Винаги ми е било интересно, когато хората говорят за дядовците си. Това го правят обаче доста малко хора - може би се страхуват, че ако споменат старите и ще изглеждат по-малко куул в очите на останалите?

Както и да е, на мене не ми дреме за това, а единият ми дядо (мога да се похваля с колекция ит трима) наистина заслужава да поразкажа за него…

Не си мислете, че е имал 11 деца, борил е мечки, чупил е камъни с ръце и е участвал в трите войни в началото на миналия век (това е прадядо ми, ама за него друг път). Още по-малко пък, че е герой от войната или е спасил България от петата национална катастрофа, собственоръчно отблъсвайки сърбите през Междусъюзническата война докато с другата ръка е набил шамарите на Хитлер и Сталин взети заедно. Съвсем не - той е обикновен човек, за когото е интересно да се знае.

Този ми дядо, за когото става дума е бащата на майка ми. Роден е 1924 г. в Ямбол и все още е жив, и в добро здраве. Честно казано, докато бях малък никога не съм мислил, че дядо ми е особено готин - никога не е ходил в чужбина и не е носил долари, не е бил директор на завод по времето на комунизма, няма скрита немска пушка в килера, която да е изтръгнал от кървавите пръсти на умиращ офицер, който собственоръчно е намушкал. Но сега като си мисля, този човек е изпреварил времето си.

от adfa

Ти си от стотината човека, които не са сменили адреса на RSS абонамента си за блога Како Сийке, не съм от тях! с новия.

Затова промени абонамента си на:

http://feeds.feedburner.com/Longanlon

и няма да имаш проблеми

Тъй като вече не получаваш новите статии със стария си абонамент, за последната седмица пропусна следните интересности:

Наръчник по сваляческо нахалство

Днес гост-блогър е Жоро Секса *

Първо - трябва да отидеш и да я заприказваш. На момичетата трябва постоянно да им приказваш. Трябва да поддържаш жив разговор. Отношението трябва да бъде все едно че заприказваш някаква стара приятелка. Жените не гледат толкова какви работи приказваш. Гледат как изглеждаш, как си облечен, дали си спретнат, дали си уверен в себе си..

—————————-

Мъжки времена, мъжки нрави

Знаех си, че много момчета и мъже не се спират пред нищо, за да напомпят големите мускули. Даже почти свикнах да виждам по улиците стероидни чудовища и 15 годишни очевидно зобащи. Такова нещо обаче даже не съм си и представял, че може да съществува.

За да поясня мисълта си, ще ви разкажа една приказка за мускули, щанги и синтол. Приказка от тия, дето със сигурност не са ги писали братя Грим, но пък може да ви докарат кошмари, ако ги прочетете преди лягане…

—————————-

За да ги прочетеш, абонирай се за:

http://feeds.feedburner.com/Longanlon

ВАЖНО! Кака Сийка те моли да прочетеш:

Ако четеш това съобщение, значи си от първите абонати на блога Како Сийке, не съм от тях! за което те поздравявам и ти благодаря Както знаеш (или не…), тая пролет го преместих на нов хостинг … но щом получаваш това съобщение, значи ти си от стотината човека, които не са сменили адреса на RSS абонамента си с новия. Не е болка за умиране, но сега вече ще се наложи да го направиш. Ти си абониран за http://longanlon.bloghub.org/feed който допреди седмица прехвърляше автоматично на новия адрес, но вече няма да е валиден.

Затова промени абонамента си на:

http://feeds.feedburner.com/Longanlon

и няма да имаш проблеми

Ако те домързи да го направиш…. е, няма да настане трета световна, няма да получиш хемороиди, нито пък аз - сърдечен удар. Само че ще получaваш още такива съобщения, вместо новите статии от блога Како Сийке, не съм от тях!.

Както вече некои са разбрали, в нашето семейство се случи щастливо събитие - по случай едногодишния си рожден ден, блогът се мести на собствен хостинг. Той, логично, е:

http://kaka-cuuka.com/

Очаквам ви там

Бюрократщината и чиновническото мислене край нямат, разбира се. Не, че някой се е съмнявал в това, но се оказва истинска одисея човек да намери даже най-основните данни за икономиката на страната ни.

