Защо не искам да спасявам българското село
Често се чуват гласове от общественици, политици, граждани: “Едикакво си трябва да направим, за да спасим българското село!“. И наистина, населението на селата у нас непрекъснато намалява, жителите им мигрират към градовете, всяка година по няколко села изчезват от картата на страната поради обезлюдяване.
Обаче на кого му пука? Не и на мен.
Забелязал съм, че особено жителите на големите градове и хората, които нямат никакъв досег с провинцията извън ходенето на вилата, имат особено романтичен поглед върху живота на село. В техните представи той е като изваден от разказ на Йовков: китни малки селца насред дивно красива природа, където щастливи селяни с пот на челото се трудят от сутрин до вечер, за да произведат насъщния за нас гражданите, хранят се с чисти продукти и живеят по 100 години, като през това време успяват да възпитат многобройната си челяд в здрав морал, трудолюбие и честност.
Може би именно поради усърдно преподаваната в училище българска литература от края на 19 и началото на 20 век, в която изобилстват подобни идилични картинки, много от хората са убедени, че българското село е пазител на най-добрите традиции на народа ни, че селските хора са солта на земята, пазители на моралните устои и че без техния труд сме обречени хем на гладна смърт, хем на разпад като нация. Е, тия хора, дето го мислят това няма как да са по-далече от истината.
В момента живея в малка община, а и работата ми далеч по-често отколкото ми се иска ме запраща в други, също така малки, че даже и по-малки общини и ме среща с хората, които живеят там, с начина им на живот, с манталитета и мисленето им, с бита и икономиката на българското село. И аз отдавна съм видял, че от гореописаната мила картинка само дивната природа е останала в наши дни и то не навсякъде. Българското село е изтъкано единствено и само от мизерия и просто няма как да е иначе.
Хората в селото живеят в 19 век
Хората в селото са бедни, защото икономиката им е от 19 век. Дядовци и баби нарамили мотики пъплят по малките си градинки и копаят усилено, произвеждайки колкото да не умрат от глад, без да могат да спечелят някакви пари от цялата работа. Но продължават да копаят, защото така са свикнали и са убедени, че “България ши са упрай” само ако всички “гражданя” хванат мотиката и сторят същото, въпреки, че е видно самите те колко са се “управили”. Хората в селото са болни, защото мисленето им за тяхното здраве е не от 19, а от 9 век. Масово на село започват деня си с буркан домашно вино и пушат арда качак, мазната, препържена и солена храна се смята за най-добра, всички блъскат до изнемога непродуктивния си труд без да ги е еня за здравето им. На 45 години започват да вземат първите лекарства срещу сърдечносъдови заболявания, на 55 са вече стари, а на шейсет - едва кретащи развалини. Хората в селото са неуки, необразовани и прости защото образованието им е от 19 век - училища няма поради щото не може да има училище с 5 ученика във всяка паланка, а затвореното селско общество ражда социални аномалии, толерира ниската култура, агресивността и невъзприемчивостта към новото.
Затова младите масово бягат от село
И бягството им е по съвсем разбираеми прични - искат да работят, а в селото няма какво, искат да учат, а в селото няма къде, искат да имат достъп до качствена здравна помощ, a големи болници и квалифицирани лекари има, нормално, само в големите градове, където те могат да помагат на най-много хора. Интелигентните, активните и амбициозните хора отиват там, където са университетите, библиотеките, театрите, интернет, където е икономическият живот, възможностите за развитие, големият пазар - и всичко това просто не може да съществува на село, а само там, където има големи струпвания от хора - в града.
Затова селата обезлюдяват - хората не искат да живеят в тях
Това не бива да плаши никого - селото просто не е нужно да съществува. В белите държави конкурентноспособна фермерската продукция не се произвежда от белчо и сивушка, а от високотехнологични комбайни, а който не иска да се гъчка в панелки живее в къща в предградията и работи в центъра. Няма как да върнем развитието на страната си назад (макар някои политици яко да опитват) - икономиката и обществото се развиват и вместо да се вайкаме за изгубеното романтични минало, нека го оставим в книгите, където му е мястото и да се поогледаме за практическото, реално настояще. Пък тогава току виж и на бъдещето си сме хвърлили едно око.
