Какo Сийке, не съм от тях!

Коментар от longanlon

10 март 2008 @ 21:59

mname, дори да ти хареса туй писание (в което леко се съмнявам), ще се радвам да ми направиш хейтърски блог. Обещавам много да се гордея с него

Коментар от Христина

11 март 2008 @ 9:31

Лошото е че просто действителноста ни е такава, че на повечето хора се налага да работят страшно много за да могат да живеят нормално. И в един момент тя намат нищо друго освен работата си! Аз лично на това го отдавам!

Коментар от longanlon

11 март 2008 @ 9:39

Aз пък не го отдавам на това - човек винаги има време за нещо различно от работата. Въпросът е дали иска да говори за него или само рабоата занимава ума му. Може да говори за това какво е ял снощи, как се е спънал на стълбите като се е прибирал, какъв филм е гледал по телевизията…

Коментар от Вили

11 март 2008 @ 10:10

“Лошото е че просто действителноста ни е такава, че на повечето хора се налага да работят страшно много за да могат да живеят нормално.”

Не мисля, че това може да е оправдание. А колкото до хората, longanlon, за мен не са ‘слепи’ само тези, които не говорят за нищо друго, освен за работата си, а и тези, които живеят за тази работа. Пренебрегват семействата си, приятелите, здравето си. Интересно е кога такива хора ще разберат, че могат да си намерят друга работа, но друго семейство и здраве едва ли….

Коментар от Pippilota Mentolka

11 март 2008 @ 10:43

Longanlone за юристите говориш, нали? Щото те до един са описаните същества.

Коментар от lyd

11 март 2008 @ 10:43

Лонги, има повече от една гледна точка. Предлагам ти и тази: има хора, които обичат работата си, а те имат близки, на които им е интересно да слушат и говорят за тази работа, така че работата не е непременно по-лоша тема за разговор от Камелия, мацките, футбола, туршията и напиването - впрочем теми, които на мен не са ми интересни. Но не самата тема е важното, а начинът по който се говори за нея. Ако ти е страст и влагаш сърцето си, докато говориш по някоя тема, тя би могла да е интересна на всеки, който е любознателен и всичко, което ти приписваш най-вече на хората, които не говорят за работа

Моята работа е да се занимавам с млади хора, така че често говоря и пиша за нещата, свързани с тяхното образование и израстване. Тези дни все повече се притеснявам за тях точно заради нещата, от които ти се оплакваш - растат скучни хора, които очакват от света да ги забавлява. Предлагам ти днешното си обяснение за това явление. Считай го за коментар по темата ти, но и не забравяй, че за мен е и говорене за работата

ето:

http://lydblog.wordpress.com/2008/03/11/divite-deca/

Коментар от Поли

11 март 2008 @ 11:14

Частен случай на това явление са някои от майките на малки деца и бебета. Нали за момента това им е работата - да си гледат децата. И когато се събират по градинки и паркове, по кафенета и на гости, темите са : бебето яде това и това, в толкова часа се събуди, плака толкова време, смених му пелените толкова пъти. И други още по-интересни теми като какъв цвят беше онова, което напълни пелената.
И това е. Други теми няма.
Оправданието е, че нямат време за нищо друго. Можеше и да им повярвам, ако не бях родила преди година и половина. Щом аз мога да намирам време за други неща, значи и те могат.

Коментар от longanlon

11 март 2008 @ 11:15

“Ако ти е страст и влагаш сърцето си, докато говориш по някоя тема, тя би могла да е интересна на всеки”

Изобщо не съм съгласен. Наслушал съм се на разни, които с много страст говорят за нещо си, въпреки всички индикации, че никой наоколо въобще не го интересува. Не ти ли се е случвало някой “да те хване за слушател”?