Ако си мислите, че това колко е инфлацията за миналата година е някаква общодостъпна информация, много се лъжете. Тя е засекретена и криптирана..

Пиша аз един проект, не е важно какъв и по някаква причина внезапно се събуждам, събарям си телбода от бюрото без да искам и ме озарява светлата идея, че трябва да напиша колко е инфлацията в страната ни за последните три години, щото те, европейците, не си падат много да се ровят из статистики (ама иначе ги произвеждат в завидно количество), та всичко трябва да им се напише прегледно. Да се намери колко е инфлацията в България обаче се оказа доста трудна задача, разбрах аз в момента, в който написах “инфлация 2005″ в гугъл. Както може да проверите сами, това търсене изкарва главно весникарски резултати, които някак не ме блазнят с достоверност.

Понеже съм хитър, отивам на страницата на Националния статистически институт, дето толкова често го споменават по новините. Още щом нацъках менюто бях прехвърлен от що-годе добре изглеждащата начална страница на ето това (вижте го, заслужава си), което изглежда като да го е писал далтонист петокласник на html през ранната пролет на 1997-ма. По този начин изглежда, забележете, интерфейсът на главният източник на статистически данни за нашата държава, институция с (не можах да открия колко, ама съм сигурен че е голям колкото им е грозна страницата) бюджет годишно. Това едно на ръка, ама там никъде не пише колко е инфлацията в страната.

Правилно прочетохте, не съм се объркал - в Националния статистически институт на България не знаят колко е инфлацията у нас. Абе всъщност знаят, ама се правят на умрели лисици. Ако се поразровите, както направих аз, ще разберете, че в цялата документация на НСИ думата “инфлация” най-старателно се избягва. Избягва се и да се пише колко е тя с прости числа. Изобщо, избягва се използването на прости числа по принцип.

За да замени тъй нелицеприятната думичка “инфлация” е въведен увъртяният термин “общ индекс на потребителските цени”, който значи точно инфлация, ама това може да се разбере само ако се заровиш в методологията на статистическите изследвания на института и го прочетеш. Отгоре на всичко, самият индекс за година е даден по следния начин:

Ако на вас от тая таблица ви е станало ясно колко е инфлацията за миналата година - евала. На мен обаче не ми стана ясно, може би щото съм прост - затова реших да се обърна към някой сложен - а кой да е по-сложен в тая област от врагът на България - Георги Ангелов, старши икономист в Институт отворено общество и автор на Блогът за икономика, който честичко виждате по талавизора да се изказва по икономически теми. Та той ми обясни, че човек трябва да се сети да погледне най-долното число в първата колона, да извади от него 100 и това била инфлацията за годината.

Уау. Шашнат съм от находчивостта на държавния чиновник - колко ясно и прегледно той предоставя информация на гражданите - ако искаш да знаеш колко е инфлацията, нищо по-лесно - завършваш икономика и криптография и готово - вече може да четеш правителствени данни. Когато изказах раздразнението си от подобно чиновническо скудоумие пред Г. Ангелов, той пък сподели:

тези хора се имат за големите професионалисти, те не могат да разберат, че работят за потребителите и клиентите, а не за идеята
журналистите се оплакват, че нищо не разбират когато са на пресконференция

Че болшинството журналисти на блестят с особен интелект е ясно на всеки, но все пак… основната задача на Националния статистически институт е да осигурява информация. Защо тогава данните не се напишат ясно и прегледно, без изчанчени въртели така, че хората, за които те са предназначени да могат да ги намерят и прочетат?!?

Моят въпрос от цялата работа е същия - кога най-после бюрократи и чиновници ще разберат, че получават заплата само и единствено за да служат на нас, гражданите, а не на себе си?!?

—————————————————-

И за разведряване на обстановката публикувам снимка на това чутовностно гениално маркетингово решение, при вида на което Сет Годин (кой ли пък беше тоя) може само да да се обеси на връзките а обувките си - вафла Шербет - Бачо Кольо. Дерзайте!

Чиниите, знаете много добре, летят под път и над път - и не само летят, верицата им галактическа, но и позволяват да бъдат заснети, правят кръгове в житото и отвличат хора, с които извършват садистични и загадъчни експерименти. Или поне така пише във вестник Шок.

При това положение на нещата, не мен ми остава само да се запитам: достатъчно ли е голяма вселената за всички ни?

