Сами сте, оправяйте се!

Не съм майка Тереза, за да съм безрезервно добър и състрадателен - аз съм нормален човек и моето търпение си има граници. Само дето за разлика от повечето хора не съм чак такъв лицемер и за това мога съвсем честно да кажа, че наистина ми писна. Хайде, не се правете - на вас също ви писна, имайте поне смелостта да си признаете.
Тая кампания за спасяването на ‘медиците’ * вече излезе извън всякакви поносими граници. Всеки ден с тях ме занимават - целия интернет е пълен с кретени, наслагали тия лентички за аватари и подписи, от всички новинарски сайтове все новини за Либия. В редките случаи, когато се излъжа да гледам телевизия поне 10 мин. от новините са пак за това. Сега някакво земеделско говедо, порода искърско превъзходно**, искал да ги прави евродепутати. Да ги направи президенти на света ако ще - не ми пука вече, ама хич.
Да не говорим за моралната страна на въпроса. За това дали са или не са виновни. За това трябва ли изобщо страната ни да се занимава със спасяването на граждани, осъдени съвсем официално от местен съд по местните закони. За това как са отишли да работят в една държава, известна с тираничното си управление. За това защо са нарушавали местните закони против алкохола. За това как са приели да работят в отвратително нехигиеничните условия на либийските медицински заведения (разкази на очевидци съм слушал лично) дефакто слагайки си главата в торбата. За това дали изобщо цялата патардия им помага изобщо по някакъв начин, или само налива вода в мелницата на Кадафи, правейки ги още по-ценни като заложници. повече по тая страна на проблема
Нека се абстрахираме от тези неща. На мене ми пречи медийния и обществен шум. Дразни ме да гледам как разни медии се нарочиха за инициатори на кампанията и я използват най-нагло за реклама и повишаване на рейтинга. Дразни ме как разни позабравени политици гледат да си спечелят някой популистки процент обществено одобрение, пак пак с тия ‘медици’ като възглас. Дразни ме отвратителния клип на bTV в който описват как са ги мъчили.
Ядосвам се, че обществената енергия се разхищава за подобни безсмислени каузи, докато има много въпроси от огромно значение за развитието на държавата ни, които не получават подобно внимание. Намаляване на данъците и осигуровките за физическите лица, въвеждане на третия стълб на пенсионното осигуряване, прилагане на пазарните принципи в здравноосигурителната система, реформата в образованиете - от тия важни проблеми се интересуват шепа хора. Щото е много по-лесно да печелиш пари и дивиденти на гребена на популизма. Щото е много по-лесно да окачиш лентичката и да си въобразяваш, че правиш нещо полезно, отколкото да размърдаш мозъка си малко за да помислиш как можем да живеем по-добре.
По принцип не съм циник - но обстоятелствата в случая ме карат да говоря цинично. Вече не ме интересува съдбата на тия жени. След 7 години безсмислен и безполезен шум, личното ми спокойствие ми стана много, много по-важно.
* Кавичките са защото те са си обикновени медицински сестри.
** Мерси на NikolaV за хубавия цитат


