Толкова ли е трудно да похвалим?

Миналата седмица се качих на такси от хотела до Министерство на правосъдието, което е курс на цена около 1.50 лв. Шофьорът не ми направи проблем, че се качвам за къс курс в центъра в пиков час, нямаше вид на масов убиец, не пушеше, колата беше нова, чиста и миришеше на хубаво, музиката - тиха и не чалга. Оставих му лев бакшиш и на излизане от колата му благодарих и му казах, че в по-хубаво и чисто такси не съм се возил. Пожелах му и приятен ден. Човекът ме погледна като гръмнат, но съм сигурен, че поне за няколко минути след това му е станало хубаво. Всъщност, аз изобщо не изпитвам някаква алтуристична радост от това да съм добър и приветлив - дори напротив, това ми коства съзнателно усилие.
Но прекалено много са нещата на този свят, които са грозни, некачествени, нефункционални, недомислени, недонаправени. Прекалено много са хората, които едно, че си вършат работата през пръсти и некачествено, без никакво желание и второ, когато тая работа изисква да комуникират с клиенти са груби, намусени, неучтиви. Прекалено често се сблъсквам с прояви на лош вкус, лошо възпитание, лош характер… Прекалено често вместо на коректност и професионализъм се натъквам на зле прикрито селско печалбарство. Прекалено често хората не се къпят и миришат зле.
Поради всички тия причини аз просто не мога да си позволя да остана безразличен, когато попадна на нещо, което наистина ми допада, което ми харесва и което одобрявам. Смятам, че всяка проява на добър вкус, всяка добре свършена работа, всяко добро, усмихнато и приветливо отношение трябва да бъдат забелязани, оценени и похвалени. Доброто трябва да се стимулира - дори и само с няколко думи за благодарност, защото то може лесно да умре, срещайки се със стената от сива тъпота на тълпата (естествено, лошото пък трябва да бъде оплюто и публично презряно, но за това друг път).
Похвалата на нещата, които ни харесват никак не е безсмислена - така спомагаме те да продължат да съществуват, да растат и да се умножават. Няколко добри думи от непознат са в състояние да направят чудеса с мотивацията на човек, който има доброто желание да върши съвестно и качествено работата си, наистина да го стимулират да е приветлив, да пише хубави писания, да рисува хубави графити, да отглежда расови галапагоски земеровки и изобщо да прави с желание и добре това, с което се занимава, каквото и да е то.
Затова се замислете дали следващия път като кажете на симпатичната усмихната продавач-консултантка “Благодаря!”, да не добавите “Бяхте много мила!” или “Наистина много ми помогнахте!”. Примерно.


