Кака Сийка се премести

Както вече некои са разбрали, в нашето семейство се случи щастливо събитие - по случай едногодишния си рожден ден, блогът се мести на собствен хостинг. Той, логично, е:
Очаквам ви там

Както вече некои са разбрали, в нашето семейство се случи щастливо събитие - по случай едногодишния си рожден ден, блогът се мести на собствен хостинг. Той, логично, е:
Очаквам ви там

Ще рече човек, че електронната поще е някакво много сложно човешко изобретение, с което могат да работят само малцина избрани, което е много бавно и трудно за използване. Ама не е така - тя е направена точно за да пести време.
Ами тогава защо могат да ти се образуват нерви, докато чакаш отговор от някой?

Днес гост-блогър е Соня Симон *
Интересно е да си направите блог, да видите как хората реагират на това, което пишете. Но никак не е интересно да заседнете в тая мъртва точка и да не знаете пише ли ви се, или ви се пикае. Започвате да пишете за едни и същи неща, въртите се около едни и същи теми, дар словото ви нещо никакво го няма напоследък…
И в много от случаите точно това е и моментът, в който хората спират да блогват – просто нямат мотивацията да го правят вече, защото нито има какво толкова да напишат, нито вече ги вълнува дали някой го чете…

Научно-популярни канали у нас и по света - дал господ. Кеф ти Дискавъри, Експлорър, Хистори, Анимал планет, за всяка любознателна душа има по нещо - природа, наука, животни, пътешествия, история.
Но напоследък като че ли тези телевизии имат все по-голяма развлекателна и все по-малка научнo-познавателна стойност…

Откак преди няколко години прословутата овца биде клонирана яко се заговори за напредък в областта на генното инженерство, макар и преди това учените да имаха забележителни резултати. Сега на мода пък са експериментите със стволови клетки и медиите се скъсват да ни информират какви са последните достижения в тая област.
Едновременно с това се засилиха и опасенията, че всички тия работи не били хубави, защото, видите ли, човек не бивало да се прави на господ и това можело да доведе до небивали беди. Дрън-дрън та пляс…

Преди няколко години народът се замогна, телефоните престанаха да са символ на мутрафелите и всеки си ги накупи. Кеф ти да се обаждаш, кеф ти да пращаш есемеси, кеф ти да си купиш прима и да къташ петте лева от ваучера за да призвъняваш и да се правиш на вървежен.
И като се почна… Всеки се напъна да прибира парите на народа - навъдиха се какви ли не игри, томболи и кво ли не с есемеси, картинки да получаваш, рингтонове. Пък аз почнах да се чудя колко ли трябва да си тъп, за да пращаш есемеси за подобни глупости…

Има хора, които могат да пишат - просто им се удава. Някои от тия хора даже имат и блогове и там си пишат на воля. Други обаче си нямат и никой не може да се наслади на творенията им в областта на литературата или простото плюене по известни личности. Някои от втория вид дори се смилиха над мене и понаписаха едни неща в моя блог, когато ме мързеше да пиша.
Днес ще имате уникалната възможност да видите тия неща, ако сте ги пропуснали до сега, както и да разбулите загадката (тя пък ебати загадката де), защо сочи тоя с мустака…

Снимка - BBC News
Една от любимите теми за анатемосване на когото и да било от медиите или “органите” е детската порнография. Да речеш, че някой - системен администратор, обикновен потребител, продавач на дискове на пл. Славейков или който и да е изобщо, “разпространява детска порнография” е силен аргумент за осиране на репутацията му, пък той после да ходи да доказва, че няма сестра.
Да де, ама аз се чудя какво точно е детска порнография и защо тя е забранена…

Честно да си кажа, аз никак, ама никак не разбирам не само от Wordpress, ами и от CSS. Което си е пречка за някой, който има блог и иска да си го направи по-хубав и повече да му уйдисва на представите за функционалност и дизайн.
Та вие тука дали разбирате от правене на теми за Wordpress или напразно се надявам?

Няма друго такова място като компютърния клуб. Ако не си посещавал такъв, няма какво да ти обяснявам - няма да ме разбереш. Ако пък си посещавал - кво да ти обяснявам
Това е магическото място, където времето тече на промоция, по време на ръшовете се крещи, а мацките от sladur излизат през монитора, за да напишат джиесема си с червило на челото ти.
Компютърните клубове у нас преминаха през много фази на развитие, а и аз покрай тях, щото голяма част от съзнателния ми живот е свързана точно с тях…