Какo Сийке, не съм от тях!

Коментар от Дончо

20 март 2008 @ 8:38

на която не прилагам снимка, защото си падаше леко грозна, горката (поне според мен).

Значи ли това, по метода на обратната индукция (”обратна” неслучайно :P), че според теб Богдан е красавец ?

Заяждам се само, иначе и на мен ми липсват материалите от ЕГОИСТ. Но от добрите му времена, защото към края вулгарните изстъпления на Карбовски можеха да ме докарат до загуба на прясно погълнатата храна.

Коментар от MNAME.ORG

20 март 2008 @ 10:01

А на кого му пука какво става с тях? Ебати и уонабитата.

Да не говорим, че изобщо не са такива мегаталантливи дизайнери като мен. Иначе в папката ми изрезки от вестници и списания с осмиващи статии за бг-звездите май имам и раздел за тях.

Коментар от Магдалина

20 март 2008 @ 10:09

Ранният Егоист е най-доброто до момента при българските списания. Петре, най-сетне да напишеш нещо, което да ме заинтригува

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 10:21

E, то за ранния Егоист всеки знае, а и тогава бяхме на по-впечатлителна възраст… Въпросът е какво става с хората от него.

Коментар от Бевихил

20 март 2008 @ 10:34

И аз тъкмо се питах къде зачезна Ина Григорова? Да не би да си ми подслушвал разговорите?

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 10:38

хвана ме…

Коментар от Pippilota Mentolka

20 март 2008 @ 10:49

В едно предаване “Библиотеката”, по Канала, скоро го интервюираха Богдан Русев по повод излизането на книга, която той е превел. А Ина май отиде в Америката и не се върна вече.

Коментар от Хриси

20 март 2008 @ 11:05

Доколкото знам, Ина Григорова си би шута накъм Америка и бях чула от общи познати, се била хванала с някакво хипи, изживявала “По пътя” и била щастлива.

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 11:26

Абе малко е дъртичка за По пътя, но все пак и тая информация е нещо

Коментар от Albinos

20 март 2008 @ 11:37

От непотвърден източник, които пребиваваше в Америка знаех, че Ина Григорова живее в щата Айова със съпруга си, но дали продължава да пише, това остава загадка…

Коментар от Denia

20 март 2008 @ 11:39

За Ина Григорова е достатъчно да пуснеш едно търсене в Google и ти излизат следните информации, макар и не особено актуални:

http://media.www.dailyiowan.com/media/storage/paper599/news/2002/10/03/80Hours/Poetry.As.An.Act.Of.DerringDo-288053.shtml

http://eliterature.org/2003/04/the-iowa-review-web/

http://www.deaddisc.com/songs/Swampy_Waters.htm

Гледам, че поне допреди пет години все още се е занимавала с писнане на текстове и пиеси.

Коментар от Ominaeshi

20 март 2008 @ 12:30

АМи и аз съм се замисляла доста по въпроса, но никога достатъчно, за да попитам гласно или да пусна сърч в нета.

Харесвах Богдан Русев доста, даже наскоро прочетох “Ела при мен” и ми хареса, обаче Ина Григорова никога не съм можела да я трая. Просто не е от моята кръвна група.

Едва ли има едновремешен читател на Е, на който списанието да не му липсва днес.

Коментар от kun4o

20 март 2008 @ 12:57

Ина Григорова е щастливо омъжена в Амери4ко. За Русев знам, 4е работи в рекламна агенция и явно писането на книжки е останало на заден ред. Бездруго не го харесвам. На скоро открих блогът на sovichka и там от време на време има свежи неща. Не знам кой/коя е?

Коментар от vitaminko

20 март 2008 @ 13:10

ина беше писала една статия за йога в един есенен брой на егоист от 1999 г. и тогава това ме накара да се захвана с йога. сега ако прочета статията (макар, че броя го нямам), може и да не се въодушевя. искрено се надявам да не се е забъркала с хората на махариши махеш, щото той май имаше голяма база в айова. повече ми харесва варианта с хипито.

да, филмовите ревюта на богдан русев ме кефиха.

Коментар от vitaminko

20 март 2008 @ 13:12

поправка, броя беше есенен, но годината може би беше 2000.

Коментар от Бенихил

20 март 2008 @ 13:30

Имаше нещо руско в нея.

Коментар от tL_

20 март 2008 @ 13:49

Този Русев под псевдонима Робърт Блонд ли се подвизаваше при книгите игри? Леко ми е изветряла паметта с годините…

Коментар от Бенихил

20 март 2008 @ 13:56

Ти русофил ли си?

