Какo Сийке, не съм от тях!

Пак бомба в публичното пространство - бивши сътрудници на Държавна сигурност щели да стават евродепутати. В листите на няколко партии имало хора с ‘картончета’ и само една партия била имала достойнството да отзове своя човек. И какво от това?

Бях доста малък, когато ‘комунизмът’ си отиде и помня само малко от него. За сметка на това израстнах в ‘периода на преход’ и през всичките тези години един призрак бродеше през медийното и политическо пространство, с един Торбалан всички плашеха демокрацията ни: Държавна сигурност, лошите шпиони, ескадрона на смъртта на партията. Тоя призрак броди и сега - бившите агенти на комунистическото тайно разузнаване били виновни за неизброими изверства ‘преди десети’ и сега, представете си, стегнали нещастната България в железен обръч, безскрупулно управлявали страната чрез подставени лица и с илюзията за демокрация манипулирали всички сфери на живота ни.

Според мен трябва да имаш много сериозни проблеми със себе си, за да се занимаваш и да вярваш в теории на конспирацията. Вместо да помислиш защо твоят живот не е наред и как да го оправиш по най-добрия начин, да приписваш личните си неуспехи на заговора на някакви висши сили е доста тъпа тактика. Тия, които вярват на страстните демагогии за комунистически креатури, дърпащи лостовете в държавата са маргинални субекти, хора извън времето, които поради липса на личностни качества или чист мързел са изостанали от развитието на България в последните години. Агентите им били виновни…

Тия ‘агенти’ ги изкарват като най-черните от черните, виновниците за всичко. Че коя държава няма тайни служби? България и имала по времето на социализма, има сега и за в бъдеще ще има. Голямото количество от тия хора тогава просто са ходили на работа и са си изпълнявали задълженията, служили са на държавата така, както в момента правят много други - административни служители, полицаи, служители в днешните секретни служби. Били доносничели… Тогава това е било държавна политика и почти задължение на всеки. Малцината висши управници, от които е зависела цялата работа и които са давали заповедите отдавна са си оплели кошницата и всякакви досиета и ‘картончета’ за тях са изчезнали - то нали това е предимството да имаш власт. Даже да ги отворят тия прословути досиета, с които ми надуха главата 17 години, ще изгърмят само разни дребни риби - а и на тях общо взето нищо няма да им се случи. Както казва един приятел в блога си:

Защо ни е да знаем какво има в досиетата? За да сочим с пръст някои хора? За да ги осъдим и да ги вкараме в затвора заради извършените от тях престъпления? Едва ли – вижте какво се случи с Георги Коритаров. Нищо. Едно кръгло и добре оформено нищо. … Той продължава да ръси бисери в ефира.

Нека погледнем реално - всякакви надежди, че големите клечки ще бъдат ‘разкрити’ и съдени са чисти фантазии.

Днес за активното поколение, за млади хора на 25-35 години, думите “Държавна сигурност” не значат нищо - празни думи, с които празни политици плашат празни избиратели. Това поколение, а и аз заедно с него, продължава да се чуди защо се отделя толкова много обществена енергия за този въпрос, след като е очевидно, че разрешването му няма да донесе никакви реални ползи за никой от нас. Крайно време е някакси да го надживеем тоя синдром, че миналото ни е изцяло виновно за настоящето и че няма какво да направим за да го подобрим. Страната ни се развива и вместо да живеем в миналото, да ловим и публично да изгаряме нарочени за вещици е много по-важно да се заемем с важните проблеми, които ще предопределят нашето бъдеще.

.