Снимка: View Sofia
Богдан Русев, смятам всички, които го познават ще се съгласят, е една от иконите на българският културен живот през деветдесетте. Писател на книги-игри, с които преминаха ранните ми тийнейджърски години, преводач, емблематичен писач в Егоист (единствено той можеше да пише филмови ревюта, другите бяха ебаси чекиджиите), автор на страхотни фантастични разкази.
Напоследък обаче от него ни вест, ни кост…
Днес гост-блогър е Иван Иванов - PerfectBlue *
Състезанията се делят най-общо на два вида - състезания на силата и такива на ума. Принципът на тези на силата е ясен - кой е по-бърз, по-смел и по-сръчен. От друга страна състезанията на ума не те карат да крещиш до полуда, стиснал нервно поредния фиш на Еврофутбол, но резултатите от тези състезания могат да пораждат не по-слаби емоции. Такива са видео-състезанията на амв-мейкърите.
А какво е AMV и кви са тия мейкъри…
Принципно, аз филми на ужасите не харесвам особено, защото някак не успявам да се ужася от тях и така общо взето ми се губи идеята на цялото начинание. Изгледал съм доста от тях обаче с надеждата в сърцето ми да потрепне искрата на страха.
Мисълта ми тука е за американските филми на ужасите и какво ми е направило впечатление в тях. От какво се ужасяват братята хамериканци…
Намират се съвсем не чак толкова много работи на тоя свят, които истински да ме радват. Поради тая причина аз силно страдам, когато нещо с тях се прецака.
Така страдам и сега, след като две от любимите ми неща на тая планета - Nightwish и Куентин Тарантино се изложиха като кифладжии с последните си произведения…
Преди обещах да напиша за тия сериали, които ме кефят и ето - пиша. Ще се огранича обаче само в “по-сериозните” сериали, защото харесвам също и някои комедийни и неизброимо количество анимационни, за които няма да има място тук.
Както е добре известно, аз от няколко месеца телевизия не гледам. Сериалите си ги тегля от интернет на сезони, както, сигурен съм, правят и много от вас, вместо да зяпат телевизора и да чакат кога продуцентите ще решат най-после да пуснат поредния епизод за България. От телевизията обаче съм се запознал с някои готини сериали, които съм видял главно по AXN и са ми харесали…
Както бях обещал, след тъпите сериали, започнах да пиша преглед на готините. Но запецнах още на първия, защото той е наистина, ама наистина много хубав и писанието излезе твърде дълго.
Става дума за Рим, продукция на HBO, чийто първи сезон имах удоволствието да изгледам за втори път в импровизирания Rome-маратон, който си спретнах миналата седмица…
Мразя филми за хакери, направо ми лазят по нервите. А когато някой направи мултимилионен блокбъстър, в който половината от екранното време е заето от … ами от екрани, на които става “хакването” и го нарече “екшън”, даже Брус Уилис не може да го спаси…
Не стига, че неимоверно количество от хитовете на тоя блог са от търсения в Google със стринг “дързост и красота” заради тая ми статия за сайтовете за запознанства, ами пак със сериали ще се занимавам… само че не пенсионерски.
Така де, напоследък сериалите станаха твърде популярни - особено у нас, където може да си ги теглиш от нета. И понеже много приятели ми препоръчват да гледам това или онова, смятам да споделя впечатленията си относно това кои от по-модерните сериали стават за гледане само според зомбираните нещастници като примерно тия, дето теглят “пристигането на медиците” от торентите…
През 2007 се навършват десет години от началото на Daria - любимият ми анимационен сериал. Скромното честване, което си устроих по случая премина приятно и включваше ром с кола и шоколадови бонбони за мезе, три епизода на филмчето и авторът на този блог, излегнат на дивана пред компютъра. Сам, разбира се, все пак става дума за Daria.
E, да, такова прекарване на късния следобед наистина звучи доста тъпо, но все пак именно това е основното, което олицетворява Дария - да ти пука повече какво мислиш ти за себе си и това, което правиш, отколкото какво мислят останалите…
Трябва много талант за да се направи толкова евтино изглеждащ филм и при това да кефи отвсякъде.
Ultraviolet е направен точно с умисъл да е малоумен екшън и като такъв е толкова добър, че минава в графата кефещи малоумни екшъни. Поне не претендира за сериозност и драматичност и не е натъпкан общочовешки послания, семейни ценности и други бълвочи, с които обикновено не се свенят да ни залеят от холивуд.