Коментар от Читател

20 март 2008 @ 14:32

Чети книжки, пич!

Ела при мен
Автор: Богдан Русев
Издател: Обсидиан
Издадена: 2007
Meкa корица, 160 страници, цена 9.00 лв.

Вълшебна нощ
Автор: Богдан Русев
Издател: Симолини
Издадена: 2005
Meкa корица, 136 страници, цена 8.00 лв.

12 приказки от Белегаст
Автор: Богдан Русев
Издател: Сиела
Издадена: 2005
Meкa корица, 244 страници, цена 10.00 лв.

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 14:37

Читател,
Всички тия ги имам, пич Както казах, търся само Електрочакра, която съм чел, но нямам.

tl_,
да.

Коментар от nname.org

20 март 2008 @ 15:29

тая Ина беше писала текста в брошурата на една(та) хубава сграда на бул. България - Jostine илиот сорта се казва сградата, значи още е жива

па крокодила богдан много не го свързвам с “ранния” егоист, бяха му дали да е редактор на “средния” и задно с г. лозанов успешно го убиха това списание

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 15:39

Той когато стана редактор, Егоист беше вече умрял. Само че като автор преди това се изявяваше няколко години много успешно.

Коментар от Жилов

20 март 2008 @ 17:59

Аз имам Електрочакра. Колко даваш за нея?

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 18:03

Хех, продавачката в технополис пита ли те “Колко даваш за тва TFT?”

Коментар от Жилов

20 март 2008 @ 18:09

А работодателят те пита “Колко искаш да взимаш за тая работа”, нищо, че той ти я дава.

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 18:10

На работодатели, които задават този въпрос винаги съм гледал с насмешка.

Коментар от Жилов

20 март 2008 @ 18:16

С насмешка? И защо? Сериозни фирми, които дават много пари, са ми задавали този въпрос.

За книгата, давам ти я безплатно. Ако я изкопая, ще ти я пратя по куриер. На sizyfus@gmail.com можеш да ми пратиш пощенския адрес.

Коментар от tL_

20 март 2008 @ 18:16

Абе на кого му дреме за наакания Егоист бе, Робърт Блонд РУЛИРАШЕ!!!!!!!!!!11111oneeleven

след като спряха (беше тандем с още някой, името ми бяга) да си пишат игрите, винаги съм се чудел защо е станало така, но тъй като не знаех, че е българин (ех, наивитет), никога не съм се и питал де. Когато след години чак научих истината, вече не ми пукаше толкова, че да проверя какво му е било истинското име….бил редактор на Егоист, какво пропиляване на талант за тъпа медия…..ама на кого му пука за Егоист, Робърт Блонд РУЛИРАШЕ!

Коментар от Media Buyer

20 март 2008 @ 19:47

Рекламите на Мтел са изобретявани от Богдан. Ина е посветена на любовта си - никой не може да я съди за това. Да се надяваме, че ще завърне триумфално с книга или филм!

Коментар от longanlon

20 март 2008 @ 20:49

Рекламите на емтел толкова слабо ме интересуват, че няма на къде повече просто - в тоя смисъл някак ми се ще Богдан да спре да ги прави и да се заеме с писане

Колкото до Ина, забелязал бях по времето, когато пишеше за Егоист, че когато я нападне самотата и нещастната любов, много хубави неща излизаха от клавиатурата й…

Коментар от asktisho

20 март 2008 @ 23:06

Да, бе, и на мене супер много ми лиспват тези двамата. Как се сети да подхванеш подобна тема? Браво! За ранния егоист няма какво да говорим. И за ранните партита на Метрополис също. Стрийт парадите…Тогава еуфорията беше истинска. За мен Богдан и Ина са икони на младежката култура в бе ге от последното десетилетие на 20 век. Нищо не може да ги замени. Иска ми се да ги видя “на сцената” и през 21 век, обаче…

Коментар от SDawn

21 март 2008 @ 0:49

Богдан превежда Брет Истън-Елис и Буковски, а Ина последно беше представена под селекцията на Тома Марков във февруарския брой на “Жената днес”. Нямах нерви да и изчета стихчетата, но пък се питам и Тома защо така се продава.

Коментар от malhavoc

21 март 2008 @ 5:46

Сефте ги чувам тия ама щом имат нещо общо с егоист сметам че са цървули големи. :>

Коментар от longanlon

21 март 2008 @ 9:52

И тук чутовно грешиш

Между другото, обикновено като имам нова статия получавам от Блогосферата по около 100-120 хита за деня. Явно обаче Богдан Русев и Ина Григорова яко интересуват аудиторията на Дневник, щото тия цифри за вчера бяха двейни.

