На снимката: ацтекски каменен календар
Има фирми, достойни за презрение, подигравки и доживотно банване от моята и вашата потребителска кошница - дали ще продават боклуци, дали служителите им ще са неучтиви и/или некомпетентни, дали просто няма да ни кефят… Примери много.
Други фирми обаче са готини и заслужават да ги похвалим, особено ако може да изкярим нещо безплатно от тях…
Днес гост-блогър е: Диян Русев - Kratun *
Нека започна с това, че до 2001-ва имам 4 годишен стаж в предприятие за производство на вино и високоалкохолни напитки от всякакъв вид. Организирал съм износ на големи партиди българско вино за държави от цяла Европа (вкл. Франция), Япония, Канада, Израел, Русия, дори Ливан. През 1999 г. успях да реализирам износ на търговско количество ракия за САЩ - нещо, което до тогава никой не бе успял да направи. Познавам алкохолния бизнес у нас добре.
Именно затова смятам да ви поразкажа малко неща от кухнята на производствения процес на вината и ракиите в нашенските винпроми, които може леко да ви стреснат…
Oще откакто миналата година подарих на тогавашната си приятелка за рождения ден въздушна пушка и съответно разбрах какви са разпоредбите за притежанието и използването на пневматично оръжие (т.е., че такива няма) ми стана ясно, че е само въпрос на време и аз да се сдобия с една от тия играчки и да изпълня една от детските си мечти.
E, в края на миналата седмица му дойде времето…
Това е един мъничък ресторант точно пред Техническия университет, на гърба на тенискортовете. Толкова е мъничък, че погледнат отвън прилича на кафене с три масички. Точно на това го помислих и аз, обикаляйки да си взема някакъв сандвич в района, докато не видях, че хората всъщност ядат там, а един пушеше наргиле…
С умиление си спомням времето преди 2-3 години, когато нощувка в хотел 4 звезди в София струваше 50-60 лв. за българи и двойно за чужденци. За съжаление подобна алтернативна реалност съществува май само в спомените ми.
Поводът да напиша това е едноседмичният ми престой в София, за който ми се наложи да отседна в хотел Витоша срещу Техническия университет - на цена от 170 лв на вечер и качество на услугите, граничещо с поносимото, ама от долната страна…
Никога не съм бил фен на туй, що му викат “гурме” - даже силно съм му се дразнел понякога, явно защото не съм попадал на подходящи примери за същото. Подтикнат обаче от един пост в тхе журнала, посетих с приятели ресторант Троянците, наричан доскоро Noble House и останах с чудесни впечатления…
В края на миналата година реших да си купувам ново обзавеждане за жилището и за целта - да взема заем. Въпреки, че навсякъде валят реклами за “лесни” кредити от най-различни банки, на практика се оказа, че да вземеш кредит може да е доста трудна задача - и зависи главно от това на какъв кретен ще попаднеш в банката.
Тогава бях клиент Българска Пощенска Банка, тъй като организацията, в която работя от години са й клиенти също. Банкерът е изключително весел и симпатичен тип, та отивам аз и го питам за условията по кредита. Оказаха се що-годе добри.
Мислех да кръстя статията “Потребителски неволи”, но се сетих, че при наличието на едно нещо, наречено ‘конкуренция’, проблемът от цялата работа си е главно на продавачите.
От известно време ми прави впечатление, че повечето хора, които продават нещо не знаят как да се държат с клиентите си, как да ги накарат да си купят нещо, как да ги стимулират да се върнат пак и пак да пазаруват от същия обект. Тия продавачи и техните шефове си изкарват прехраната като продават разни неща. Но на мене ми се струва, че мнозинството от тях са толкова некадърни, че стоките се продават въпреки усилията им, а не благодарение на тях.
