Право на отговор

Преди няколко дни изказах мнение, че всички, които стачкуват за по-високи заплати и едновременно с това се противопоставят на реформите в своите си сектори (шофьори, учители, земеделци, университетски преподаватели) са дърти комунистически копелета, които само знаят да искат, но не и да работят и смятат, че държавата трябва да се грижи за тях до живот.
Получих обаче един коментар, който не че промени вижданията ми за учителската професия, но поне ми я показа от страна, от която никога не бих се замислил да я погледна. Ще си позволя да публикувам това, което ми написа NIKOLOVA:
„Учители протестират срещу въвеждането на диференцирано заплащане на труда им”
NIKOLOVA: “Не, не „протестират”срещу самото диференцирано заплащане, просто отказват поредната гавра, отказват, забележете - не протестират - срещу смешното „увеличение” от 20 до 40лв… Не знам защо си го пляснал там, но нещо не си разбрал. Ние просто предпочитаме да запазим достойнството си, защото дейността ни в държавната институция така или иначе е благотворителна, а тези 40 (в най-добрия случай) лева ги отстъпваме на децата – за стипендии, екскурзии и материали. Разберете – преподавателите в държавните училища работят там на добра воля, никой не е там заради т.нар. си „заплата” (средно 350лв бруто- честна дума, не се шегувам), всеки го прави заради децата, защото обича това, което прави, защото това е призвание.
И не е вярно, че не променяме мисленето си и че чакаме държавата да ни „обгрижва” – много, ама много си далеч от истината! Учителите са много предприемчиви и гъвкави – та те живеят от частни уроци и други странични доходи, работят 7 дни в седмицата и наблюдават отблизо процесите в обществото. Мислиш ли, че, и да не плащаш наем, би могъл да живееш в София с 250лв? И ще те стоплят ли още 40? Това ли са „така необходимите реформи”? Не- това е целенасочена манипулация на общественото мнение, и ти го подкрепяш, така ли? Казваш си: ето на, ние ги караме даскалите да станат конкурентноспособни, ама те нали са консерви и си праскат по шаблона от години- не та не! Никак не е така, ама никак.
И моля за малко повече уважение към хората, които подаряват труда си на държавата, която всъщност сме самите ние, това са нашите и вашите деца и ако на вас не ви пука, с нас не е така. Не казвам, че всички са ангели небесни, но колективът, в който работя аз, е изключителен. Ние сме за цялостна реформа, не за прах в очите. И ако трябва всички училища да станат частни – аз съм с две ръце за. Така или иначе се дават луди пари за частни уроци. Поне всичко да излезе наяве и професията да стане достойна.“
—————————————
Longanlon: Винаги съм смятал учителстването за изключително неприятна професия. Хем много зле заплатена, хем не особено уважавана, а което е по-важно неблагодарна и разбиваща нервите за отрицателно време. Казвал съм го и преди: ако по някаква причина нещо в живота ми се обърка дотолкова, че да ми се наложи да работя за 300 лв, хиляди пъти ще предпочета да стана общ работник примерно, отколкото учител - едно, че е по-добре залатено и второ, че и след една година ще съм си нормален човек със здрави нерви.
През цялото това време винаги ме е учудвало какви хора се захващат с даскалуване и защо продължават да работят това, въпреки очевидните недостатъци на професията. Като чета горното мнение, поне малко ми се поизясни този въпрос: май си трябва истинско призвание за това.