Коментар от nin

11 март 2008 @ 11:27

“Истинския икономист не разбира само от икономика”
някой известен икономист

мисля не важи само за тази професия

Коментар от valia_bg

11 март 2008 @ 11:46

:)сега като се замислих - тук си имаме едно място (нашата любима Морска градина), където се събират всякакви. И въпреки, че от години ходя там - масата хора нямат представа с какво се занимавам(или е обобщено под формата - гледа птички:)) и…всъщност никой не го интересува.
Аз също не знам доста неща за тях - като имена(които трудно помня и без това), години, какво остава за занимания.
Тези теми просто не се обсъждат.
…
(Петре замислял ли си се за новото нещо(не знам как да го определя още)- наречено емо?)

Коментар от Shorgov

11 март 2008 @ 11:55

Абе бях написал един много дълъг коментар, ама щото съм тъп и зех че си затворих Firefox-a. За това пиша само края, отново защото съм тъп и помня само него :).
Каква е границата между разговорите за работа и разговорите за Живота, Вселената и всичко останало. Според мен всичко зависи от компанията. С бившия ми шеф и един от колегите ми когато ходим на кръчма (как ги обичам тия места само) говорим само за програмиране и компютри(това ми е работата). С приятелите ми говорим за музика, кино и теми от живота. С някои приятели от студентските ми години не говорим за нищо друго освен за колежката с големите бомби и за другата колежка с по-малките бомби но с дългите крака.
“Слепи” хора няма. Просто си попаднал в такава компания, в неподходящо за теб време и място.

Коментар от longanlon

11 март 2008 @ 11:55

Валя, имам един познат Емо, който всеки път като видя ми иде да му обърша два шамара, щото е леке. Ама ти едва ли го знаеш, така че нямам представа за какво говориш…

Shorgov, а може би ти не си попадал на такива?

Коментар от astilar

11 март 2008 @ 12:23

И аз май се опитвам да избягвам хора, които говорят само за работата си, поради което не се сещам за нито един конкретен човек, когото да сложа в тази категория и хубавичко да помърморя срещу него.
PIPPILOTA MENTOLKA @ Може и за счетоводителите да говори и за още много други професии, но тази класификация по-скоро не е свързана с професията, а с нещо друго…
Чудя се, дали не е някакъв инстинкт за самосъхранение? Работата е тема, която рядко разкрива неизвестни за човека неща. Виж, личните интереси, хобита и мечти са по-издайнически и може би не всеки иска да ги споделя.

Коментар от Димитър

11 март 2008 @ 12:33

“All work and no play, makes Jack a dull chap”

Коментар от Коронал

11 март 2008 @ 13:31

Ако превърнеш хобито си в работа, няма да работиш и един ден от живота си, но данъкът е, че няма и да почиваш миг от него.

Коментар от daymare

11 март 2008 @ 13:43

абе Лонг…аз си падам малко интровертен и компания, по-голяма от 4-5 човека ме подтиска. В тия моменти или не говоря или говоря за глупости, по-тъпи и от работата. И не се мисля за сляп, освен в някои моменти, в които умишлено не искам да видя това, което не ми харесва

Коментар от lyd

11 март 2008 @ 13:46

Да, случвало се е да ме хванат за слушател на какви ли не теми, но това дали на мен ще ми е скучно не зависи непременно от темата на разговор; в много от случаите зависи и от начина, по който се говори и дали човекът освен да говори е склонен и да слуша.

За всеки оратор си има слушатели. Като сме в блогсферата, да вземем за пример блоговете. Някой намира за интересно това, което аз намирам за скучно и обратно

Коментар от longanlon

11 март 2008 @ 14:45

Разбира се - но това да имаш буден ум означава да се интересуваш от много неща, не само от едно. Дори да си много запален по работата си, според мене е нормално да има и някакви други неща, на които обръщаш внимание.

