Какo Сийке, не съм от тях!

Коментар от longanlon

16 май 2007 @ 20:55

Длъжен съм да кажа, че тая статия е вдъхновена от една тема във форума на Бойна слава преди 3-4 години, като дори съм копирал изречения от провелия се разговор - част от тях от моите постове, а друга - от тези на събеседниците ми.

Коментар от magnetobg

18 май 2007 @ 14:25

Виж сега. Никой не краде бойната слава на войните. Патриотизмът е, за да се повдигне духът на нацията. За теб това, че си се родил някъде си няма значение. Добре няма. Но когато ни нападнат и кажат “Ти си българин и умреш” предрасъдака на нападателя няма да може да се промени за няколко секунди нали?(това е само пример). Ние не избираме къде да сме родени. Според теб това означава да не зачитаме държавата? След като не можем да изберем и родителите си какво? Да ги заплюем от ранна възраст ли? Едва ли. Интелигентността няма нищо общо с национализма, патриотизма и т.н. И аз се шчитам за що годе интелигентен за възрастта си. И какво от това? Ами песните където се пее за храбри войни? Те несъмнено са били реални. Ако всеки е мислил като вас, са щели да легнат на поляната, да захвърлят пушките и да кажат “Че ние да не сме искали да се раждаме тука? През к*** ни е, дали ще ни поробите!” Точно националната гордост и чувство за идентичност са ни запазили през вековете, и точно те са били тези които са ни освободили духовно. Знам, че е глупаво да си правя илюзии, че това ми мнение ще промени твоето, но нали затова живеем в свят на свободното слово?

НАЗДРАВЕ!!!

Коментар от longanlon

18 май 2007 @ 16:36

По никакъв начин не отричам, че национализмът има своята решаваща историческа роля и общо взето съм съгласен с всичко, което си казал.

Но аз не говоря за причините, поради които национализмът и националната гордост са се зародили и защо са били необходими. Говоря само за това дали те имат значение и смисъл сега, в днешния ден.

Ти говориш за миналото, а аз в статията си - за настоящето. Докато преди стотина години войната е била основната външна политика на повечето държави, сега не е точно така. Времената се менят, също както и обществата и идейните разбирания, на които те са основани. Точно тия идейни разбирания стават все по-прогресивни и те са в основата на общия икономически и социален подем на обществата и държавите.

Т.е. да го кажем с прости думи, национализмът е имал своята роля в конкретните държавно-политически условия - да защити целостта на нацията и държавата, когато те са били застрашени и са имали решаващо значение. Днес обаче те нямат решаващо значение - иконимиката и политиката се глобализират, също както и мисленето на хората. Никой в цивилизования свят не е заплашен физически от изтриване от лицето на земята и националистическото мислене просто става излишно.

Коментар от magnetobg

19 май 2007 @ 16:47

Да имаш право. И съм напълно съгласен с всичко казано до тук, но не ти ли се е случвало дори малко да изпитваш гордост, че си част от това наследство на българите. Както и да е. Аз наистина съм съгласен с мнението ти. Знам, че ще мине време, но може и аз да започна да мисля така.

Коментар от Koko

20 май 2007 @ 5:37

Predi nqkolko dni se napih prilichno s moi kolegi i v edin neochakvan mig edna nasha prepodavatelka prozvynqla nqkoi (ne znam podrobnosti) i ni privika na edno mestence. Nie vzehme che stignahme tam i kakvo da vidq: golqma zala s masi i sveshti, podyt celiq narysen sys slama (kato filiika s margarin i chubrica) i na scenata edin umel entusiast s gaida, syprovoden ot banda glasoviti yunaci izpylnqvashe bylgarski narodni pesni. Izvinqvai, Pesho, ama teq hora mogat da bydat gordi s nasledtstvoto si kato bylgari i az se uverih s ochite si v tova. Na vsichkoto otgore im otivashe. Beshe krasivo.

Коментар от longanlon

20 май 2007 @ 11:43

Те са горди не с наследството си, а с усилията си и безспорните си уменията си да го пресъздадат.

Коментар от Marfa

23 май 2007 @ 10:44

Ух, доволна съм, че прочитам мнение, което напълно съвпада с моето Дет се вика - не съм сама във Вселената За мен тази неспирна гордост с миналото, изтъкването колко сме били велики по времето на Симеона да речем, им едно единствено обяснение - опит за прикриване на комплексите, породени от настоящето ни, което пък е повод по-скоро за срам, нежели за гордост. Аз лично бих предпочела да се гордея със съвремието си, за което така или иначе допринасям със самото си съществуване, дето се казва, а миналото да го използвам, за да се вдъхновявам от него да речем, или за поука да кажем… Но е меко казано нелепо да ходиш с пробити гащи и в същото време да парадираш с “гордата си история”. Ми норвежецът може да я няма тая горда история, но пък за сметка на това не е с пробити гащи, нали…

Коментар от грозния

24 май 2007 @ 23:43

Прочетох мненията ви и съм съгласен с Longanlon само искам да добавя това редно е да уважаваме постиженията на предците си но трябва да се гордеем с нащите постъпки. Затова постъпваите така както ви диктува съвеста за да изпитвате гордост със себе си.