Вселената, казват, била доста голяма - даже смеят да твърдят, е била толкова голяма, че сама се намирала в себе си, което моят деградирал от алкохола и хилядите часове порно и балдурс гейт мозък някак трудно осмисля. Но се задоволявам с простичката, комфортна и непредизвикваща излишна мозъчна активност мисъл, че тя, вселената, е големичка. А ако вярваме на учените (пък ние им вярваме, щото ако не им вярваме на тях, остава да вярваме на ония с брадите, което, сигурен съм, ние не искаме да правим в никакъв случай), е направо безкрайна.

Никак не е далече от ума и мисълта, че ако оставиш неограничен брой маймуни неограничено количество време да блъскат по същия (неограничен) брой пишещи машини, все някога, някоя от тях ще напише нещо смислено - не щото е умна, а по чиста случайност. Безкрайността има едно интересно свойство - колкото и да я делиш, колкото и да вадиш от нея, пак си остава безкрайна - т.е. не намалява. Та по логиката за маймуните и за безкрайната безкрайност, ако вселената е безкрайна, значи има безкрайно количество звезди, безкрайно количество от тях са точно като слънцето и безкрайно количество планети точно като Земята се въртят около тях. И на тия планети разни червейчета пропълзяват, порастват им ръце и изобретяват атомните подводници.

Значи извънземни има

Има разбира се - елементарната логика го показва. Същата тая логика ми говори още две неща: Първо, че тия извънземни, понеже са резултат на безкрайността на вселената, са безкрайно далече. Второ, който твърди, че е виждал извънземни, е идиот.

Идиоти, както може би сте забелязали, наоколо никак не липсват - даже почвам да си мисля, че не само са прекалено много, ами и се размножават. Четейки вестници (което правя рядко, запазвайки малкото разсъдък, който порното и балдурс гейта са ми оставили) си мисля, че оня неограничен брой маймуни с пишещи машини не е само умна поговорка, ами са истински, живи и при това работят като редактори и журналисти за вестниците труд (нощен, жълт и квито още видове има), 24 часа, шок, строго секретно, шоу и неизброимите им клонинги в чужбина. Поради което никак не е чудно, че толкова често се съобщава за видени летящи чинии,

Смятам ти е ясно, че възможността зелени хърбави пичове с големи, черни бадемови очи да джиткат около скъпата ни планета, качени на летящи чинии е доста мижава. Още по-мижава пък е вероятността да не ги засекат многото големи и скъпи уреди, с които ги търсим, както и още повечето и още по-скъпи уреди, с които взаимно се опитваме да си засечем ядрените ракети, самолети и шпионски спътници.

Това пък летящите чинии да отвличат хора, и че американското правителство тайно преговаря с тях или пази някакви техни трупове в тайни бази ме докарва до истеричен кикот всеки път като чуя някой да говори за него - просто ме спохожда непреодолимо облекчение от това, че очевидно има много по-тъпи от мене индивиди. Oтдавна е известно, че правителствата далеч не са толкова добри в опазването на тайните си, колкото им се иска и колкото си мислят някои хора. И знам, че няма земна или извънземна сила, която да спре големите медийни корпорации да изпуснат подобна тлъста сензация, ако беше истина.

Както можете лесно да забележите от заглавието на блога ми, аз Чудомир го харесвам. Разказите му - още повече - те са забавни, интересни и отлично описват бита и житието на градския и най-вече на селския българин през годините, когато страната ни се е пъчела с прозвището “Швейцария на Балканите”.

Напоследък обаче не ми е приятно да чета много от разказите му - защото прекалено болезнено ми напомнят, че най-вероятно в България нищо никога няма да се промени…

Социалистите, верно, признавам им го, не са толкова глупави както преди, та да загробят страната с тъпоумни икономически решения, както направиха миналия път, кога червените бабички се оказаха повече от скачащите не-червени. Въпреки глупака, незнайно защо назначен за министър на икономиката, те имат сравнително добри попадения в тая област. Това, което ще им изяде главите обаче като че ли е нещо, което е неразделна част от българския манталитет (колкото и да е тъпо това словосъчетание).