Коментар от daymare

11 март 2008 @ 15:14

като каза сляп…се сещам за машината-бог…ха сети се за кого ти пиша

Коментар от Albinos

11 март 2008 @ 16:52

Аз такива хора не познавам, пък и да се запозная, като видя, че отплесват все на една посока ще се постарая да ги избягвам. Обичам да разговарям с широко скроени хора, такива с които да може да се разговаря по различни и разнообразни теми.

Коментар от tL_

11 март 2008 @ 17:53

аз такива хора не познавам, де да знам защо. обаче не съм съгласен, че това са ‘слепи’, ‘ограничени’ или ‘някви там’ хора. също така не съм съгласен, че т. нар. ‘широкоскроени’ хора ТРЯБВА да се интересуват от много неща едновременно. последното е типичен пример за явлението Български Специалист, което мен, като поклонник на ефективността и качествено свършената работа, ме отвращава. Ако се интересуваш от 1000 неща, няма да станеш професионалист в нито едно от тях. Било то и хоби.

а, като казах хоби - какво ще кажеш за хората, които не спират да дрънкат за хобитата си, или за тези, които не спират да се разбиват всяка вечер и разказват истории САМО за това? все тая дали говориш за финанси или скачане с чадър - ако това е всичко, което можеш да кажеш на маса, все си скучен. и това на практика е престъплението, което Лонг заклеймява - скучните хора. бас държа, че и Айнщайн е бил безумно скучен за мнозина, които грам понятие си нямат от физика. ама смее ли някой да го заклейми?

а пък тези, които скачат от тема на тема - и си мислят, че това ги прави много отворени към света - могат да бъдат сигурни, че ще бъдат заклеймени като хора с липса на концентрация, целенасоченост и последователност, и на тях не може да се разчита за сериозни работи.

Коментар от vitaminko

11 март 2008 @ 18:03

Лонги, братче а помниш ли как се напих на президентските избори през 1996 година, когато избраха Петър Стоянов. Е как ще помниш, да не би случайно да си бил с мен на една маса. То аз не помня, та ти ли. Е нищо сега вече знаеш. Туй шарата много коварно нещо. Влиза гладко излиза на изригвания.

П.С. И не не съм се напил от радост или мъка заради П.С. Както казах пих шара с още двама съученеци. За какво сме си говорили не помня.

Коментар от longanlon

11 март 2008 @ 18:09

tL_, всъщност Айнщайн е бил много весел и купонджия

Коментар от zprp

11 март 2008 @ 18:15

“Органични портали”, така да се каже

Коментар от DARK_POwER

12 март 2008 @ 0:43

Longanlon, темата е добра коментарите ….плява и безсмислен брътвеж. Те “слепците” са повече от нас, под слепци аз включвам и всички онези които не могат да подхванат теми различни от работа,футБАЛЪК,чалгииката и секса. Умопомрачително е да плямпаш само за ТЕЗИ четири неща цял живот а повярваи ми над 80 процента от хората САМО за това говорят. Скука и предъвкване на едно нещо 1000 пъти пример:
1.Номер 1 в работата (о Боже колко съм добър ж нея ,колко съм незаменим)
2.Едикой си отбор е номер 1 или едикой си играч бляяк
3.Чалгата няма да я коментирам ….какво си говорят за нея
4.За товакой коя/кого опънал или искал да опъне или как ЩЯЛ да опъне …..гади ми се само като се сетя то не са комплекси то не е чудо.
Като заключение мисля да поздравя всички с една песен на Ахат :
Някъде под небето
на грешната Земя
живеел народ обречен
на живот без светлина.
Слепи им били очите,
вечна била нощта,
черни били ръцете
на сляпата съдба.
Дълго така живяли
в мрак и тъмнина,
свои богове създали -
идоли на скръбта.
Но станало нещо странно
в техния тъмен свят -
родил се човекът-чудо,
прогледнал за първи път.
Бликнала стръвна завист
в обречените души,
те черни пръсти сплели
в своите коси,
очите му отнели
и до края на своя живот
осъден бил да страда
от слепия народ.
С вериги окован завинаги,
затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци
не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам
със своята вина
Всички които плюете по Longanlon …..
…погледнете се първо в огледалото…
……ако имате ОЧИ

