Смъртното наказание е шега работа
Както поколения войници са се убедили, да пръснеш на някого главата с куршум изобщо не е трудно, дори понякога става и случайно. Това пък да дръпнеш шалтера за електрическия стол, ръчката за бесилката или да наитснеш копчето за отровния газ, парадоксално, може да доведе до някои морални затруднения у изпълнителя, но общо взето, практиката сочи, минава беззатруднително.
Странното в цялата работа е важният въпрос: “На кого му пука?“. Не и на престъпниците, очевидно…
За и против смъртното наказание се говори много, излагат се най-различни морални аргументи. Те обаче слабо ме интересуват - за мен предимство имат само практическите такива, а не разни идеалистични лиготии. А тия практически аргументи са именно помага ли смъртното наказание за превенция на тежките престъпления? Отдавна съществува и спорът между различните практици и теоретици на съдебната система дали тежките наказания намаляват престъпността. Тъй като не съм особено компетентен точно по тоя въпрос, ще оставя аргументацията на специалистите и ще се насоча към един факт, който е безспорен, отдавна известен и по него няма разнопосочни мнения.
А именно, че най-голям превантивен ефект върху престъпленията оказва не толкова тежестта на наказанието, колкото неотменимостта и скоропостижността му. Демек много по-страшно е да знаеш, че ако направиш престъпление непременно ще те хванат и няма отърване - отиваш в затвора.
А колкото и да е тежко евентуалното наказание, не е ли то просто една смешка, ако на всеки престъпник е ясно, че шансът да го хванат е малък, даже да го хванат трудно ще стигне до съд и ще го пуснат след 24 часа? А ако даже случайно стигне до съд ще може да влачи делото с години с различни плоски трикове - неявяване на адвокати, измислени болести (тва криминалния живот много зле влияе на здравето, да знаете - всички престъпници болни ебаси) и т.н. Че ако пък, въпреки всичко, има някакъв шанс за осъдителна присъда тя ще е условна, а и няколко пачки (или винкел по капачките, според случая и настроението) могат да подпомогнат благоразположението на всеки прокурор и съдия?
Това съвсем не означава, че тежестта на наказанието няма значение - но просто това не е факторът от първостепенна важност, а и той губи цялото си значение, ако първият фактор - неизбежност на наказанието - не е на мястото си.
Затова аз смятам, че дебатът за ново въвеждане на смъртно наказание за особено тежки престъпления в България в момента е несъстоятелен. При сегашното състояние на съдебната система и полицията, на всеки престъпник му е ясно, че е лесно да се измъкне и тия тежки наказания са само да плашат гаргите. Много по-належащо е да се направят реформи в някои закони, които позволяват протакане на делата, да се намали корупцията на всички нива в полицията и съда (то това вече банално стана да се казва, ама…), да се вземат и другите необходими мерки, за да стане така, че ако извършиш престъпление да е ясно - биваш осъден и лежиш.
Колкото до тия, дето изнасилват и убиват малки деца, на тях не им трябва смъртно наказание - достатъчно е само да се премахне вътрешното правило на затворите, което постановява те да се държат отделно от останалите затворници. Практиката сочи, че ако живеят с другите затворници, не минава много време и извергите сами решават, че е по-добре да умрат…