Коментар от apal

26 май 2007 @ 12:06

това мнение съвпада и с моето! като допълнение - бих се гордял със сегашното ни общество(bg), ако беше добре организирано, и като резултат един млад учен, инженер, лекар, и т.н. можеше да си намери мястото(достойното) в него. а сега мога да се гордея че ние имаме 2М пенсионери и поне 1М млади си търсят късмета къде да е, само не тук. т.е. за тях тук няма достойно място.

Коментар от Снайперист

10 октомври 2007 @ 11:19

Този хентелегент, който е писал това е много, ама много объркан и яко комплексиран палячо. Типичен представител на антиобщественото начало у българина.

“Раждането в определена държава или възприемането на културата й не е като да е лично и самостоятелно дело - то не зависи от теб”

Разбира се че, раждането не зависи, но възприемането на културата зависи в не малка степен.

“Да се гордееш, че си българин ми звучи все едно да се гордееш, че си висок точно 177 см примерно. ”

Не е все едно, очевидно. Има 177 см високи немци, които се гордеят с произхода си. Има 177 сантиметрови българи, които се срамуват от ръста си.

“Разбирам да се гордееш, че си достоен българин ”

За да си достоен българин, трябва преди всичко да си българин иначе може да си достоен сомалиец примерно.

“Но да се гордееш, че просто си се родил някъде ми се струва доста комплексарска история”

Не просто някъде, а в България. Не съм чул един човек, чиито деди са управлявали огромни империи, да не се гордее със своя произход - кое е това, което на мене да ми пречи в сравнение със Симеон Саккобурготски примерно да се гордея със своите предци. Тези предци може да са били разбойници, а може да са били съзидатели, кой знае. Това е все едно да не се гордея със собствения си баща. Макар и обикновен човек дори само с факта, че ме е създал аз имам чувство на дълг към баща си и майка си. Цял живот блъскал се, за да създаде нещо си….Гордея се с него. Надявам се те също се гордеят с мен, от време на време PDT_Armataz_01_12

“С какво право мога да отнемам славата на великите българи, като се гордея с тяхното дело? ” и още

” Със същия успех може да се гордее с Шака Зулу и с победите на финландската армия - защото е допринесъл точно толкова за тях, колкото и за българските.”

Е не се гордея с Шака Зулу защото шака е извършил подвизите си в зулуското общество. Той е продукт на това общество. Да, възхищавам се на коравите фински туцове над болшевишката сган, но няма как да се гордея с тях, защото те са продукт на чужд народ. Гордея се с Шипка, защото моите деди са оставили кръвта си там. Срамувам се от историческите предателства, защото хора от моята кръв са предали своите. По логиката на автора аз не би трябвало да се срамувам, че в момента в България е пълно с крадци…Но мен ме е срам, чувстото за общност ме кара да се срамувам.

“Всъщност става дума за това дали чувстваш себе си на първо място като представител на една или друга нация, и чак на второ място - като човек и личност. Става дума за това има ли изобщо някакъв смисъл да чувстваш принадлежност към някоя нация, в сравнение с да кажем, към група хора със сходни интереси и интелигентност. Става дума за това дали един интелигентен човек може да приеме националистичната идеология и на нейна база да гради усещането за собствения Аз. ”

Ето на , дойдохме си на думата “СОСТВЕНИЯ АЗ” нищо друго няма и не съществува. Това е всичко…. другите да го духат. Не знам за каква националистична идеология става дума, но горното е типичен пример за национален нихилизъм и пълно отрицание на общественото начало в човека….
Нито постижентията, нито паденията на държавно организираните общества не са продукт на отделна личност, защото личността се формира в конкретно общество, а не по въздействието на чисто божественото начало примерно.

Всъщност объркаността на автора личи най-вече от това, че

“Става дума за това има ли изобщо някакъв смисъл да чувстваш принадлежност към някоя нация, в сравнение с да кажем, към група хора със сходни интереси и интелигентност”

все пак говори за група, тоест не е лишен напълно от чувството си за стадо. Но ако може стадото да не е българско….

Коментар от longanlon

10 октомври 2007 @ 12:16

“Това е все едно да не се гордея със собствения си баща. Макар и обикновен човек дори само с факта, че ме е създал аз имам чувство на дълг към баща си и майка си. Цял живот блъскал се, за да създаде нещо си….Гордея се с него.”

Цял живот се блъскал, за да създаде нещо си? И от кога това е повод за гордост? Всеки идиот може да блъска и да създаде “нещо си”, колкото и безполезно да е то. Не е ли логично да се гордееш с нещо хубаво, голямо и значимо, което си направил и то лично ти, а не някой друг?

Коментар от Милко Георгиев

10 януари 2008 @ 3:21

Добра статия.