Комунизмът е жив
Мислех си, че в България комунизмът отдавна си е заминал (има 17 години и отгоре, откакто го заровихме), ама оказва се, че гадта не мре толкова лесно.
И не, нямам пред вид “червената мафия”, “държавна сигурност” и други такива мантри, с които разни хора оправдават собствения си мързел да направят нещо за себе си. Имам пред вид точно обикновените хора, които, оказва се, са тъпи комунистически копелета.
Отвсякъде разни маниаци на теория на конспирацията внушават, че комунистическата мафия управляв астраната и ако не си част от нея не може да просперираш. Може би защото съм заобиколен от доказателства за противното - от кадърни хора, които са имали желание и с труд и умения са успели, никога не съм надавал ухо на конспиративните ненормалници, освен за да им се присмея. Кой да знае обаче, че ненормалниците са били прави - държавата ни наистина е в хватката на комунистическия октопод. Но, тука идва интересното, тоя октопод изобщо не са разни оядени дърти апаратчици, които дърпат отгоре конците на държавата.
Оказва се, че комунистите по душа са обикновените хора
Не зная по какъв друг начин да интерпретирам следните четири новини:
“Земеделци стачкуват, искат държавата да ги обезщети заради сушата”,
“Шофьорите от софийски градски транспорт издигнаха искания против частните автобусни линии в столицата”
“Учители протестират срещу въвеждането на диференцирано заплащане на труда им”
“Университетите против реформата в образованието”
Въпреки желанието, макар и леко неохотно, на властта да направи така необходимите реформи в много сфери на икономиката и обществото, това желание се сблъсква с опозицията на… самото общество. Явно комунистическите разбирания, че държавата трябва да се грижи за всичко и всички, че конкуренцията и частните предприятия са лошо нещо и че всеки трябва да получава според колкото иска, а не според колкото струва трудът му са в основата на мисленето на много хора.
За мене е повече от очевидно, че голяма част от работещите, та дори и в образователната сфера (където поне малко по-умни би трябвало да бъдат), се страхуват от реалността. Те не искат да имат възможности за развитие, не искат да показват и доказват уменията си, не искат да печелят - желаят само да са обгрижвани, да получават по равно, макар и по-малко и да не се налага да работят повече или не дай си боже да променят нещо в начина си на работа. Мисленето им за отношенията им с работодателя се ръководи отколешния принцип те да ме лажат, че ми плащат, я да ги лажем че им работим, с тази разлика, че сега искат само те да лажат, че работят, ама да им се плаща наистина.
Особено характерно е, че такъв тип мислене се среща главно там, където липсва реална конкуренция - в държавните/общински фирми, както и в отраслите, в които има сериозна регламентация и държавен протекционизъм - земеделието, образованието и здравеопазването са най-добрият пример за такива. Точно тези сфери, са също така общо взето неразвити, губещи, не предоставят качествени услуги. О, какво изненадващо съвпадение…
