Онзи ден гледах един филм - Super Size Me - разправя се за това как храната в макдоналдс прави хората дебели. Филмът не е лош, но аз се замислих - къде свършва личната отговорност на консуматора и къде започва корпоративната отговорност?
И изобщо кара ли ги някой да ядат като свине?
На всеки, който работи (че и на безработните даже) им се налаг да ядат през деня, но на работещите, освен това им се налага да ядат извън къщи. Дали става дума за обяд или закусчица, като няма нещо сготвено, всеки се задоволява с други неща.
Главно боклуци. А може да не е така…
Че щастието не е в особено пряка връзка с материалните придобивки вече отдавна е ясно и поговорката, че богатите, видите ли, също били плачели се оказа съвсем вярна.
От какво тогава зависи дали човек е щастлив? Защо в една и съща ситуация един е щастлив, а друг - нещастен мърморко?
Предразсъдъците са голяма работа, да ви кажа. А медийно налаганите образи - още повече, особено за младите. Анорексията, казват, убивала хиляди девойки по света всяка година, примерно.
Само дето убива не само девойки, ами и младежи. Ама не анорексията…
Всички напоследък сме особено загрижени за здравето си - внимаваме какво ядем, внимаваме какво съдържа храната ни, опитваме се да се храним максимално здравословно защото всеобщо е мнението, че ти си това, което ядеш.
Затова никак не е чудно, че разни мошеници се опитват да продават боклучавите си продукти яхнали именно вълната на здравословното хранене…
E, не наистина, но понякога ми се ще в тялото да приличам на негър - и то не на какъв да е, ами на американски негър. Щото като гледам телевизия (макар реално аз телевизия да не гледам), у мене се зараждат едни мисли като “Абе тия негри всичките ли са на стероиди?“, “Не е нормално всички да имат такива плочки?“, както и “Толкова ли няма бели да играят баскетбол и футбол?“.
Та чудя се аз защо всички негри имат толкова яки тела и май си отговорих…
Виждате ли жената на снимката? Струва ли ви се красива? Секси?
Ако не, значи сте като мен - аз смятам, че това нещо е противно. Ще се изненадате обаче колко много жени се подлагат на силиконова операция на устните, за да добият подобен изглед и какви са изненадващо грозните резултати от това…
Въпросът за бързата храна, вярвам, вълнува не само мен. Като гледам какви количества от нея изяждат някои хора, започвам сериозно да се чудя защо още не са се превърнали в дебелогъзи изроди, поразени от гастрит, язва на дванайступръсникъ и хроничен остър диабет.
Но нека оставим настрана разните му там мури и морени и да обърнем внимание на двата най-ярки производителя на сандвичи на българския пазар (мисля, ще се съгласиш -третият - Кенар се спомина доста отдавна, макар да си мисли, че още крепи живи мощи) - McDonalds и арабите с техните дюнери…
Хигиената, както всички знаем, е хубаво нещо. Сигурен съм, забелязал си вече, че да ти миришат краците тъй щото канарчето горкото да поприпада комай влезеш в одаята или пък да стапяш ушната кал на хората срещу тебе с отровния си дъх не е добре не само за социалния ти живот, ами и за здравето ти.
Някои хора обаче приемат тая идея за чистотата и хигиената твърде навътре и стигат направо до маниащина дори - и такива хора никак не са малко, забелязах наскоро…
Бях чувал за хомеопатията, но като всеки човек, който няма проблеми със здравето, никога не съм се интересувал особено от лекарства и видове лечение, нито пък ми е било чудно какво й е толкова специалното, че отделни “хомеопатични” лекарства се продават.
Любопитството обаче си ме глождеше лекичко и когато личната ми докторка се опита да лекува без абсолютно никакъв успех синузита ми миналата година с едни малки бели хомеопатични топченца, аз взех, че полюбопитствах аджеба каква е тая толкова напредничава наука. Оказа се, че е наука за идиоти…