Чета си аз Чудомир и ми става едно неприятно такова - един вкус започвам да чувствам в устата си, сякаш преди месеци, отдавна овдовял пор се е промъкнал там и пукясал. Вкус такъв леко кисел, като на гранясало и развалено. Защото разказите сякаш са писани днес, а не преди 80 години.

Големите делегации от министерствата току пристигнат в малкия градец с големите коли, приказват надуто и плюскат на безплатна софра?

После нищо не правят за градеца?

Ако не си от правилната партия, далаверка няма да видиш и през крив макарон?

Ако си наш човек, ще те уредим на сладка държавна службица, нищо, че не можеш да си намериш гъза даже с атлас и компас?

Бюрократът е всичко - той коли и беси, хартията е бог и трябва да имаш по сто бумаги и разрешителни за всичко?

За всяко разрешително ти искат рушвет?

Ако искаш да се оплачеш от някакво своеволие, те препращат от кабинет на кабинет и накрая тебе виновен изкарват?

Аз веднъж да стана министър, та да се оправи и мойта рода?

Ако искаш да изсечеш общинската гора, даваш едно павурче ракия на горския, или ако не ще - пращаш няколко юнака да го наложат със сопи по гърбината?

Или що да се занимаваш с горския, като може да завъртиш далаверка с кмета и да ти направи заменка на каменистата нивица за десет декара вековна дъбова гора - па сечи и не питай?

Разлика, аз собствено, не виждам голяма. Корупция, партийност, шуробаджанащина, бюрокрация - това е била България преди втората световна война, това е и днес. И тогава икономиката е вървяла що-годе добре - върви и сега, защото винаги ще се намират хора, които искат да печелят, да търгуват, въпреки всички трудности, които бюрокрацията и корупцията слагат на пътя им. Върви, но до кога? Кога тия с политиката и сопите ще вземат превес и ще почнат да тикат страната назад и ще се превърнем в някаква латиноамериканска държава?

Едно време Любен Дилов син, който тогава още ме кефеше, каза, че в нашата история сме го прескочили моментът с изхвърлянето на чиновници през прозореца и затова сега те се мислят за всесилни. През ренесанса, в някаква западна държавичка, на гражданите толкова им писнало от своеволията на двама чиновници, че нахлули в мизерните им кабинетчета и ги малко ги поизхвърлили през прозореца. Имайки предвид нравите на епохата, после сигурно са ги заляли с горещ катран и са ги оваляли с пера.

Просто това е било общественото съзнание тогава. Това вече не се случва там, но някак си имат едно наум, особено като се има пред вид, че в Германия да речем, през средновековието, ако някой месар си позволил да прави колбаси не само от сертифицирани животни, с доказан произход, гражданският комитет на селото (тогава полиция не е имало…) го хващал и бесел. По туй същото време, а и през ренесанса, дето каквото и да си измисля Златарски и всичките ни други историци, сме го прескочили, у нас принципът е бил, че преклонена главица сабя не я сече.

Сега поне е различно - има нато там, ес и другите простотии. Няма ли как тоя нашия начин на управление да се промени, да стане… де да знам… като европейския, не, че той е цъфнал и вързал без никаква корупция, ама поне не са толкова нагли там и ги е срам като ги изтипосат по вестниците, а не се правят на страшни като плевенския пикльо. Чудя се дали тоя “национален манталитет” е неизкореним и вечно ще си караме като по Чудомирово време или може да се промени?

Както поколения войници са се убедили, да пръснеш на някого главата с куршум изобщо не е трудно, дори понякога става и случайно. Това пък да дръпнеш шалтера за електрическия стол, ръчката за бесилката или да наитснеш копчето за отровния газ, парадоксално, може да доведе до някои морални затруднения у изпълнителя, но общо взето, практиката сочи, минава беззатруднително.

Странното в цялата работа е важният въпрос: “На кого му пука?“. Не и на престъпниците, очевидно…

За и против смъртното наказание се говори много, излагат се най-различни морални аргументи. Те обаче слабо ме интересуват - за мен предимство имат само практическите такива, а не разни идеалистични лиготии. А тия практически аргументи са именно помага ли смъртното наказание за превенция на тежките престъпления? Отдавна съществува и спорът между различните практици и теоретици на съдебната система дали тежките наказания намаляват престъпността. Тъй като не съм особено компетентен точно по тоя въпрос, ще оставя аргументацията на специалистите и ще се насоча към един факт, който е безспорен, отдавна известен и по него няма разнопосочни мнения.

