Guys we HATE (once again)
Ще рече човек, че като се занимавам с работа, с аквариума си, котката, пиене и с други свойствени ми дейности, съм се откъснал далече далече от “медийната ни действителност”, както си умират да я наричат журналистите и разните й (на медийната действителност) там хилави отрочета спокойно се спотайват, поне за мен, в относителната неизвестност, която безспорно заслужават.
Ще рече, обаче няма да бъде прав, за мое огромно съжаление…
Въпреки, че всячески се опитвам да не обръщам внимание на разни измислени и/или издигнали се с гъза напред плужеци, големеещи се за много известни, дори краткият ми досег с каквито и да е медии успява да ме залее с безсмислена и безполезна информация за безсмисленото и безполезното им както в световен мащаб, така и за мен в частност битие.
Тъпото е не само, че тия рицари на осрания образ разчитат само и единствено на неспирното си упорство в пращането на “пресматериали” за медиите, за да съществуват, но и това, че самите медии сякаш след достатъчно дълъг досег с тия прокажени същества започват да ги възприемат като истински хора и сами да търсят и даже да фабрикуват “новини” за тях, въобразявайки си, че аудиторията им чака със зинала уста поредната история за това как Анелия сменила гаджето си или иван костов пасал теменужки.
Дразнещите ме елементи, които прекаляват с медийните си изяви и ме докарват не до нервен срив (щото тогава ще са си изпълнили заветната цел, а аз не искам да им доставям това удоволствие), ами главно до подигравателно изпръхтяване всеки път като прочета/чуя нещо за тях, съм забелязал, могат да бъдат разделени условно на няколко групи. И не си мислете, че нямам какво да кажа за всяка от тях, макар да не съм си направил труда да ги степенувам по коефициент на противност:
Футболистите
Аз. Не. Се. Интересувам. От. Футбол. !. Въпреки това, футболистите явно са героите на днешния ден, защото всички спортни новини започват и завършват с, а често и се състоят единствено и само от футбол. Въпреки, че футбол у нас няма, клубните ни отбори са яко зле, а светлите дни на националния отминаха по времето на ранното ми тийнейджърство и няма никакви индикации да се върнат, коментаторите не спират да си чешат езиците по темата.
Това обаче не е най-лошото. Най-лошото е, че футболистите, бидейки, както казах, героите на днешния ден, не само ритат топката, но ритат чаши в Син Сити, снимат се в клипове, дават интервюта и т.н., за което свидните ни медии се чувстват не длъжни, ами направо… длъжни да ни осведомяват час по час. Не минава ден, без да разбера как едикоеси кривокрако селянче преговаря с Юнайтед, а батко му, големия кривокрак селянин се изказва компетентно за семейния живот (съдейки от опита си с някаква изрусена повлекана) в женско с писание.
Естрадните певици / певци
Затворения и изкривен културен свят на социализма докара на с нищо незаслужилите ни подобна участ глави (и най-вече уши) едно явление, непознато (и слава богу) в останалия свят - естрадата. Разни смешни бездарници, възползвайки се от това, че практически са нямали конкуренция, са пооткраднали де що има интересна песен на АББА и разни други и звездоманията ги е затресла.
Днес, 20 години по-късно обаче, някои от тях продължават да разкарват мощи по “хепънинги” и да си мислят, че все още са живи, докато всъщност са отдавна мъртви и лешоядите на попфолка са изгълтали смрадливите им меса. Тия гърчави създания, естрадните певици и певци, използват старите си връзчици (ти на мене в гъза, аз на тебе в предаването) в Българската национална телевизия и БНР, за да се правят, че всъщност някой още си спомня за тях и да веят киозните си лакирани коси и безвкусни дрешки по национален ефир.
Особено противни в тая сфера са кита тони димитрова и мумията лили иванова, за които повече няма да говоря, защото те образите им говорят достатъчно.
Телевизионните водещи
Противният гнусар ники кънчев безспорно е първи в класацията на отвратителните телевизионни водещи и именно затова започвам с неговото име - да не би да си помисли случайно, че не държи палмата на първенството. Само заради мазната му мутра и неадекватно поведение не гледах Стани богат, а когато почна да се прави на водещ и да други предавания и да се появява в разни реклами направо го записах в черното теВтерче (вие не знаете за това теВтерче, ама ще научите, ще научите хахахахаха).
Налага се да кажа, че кънчев далеч не е единственият водещ, заради когото предаванията по-скоро губят, отколкото печелят аудитория. Бареков безспорно е още един пример за това как може да си обикновен бунак и да се правиш на много важен. Коритаров също - мисли си човечецът, че да повтаря един и същи въпрос последователно пет-шест пъти, това е то “голямата журналистика”. Ех, Санчо… що не ми хапнеш салама? Или свободата, де.
Има и още, ама ме мързи.
[wp:svejo-net]
Anyways, айде хейтвай още, искам да чета 
