Ако обмисляйки това, което възнамерявате да напишете, не можете сам да си отговорите на тия въпроси, по-добре не го пишете.
————————-
7. Бягайте от стадото
Отворете блогосферата от вчера - постовете на половината блогъри са нещо от рода на “честита нова година”. Това да е интересно на някого? Да ви се иска да прочетете какви точно банални пожелания е наредил всеки един от стотината блогъри, които четете (редовно или не)? Точно така - и аз няма да накликам подобен постинг. Това е просто отбиване на номера, писание, което никой няма да прочете просто защото наоколо има още десетки подобни нему - това е нещото, от което трябва да бягате.
Дайте всички да пишем, че ще бойкотираме Белла. Хайде всички да пишем за децата в Могилино. Няма лошо да се участва в инициативи, но пишете за това само ако имате какво да кажете. Просто да препишете прессъобщението от някъде е безполезно, то не дава нищо на читателя ви, защото той го е видял в десетки други блогове. За него това, което сте написали е просто поредното писание по същата тема и няма да го заинтересува.
Бъдете различни - ако ще бойкотирате, бъдете първите, които ще го направите. Ако ще спасявате деца, предложете най-добрата идея как да стане това. Ако ще пишете нещо на екологична тематика, направете го сега, недейте чака blog action day, когато най-вероятно вашето екологично нещо ще се изгуби в навалицата подобни на него.
————————–
8. Не ограничавайте публикуването на коментари по никакъв начин
Искате блогът ви да е четен, искате да комуникирате със своите читатели, те да оставят коментари и да ви кажат какво мислят за това, което сте написали? Ами тогава позволете им да го правят.
Голяма грешка е да слагате задължителна модерация на коментарите, така, че те да се появят в блога чак след като вие ги одобрите. За читателя това намирисва на цензура, а и ви не сте през цялото време онлайн, така, че публикуването на коментари се бави, прави дискусията между читателите ви невъзможна. Позволете им да пишат - ако някой е написал глупости, винаги може да изтриете или промените коментара му, но от опит знам, че такива лумпени по блоговете са съвсем малко.
Още по-глупаво е да карате читателите си специално да се регистрират във вашия блог, за да пускат коментари. Аз съм читател, случайно съм попаднал на статията ви и искам да кажа две думи за нея. Да бе, ще тръгна да се регистрирам точно във твоя блог, за коментирам… Тоя номер до сега съм виждал да работи само в един блог - на Еленко, ама той е блогър от години, има много и предани читатели, тъй че може да си го позволи.
Няма смисъл и да затруднявате читателите си с попълване на разни букви и цифри за борба със спама. Това е досадно и бавно, изисква зверене в монитора, щото понякога буквите са така замаскирани, че трябва да си специалист по разчитане на манускрипти, та да ги уцелиш. А и цялото упражнение е напълно излишно - има достатъчно хубави плъгини, които невидимо си вършат работата по ритането на ботовете. Spam karma + Akismet + Simple trackback validation plugin са ми напълно достатъчни, за да нямам спам. Ако чак пък такива големи проблеми със спама имате, от позицията на читател и редовен коментиращ мога да препоръчам като най-малко досаден онзи плъгин, който те пита “колко е 3+4″ примерно и трябва да попълниш само една цифра - резултата.
————————-
9. Отговаряйте на коментарите
Искате дискусия? Ами помогнете й. Искате читатели? Ами покажете им, че ви пука за тях. Няма по-грозно нещо от това да плеснеш статията и да не вземеш никакво участие в коментарите, сякаш надменно гледаш как останалите се препират над мъдрите ти мисли. Участвайте активно в коментарите, отговаряйте на зададените ви въпроси, дообяснете позицията си, ако не е била достатъчно ясна в постинга, ако има спор, насочете го с няколко реплики натам, накъдето смятате, че трябва да се развие.
Гледайте на коментарите като на разговор, в който участвате, не като на някакви рецензии на това, което сте написали.
————————
10. Линквайте
Мислете за това как да дадете на читателя максимално количество информация, без да ставате излишно многословни. Най-лесният начин за това е да слагате линкове, които ако човек иска да научи повече, да наклика. Когато пишете нещо, не се колебайте да пояснявате мисълта си, слагайки линкове към външни източници - други блогъри, уикипедия, сайтове.
Важно е да слагате линкове и към собствените си неща, които сте писали преди. Няма нищо по-хубаво от това да намериш интересна статия в нов за тебе блог и да задълбаеш в блога, четейки статия след статия, следвайки линкове - точно така се става редовен читател. Дайте възможност на чителите да прочетат и други ваши неща, не само това, на което са попаднали.
————————–
11. Пишете редовно
Пишете редовно и публикувайте редовно. И двете неща са важни.
Неприятно е няколко дни да посещаваш някой обещаващ блог и да няма нови неща. Когато имате муза, може да напишете няколко неща, не ги пускайте всички, а само едно. Останалите си ги отложете за времето, когато няма да ви се пише и ги публикувайте тогава, за да не оставяте празнини от много дни без постинг. Хората забравят - не оставяйте да забравят и вас.
Някои казват, че не е добре да се насилвате да пишете и че трябва да чакате вдъхновението. Аз пък казвам - насилвайте се. Музата е измамна и лъжлива гад, но с практиката всеки става по-добър и това важи и за писането. Не чакайте непременно да ви дойде вдъхновение - просто седнете и започнете, то ще ви дойде отвътре. В това много помага да си записвате идеите, които ви идват за нови статии. Аз примерно имам по всяко време най-малко 4-5, а понякога и по десетина заглавия, по които съм решил да пиша. Като седна, просто си избирам тази тема, която най-ме кефи в момента.
———————–
И още едно нещо де. Знам, че звучи много общо, ама от това по-важно няма: колкото и да спазвате не само моите, ами на всички най-известни блогъри по света съветите, ако нямате какво реално да предложите за четене, никой няма да ви посещава. Сори, тъжната истина е това
—————————————————————————————
По време на новогодишната ваканция падна още един рекорд в блога ми - за коментари под една статия. Благодарение на един религиозен маниак и на това, че му се вързах на акъла за известно време, статията ми относно абортите Против живота и за свободата в момента има 108 коментара Предишният рекордьор - Кървави истории има “само” 96.
, но просто не ми се занимаваше повече да наливам вода в каца без дъно. Бих желал да споря по въпроса с някой, който е на противоположното мнение, но все пак да спазва правилата на спора, да има реални аргументи, да доказва твърденията си с нещо различно от “висшия морален авторитет” на бог, да не разчита само на плоски хватки от кръжока по дебат, и да не обижда мен и останалите коментиращи. В началото се опитах да съм добронамерен, да инициирам културен диалог, но и моето търпение си има граници - човекът започна с обиди и пренебрежение и така и продължи, а който сее вятър, жъне буря.