А именно, че най-голям превантивен ефект върху престъпленията оказва не толкова тежестта на наказанието, колкото неотменимостта и скоропостижността му. Демек много по-страшно е да знаеш, че ако направиш престъпление непременно ще те хванат и няма отърване - отиваш в затвора.

А колкото и да е тежко евентуалното наказание, не е ли то просто една смешка, ако на всеки престъпник е ясно, че шансът да го хванат е малък, даже да го хванат трудно ще стигне до съд и ще го пуснат след 24 часа? А ако даже случайно стигне до съд ще може да влачи делото с години с различни плоски трикове - неявяване на адвокати, измислени болести (тва криминалния живот много зле влияе на здравето, да знаете - всички престъпници болни ебаси) и т.н. Че ако пък, въпреки всичко, има някакъв шанс за осъдителна присъда тя ще е условна, а и няколко пачки (или винкел по капачките, според случая и настроението) могат да подпомогнат благоразположението на всеки прокурор и съдия?

Това съвсем не означава, че тежестта на наказанието няма значение - но просто това не е факторът от първостепенна важност, а и той губи цялото си значение, ако първият фактор - неизбежност на наказанието - не е на мястото си.

Затова аз смятам, че дебатът за ново въвеждане на смъртно наказание за особено тежки престъпления в България в момента е несъстоятелен. При сегашното състояние на съдебната система и полицията, на всеки престъпник му е ясно, че е лесно да се измъкне и тия тежки наказания са само да плашат гаргите. Много по-належащо е да се направят реформи в някои закони, които позволяват протакане на делата, да се намали корупцията на всички нива в полицията и съда (то това вече банално стана да се казва, ама…), да се вземат и другите необходими мерки, за да стане така, че ако извършиш престъпление да е ясно - биваш осъден и лежиш.

Колкото до тия, дето изнасилват и убиват малки деца, на тях не им трябва смъртно наказание - достатъчно е само да се премахне вътрешното правило на затворите, което постановява те да се държат отделно от останалите затворници. Практиката сочи, че ако живеят с другите затворници, не минава много време и извергите сами решават, че е по-добре да умрат…

Атомната електроцентрала, която алчният Станишев подари на руснаците, затвора, в който комунистите са измъчвали дисиденти - с това е известно Белене, според скромните ми наблюдения.

Е, Симион Патеев (Наблюдател) го видя на живо, а аз си живея там принципно и съм му се нагледал, та затова решихме двамата да споделим впечатления по темата…

Преди около две седмици, докато отивах да тренирам след работа, съзрях насред центъра на Белене характерния образ на Наблюдателя, с рижата му брада и коса на опашка - бил на гости човека. Черпих го един обяд и обсъдихме както апокалиптичните теории за бъдещето на световната икономика, така и развитието на града. Решихме всеки да напише това, което е видял в Белене, което знае за АЕЦ-а и изобщо всичко, за което се сеща по темата - и да сравним гледната точка на един човек, който следи новините, но не живее в града и друг, който точно там живее, но пък не му дреме нито за новините, нито за аеца.

Както мисли Симион по въпроса, може да прочетете в неговия блог.

Белене, град на АЕЦ

Наистина, ако попиташ средностатистическия българин за Белене, ще се сети за строящата се атомна електроцентрала. Тя е по новините, във вестниците, в интернета даже. Всеки се изказва трябваше ли да я строим или не, колко ще струва и т.н. Е, аз пък я виждам тая централа от малък и знам какво става там.

Когато “падна комунизма”, АЕЦ-а се строеше, майка ми работеше в него (още работи де). Бяха стигнали до под кривата круша общо взето - бяха докарали кожуха на единия реактор и до там. След това строителството се замрази - т.е. нищо не бе съборено, а предприятието поддържаше работници колкото да поддържат вече построеното да не се разкапе с времето. В момента навсякъде в града са плъпнали руснаци - фирмата-строител е докарала около стотина свои инженери, които за сега само пият Ариана по пейките вечер, а денем оглеждат и описват какво е състоянието на замразения строеж.