Коментар от Бенихил

21 март 2008 @ 10:41

Сигурно са били двойни хитовете - твоите и моите.

Коментар от F A I L

21 март 2008 @ 12:22

Робьрт Блонд и Ейдриьн Уейн, някой беше писал по горе че не помни сайдкика на Русев от времето на книгите игри :Д :Д :Д

Коментар от Бу

22 март 2008 @ 8:51

Ех, ранният Егоист… Ех, Богдан Русев и Ина Григорова…

Това бяха други времена.

И не, не е бил много добър ранният Егоист, защото сме били на по-впечатлителна възраст, грешиш, Лонганлоне

От първия му брой през 1996 го купувам (помните ли бруталната корица с бръснарското ножче?) и го купувах години наред - може би към 1999-2000 плавно спрях, защото и Егоист започна да се променя. Но първите 4-5 години бяха егати силните.

Факт е, че като извадя стар брой от тогава, мога все така да го изчета от-до с несекващ интерес - нещо, с което не може да се похвали нито едно списание, което бих купила.

Качеството на писанията вътре беше на съвсем друго ниво. Жалко, че се промени и жалко, че няма заместител (и не, нито едно от следващите ‘лайф-стайл’ списания или самият Егоист от по-късни години не може да се сравни).

Нямам какво да кажа по питанката, всъщност. Четох скоро ревю за последната книга на Русев, но и ти знаеш, че я има, така че…

Ина на моменти пишеше леко блудкаво, после изявите й в Полета на(д?) нощта бяха малко хм, поезията й не ме влече (като цяло нямам вкус за поезия), но въпреки това имаше много силни моменти и тя навремето.

Довечера ще листя стари броеве

Коментар от Баба Коконица

22 март 2008 @ 19:03

Видяхти ли сига кво стана, видяхти ли! Кат ни слушати Царя, кат нищети да си сминити чипа тъй ши й то. Каза ви Царя да ни фърляти боклуци от балконити, каза ви да садити борчита, а вий кво направишхти! Вместу да садити борчита, вий изтръгнахти фиданкити, дету самият Цар ги беши засадил.

Царят ви поструи чишмички, за да пийти бистра вода до насита, а вий кво напраихти, а, кво напраихти? Фърлихти си там изцапанити гащи и бутилькити от мастикатъ, дет я изпихти, докату хулихти своя Цар. Ей туй напраихти, а посли са почнахти да съ жалвати, чи ви било мръсну и искати Царя да ви почисти мръсотийти. Ей заради таквиз простофунгьелли ши са стопат ледницити и сичката помийа, деть сти я създали, ши ва залей! Ши ва залей!

И тъй ши й, щоту обругахти нашия Цар, Господ да го поживи! Покайти са, дяца, покайти са, дордету не й късно!

Коментар от longanlon

22 март 2008 @ 19:10

Бабо, нещо съвсем ми се губи както смисъла на казаното от теб, така и причината, поради която то стои като коментар в тая тема.

Все още съм в състояние на любопитно изумление, затова няма да те трия… Ама няма да е задълго.

Коментар от Баба Коконица

22 март 2008 @ 22:56

Чедо, стой си в любопитну изумленийе, стой си. И ни мъ трий! Ни мъ трий, щоту аку мъ изтрийш гулям грях ши сториш и ши идиш право в ада. И ако обругайш своя Цар пак гулям грях ши сториш и ши идиш право в ада.

А в ада никак не й хубаво, чедо, ама никак. Ше та ръчкат дяволлити, на шиш ша та въртът и ши ти викат: “Ей туй ти са пада, задьету ни слушаш Баба Коконица!” А ти ши са каиш, ама ши й късно!

Ангилчу ма изтри и ши иди в ада, туй му й в кърпа вързану, няма дье да съ дени! Гледай, мило чедо на баба, гледай да ни са подлъжиш кат негу…

Коментар от Баба Коконица

22 март 2008 @ 23:12

А смисъла ши ти го изясня. Сичко започна оттамъ, че получих йдно просвитлений и написах мойту Йсе! Ама вий сти гольемми сирсеми и нищети да вникнити!

А най-гульемийа сирсемин й Ангелчу, дет са й изучил в ленинградскийа университетъ имини Жданава, изучил съ й на диаликтический матириализм и емпериокритицизм. Знай “Капиталът” наизуст и можи да гу изпей отпрьед назади и отзади напрьед. (Между нас да си остани, и Путинг са й изучил там, па специальнасти “Права чиловьека в СССР”. Ама затуй на никой да ни казваш!)