Коментар от jani

12 март 2008 @ 2:55

…the blue pill or the red pill…
това е за мен изречението, въпроса ако искате, който единствен поставя граници на съществуването на човеците. и за двете има бъдеще, въпрос на личен избор. който не може да направи избора е слаб, следователно може спокойно да си умира, без да ми прави впечатление. от там нататък хората са приятели и врагове, други няма. longanlon, когато срещна човек, който спред мен си залужава отправям едно пожелание, което не е много много за публичното пространство, но в момента не ми се рови за имейл и т.н.. дано един ден когато дойде онази финална битка сме от една страна, а не един срещу друг.luck!

Коментар от laks

13 март 2008 @ 17:04

до Lyd
е такива страстно говореши за работата си пък са най-противните от всички:)

Коментар от longanlon

13 март 2008 @ 17:11

Силно съм склонен да се съглася! За да обичаш работата си толкова силно, че чак да говориш за нея със страст през всяка минута от свободното си време, нещо трябва да не си в ред.

Разбира се, подобни амбицирани и отдадени личности понякога карат света да се развива, но това не значи, че са интересни събеседници.

Коментар от bobby marinoff

14 март 2008 @ 0:41

Аз не мисля, че хората които говорят само за работата си са по-слепи от всички останали. Това е до тип човек и хората с много хобита със сигурност не превъзхождат с нищо тези, които имат само работата си. Просто когато ти си към вторите ти се струва, че си по-готин защото не разбираш другите.

+ убеден съм, че ако в този пост говореше нещо за работата си щеше да е много по полезен и смислен отколкото е сега, както и дискусията.

Коментар от Pocu

17 март 2008 @ 11:17

Ами, може би това е единственото, за което искат да говорят с теб? Имам една приятелка, тя имаше навика да говори само за работата си, когато се видим. Впоследствие се поотпусна и сега за работата споменава бегло. Оказа се, че има разностранни интереси и е много приятен събеседник
Няма лошо да оценяваш хората според собствените си представи за тях, просто не слагай етикета “по принцип”. Тези хора не са такива по принцип, те са такива за теб И ако си създал около себе си атмосфера на “всезнайко, компетентен по всички въпроси и пълен въздухар”, няма какво да им се чудиш.
Много ми стана странно в твоя пост, като твърдиш, че хем са интелигентни, хем са тъпаци. Всеки живее живота си, както умее и както е добре за него. Мен повече ме плашат хората, които не умеят да живеят така, както е добре за тях, а се напъват да бъдат като другите. Накрая прецакват и себе си, и близките си.

Коментар от longanlon

17 март 2008 @ 11:39

Принципно има голяма доза истина в думите ти - различните хора имат различни методи да се държат на разстояние.

Тия, за които специално говоря обаче ги познавам достатъчно добре, за да знам какво приказвам Пък и не говоря само от личен опит, а и от наблюдения и споделени мнения на други хора.

Коментар от Pocu

18 март 2008 @ 11:03

Е, не мога да знам кои са хората, за които говориш, защото не ги познавам. Всъщност, не познавам и теб, говорих от позицията на своя опит

Има случаи, в които човек неволно създава нетипична за себе си атмосфера и ако това се случи при запознанство, следва това поведение и по-нататък. Аз, например, на сегашната си работа се държа крайно нетипично за себе си и ако ме види някой от дългогодишните ми познати или просто бивш колега, просто няма да ме познае

Обаче има и по-лоши варианти - мои познати, за които единствената тема е работата, според мен просто не могат да се справят с нещо в личния живот. Затова бягат от него на работа и там получават нужното удовлетворение. Може би наистина са слепи, защото не намерат решение за своя проблем, знам ли? :-/