И не само в тая държава, ами и в повечето други държави - малко, много малко секс се прави и от това страдаме не само ти и аз (макар аз - особено много), ами страда и цялото общество, барабар със световната икономика, международното положение (да живее!) и горките бели мечки.
Особено пък белите мечки…
Ще рече човек, че електронната поще е някакво много сложно човешко изобретение, с което могат да работят само малцина избрани, което е много бавно и трудно за използване. Ама не е така - тя е направена точно за да пести време.
Ами тогава защо могат да ти се образуват нерви, докато чакаш отговор от някой?
Днес гост-блогър е Соня Симон *
Интересно е да си направите блог, да видите как хората реагират на това, което пишете. Но никак не е интересно да заседнете в тая мъртва точка и да не знаете пише ли ви се, или ви се пикае. Започвате да пишете за едни и същи неща, въртите се около едни и същи теми, дар словото ви нещо никакво го няма напоследък…
И в много от случаите точно това е и моментът, в който хората спират да блогват – просто нямат мотивацията да го правят вече, защото нито има какво толкова да напишат, нито вече ги вълнува дали някой го чете…
В джобчето ми може да не дрънкат семки и бонбонки, щото не съм селянче от Възраждането, но подрънкват стотинки. Най-различни по форма и цвят, които не успяват да оправдаят съществуването си с нищо.
А не може ли без тях???
Ето чета си аз блогове вчера и попадам на поредното писание за това как водата на Земята намалявала, как все повече райони в третия свят се засушавали и хората мрели от глад и жажда, как глобална суша ни грози и как трябвало да пестим водата, за да не да оставим най-ценното, без която не можем, да … да … де да знам какво, да изчезне може би.
Ебаси глупостите, честно…
Снимка: View Sofia
Богдан Русев, смятам всички, които го познават ще се съгласят, е една от иконите на българският културен живот през деветдесетте. Писател на книги-игри, с които преминаха ранните ми тийнейджърски години, преводач, емблематичен писач в Егоист (единствено той можеше да пише филмови ревюта, другите бяха ебаси чекиджиите), автор на страхотни фантастични разкази.
Напоследък обаче от него ни вест, ни кост…
Обемът на библиотеката ми не е безкрайна величина и въпреки огромното ми желание, не мога да побера в нея всички книги, които имам, поради което се налага някои от тях да си отидат.
Затова и ги предлагам за подаряване…
Че щастието не е в особено пряка връзка с материалните придобивки вече отдавна е ясно и поговорката, че богатите, видите ли, също били плачели се оказа съвсем вярна.
От какво тогава зависи дали човек е щастлив? Защо в една и съща ситуация един е щастлив, а друг - нещастен мърморко?
Предразсъдъците са голяма работа, да ви кажа. А медийно налаганите образи - още повече, особено за младите. Анорексията, казват, убивала хиляди девойки по света всяка година, примерно.
Само дето убива не само девойки, ами и младежи. Ама не анорексията…
Историята, въпреки, че не е като да е много модерна, не само напоследък, а и по принцип, щото това си е характерно за нея, съдържа бая интересни неща и понеже аз лично доста й се кефя, днес смятам да ви позанимая с едни хора, дето направили едни работи.
Тия хора се наричали бури и докато защитавали дъжавицата си, измислили много интересни неща, като командосите, концентрационните лагери, партизанската война и снайперизма…