А сига Ангилчо й идин Великъ Антикамуннист, обича Костув безмерно, и Ленчиту дажи обича, щоту й била антикамунистка и партийна сикритарка на ДьеСьеБье. И освень това Ангилчо хули своя Цар день и нощъ, нощъ и день, щоту Царя поструйл чишмички, ама ни му почистил подь балконя във Филибету.

Та туй й идна малка частъ от мойта историйа… Аз ши ти разкажа и ощи, охоо колку многу знам и как хубуу ши си хортувами…

Ама само да ни ма трийш, чи многу ши сгришиш, многу!

Коментар от longanlon

22 март 2008 @ 23:28

Хахаха, вижте на какви откровения попадам от мастите български литературоведи:

“В “Егоист” от пролетта насетне все по-често започна да се появява името на Радостина Григорова, която завзе подстъпите между факта и измислицата. В нейните есета-изповеди-полуразкази-полуоткровения най-сетне на българска почва стъпи и т.н. лезбийска литература. Макар и изцяло показно, симулативно, тази авторка доста умело калкира всичко, което бе научила от MTV.”

Йордан Евтимов (давам кеша, за да намерите лесно името на Ина, щото писанието му е бая дългичко и маса скучно)

“Лезбийска култура” ли ма майко? Леле… и емтиви…

Коментар от Димитър

23 март 2008 @ 0:09

Наистина и аз като Бу, бавно и полека спрях да го купувам, и сигурно 6 месеца след като си взех последния брой/07-2006/, се сетих за Егоист и се оказа че вече го няма?

Иначе не беше лошо списанието, но стигнах до извода че просто съм пораснал и че 2006 година вече всичко е различно.

Сега вече имам други източници на информация и развлечение/ Интернет например/, джазът е заместил електрониката, ползвам далеч по слаби наркотици/ бутилка бяло вино/, и си мисля не кога ще е следващото електронно парти, а как да си купя по мощен двигател за лодката и кога ще закриват риболовния сезон

Иначе списанието и авторите наистина си бяха добри за времето си.

Коментар от Daymare

23 март 2008 @ 17:26

На Егоист съм чел 3-4 броя, та не ми е направило впечатление името му, но като Робърт Блонд беше голяма работа. Невероятни идеи, хумор, епика и изобщо само суперлативи могат да се изброят за гореспоменатия пич. Ама и той трябва гадже да храни , бъдеще някакво да гради, така че не упреквай толкоз противния нам комерс. Той може да убива идеи , но пък компенсира материално изгубеното време.
То и Александър Бакалов едно време пишеше добре, ама откак стана редактор на Уъркшоп-а стилът му доста дразни

Коментар от longanlon

24 март 2008 @ 11:45

Бакалов е добър писател, ако трябва да оплюе нещо, това няма кой да му го отрече. Текстовете му за тая или оная смотана игра са ме разсмивали дотолкова, че да не мога да си поема дъх няколко минути.

Като редактор не знам как се е справял - спрях да чета списанието след като Диан го продаде.

Коментар от Жилов

24 март 2008 @ 19:39

Недобра новина. Оказа се, че “Електрочакра” вече съм я подарил.

Съществува вариант да я сканирам и да ти изпратя скановете по e-mail.
Ако имаш желание, мога и да разпечатам скановете и да ги пратя по обикновена поща.

Коментар от longanlon

24 март 2008 @ 20:03

Направо ми е неудобно да те моля за такава услуга… Но все пак, ако имаш доброто желание, много ще се радвам да ми пратиш скановете - аз ще си ги разпечатам

Коментар от Servet

24 март 2008 @ 20:26

A може ли и на мен да ми пратиш скановете! PLS turuncu1985@gmail.com

Коментар от Жилов

24 март 2008 @ 20:52

ОК.

Впрочем, вътре в самата книжка има няколко страници, които са бели (т.е. върху тях не е печатано, пропуснати са), което беше типично за евтино издадените книги по онова време. Това много ме дразни, но…

Коментар от longanlon

24 март 2008 @ 23:57

Ще го преживея

Коментар от Жилов

28 март 2008 @ 12:00

Поради усложнения може да остане за следващата седмица.

Коментар от Жилов

9 април 2008 @ 2:24

Изпратено. ENJOY.

Коментар от Ominaeshi

9 април 2008 @ 3:04

Хм, хм, днес разпознах Богдан Русев в едно заведение. Определено изглеждаше в добро здраве. Все пак някой питаше какво става с него и ето отговора- ами жив си е човека. Здрав е.