Миналата година от Грийнпийс протестираха срещу изграждането на аеца - какво точно ги болеше за природата, при условие, че атомната електрическа енергия е най-чистата такава, а ако гръмне централата точно природата ще ми е най-малкият проблем, така и не се разбра. Самото събитие бе доста жалко - няколко брадати и некъпани чужденци овесиха плакат на една ограда, журналистите, които сами си водеха, ги снимаха. Трима местни полицаи ги наблюдаваха и един от брадатите им се хвърли в краката в отчаян опит да предизвика някакъв сблъсък тип “навинен активист бит от репресиращи полицаи“, подходящ за централните емисии, но освен отегчените им погледи, друго не получи.

Белене, град на надежди

Ако питате някой беленчанин какви са очакванията му за бъдещето на града, той с готовност ще ви отговори как заради централата градът “ще живне”. Което аз лично смятам за глупости по точно две причини: Първата е, че съм бил в Козлодуй и знам, че живването му някак се е разминало и той е едно сиво село; Втората причина е, че всъщност Белене си е живнал много повече от другите малки градове по Дунава (които имам съмнителното щастие да обикалям редовно по работа) - има доста работни места (военна база, затвора, няколко малки завода) и безработицата е ниска, свищовският университет е близо. Доста млади хора остават да живеят и работят тук, поради което, когато е слънчево, центърът се изпълва с движещи се на стада майки с колички, както и с тичащи и врещящи деца - гледка, доста рядка в България. Изобщо Белене има визията на млад, китен (поне центъра де ) и развиващ се град от селски тип - има даже два супермаркета хехехе.

Надеждите са свързани и с цените на имотите - в момента трудно ще намерите за продажба апартаменти за по-малко от 500лв/кв.м. и офиси под наем за под 500 лв/месец, което мене ме радва, щото апартаментът, който купих преди 5 години вече струва три пъти повече.

Белене, град със затвор и парк

До Белене е и най-големият остров по Дунава, на който има затвор и природен парк - до там се стига по интересен плаващ мост. Затворът е бил комунистически концентрационен лагер, в който са пращали дисиденти и политически затворници и малко хора са излезли от него живи - има паметник на загиналите. Сега затворът пак си работи, но си е за обикновени престъпници. Природният парк се казва “Персина” и е много як, с десетки редки водоплаващи птици и водни и мучурливи растения. За съжаление, по-лесно е да се посети затвора, защото достъпът до парка е само с разрешение на министъра на околната среда, който обикновено няма особени причини да е снизходителен към исканията за такова.

Белене, град на комари и католици

Който не е живял около Дунава, той няма как да знае за какво говоря. Не сте виждали мъгла, която отблизо се оказва талази комари, не сте вдишвали комари, не са ви влизали в очите, ушите и други телесни отверстия… Както казват кореняците беленчани: “Два комара надигат завивката ти и другите те връхлитат.“. Всяка година се пръска по няколко пъти с камиони в града и със самолет извън него и това само ни спасява да заприличаме на изсмукани от вампири.Освен комари има и католици - католицизмът е традиционна религия тук, има две църкви и даже един, който ще го правят светец.

Белене, град на Longanlon

Аз съм от Плевен, учил съм в училището на Румбата, но като бях малък, майка ми отиде да работи в аеца и се омъжи в Белене. Аз с нея де, после учих в Плевен и София, но се върнах, щото ми предложиха добра работа. Дали скучая, може да решите сами (снимките на мацки са достатъчно стари, за да не ми се сърди моето слънце ненагледно, която знае, че обичам само нея и то много ):

Принципно не пиша такива постове, но…

В най-добрия вестник у нас прочетох станалата известна вече стенограма от заседание на ‘комисията по вътрешен ред‘ (която се занимава с полицията и престъпността, въпреки тъпото си име). За това, което тая стенограма показва, че става в държавата мога да кажа само това, което pro_01 e избрал за съобщение за грешка в сайта си:

Нещо се скапа. О боже!

Пак от в. Капитал научих, че румен петков, като типичен репресивен апаратчик заплашва медиите, които публикуват стенограмата и всякаква друга информация, която на него не му изнася да публикуват. Моят съвет към него:

Г-н Петков, дори ти, с корумпирания си мозък, дълбоко в себе си осъзнаваш, че твоето място е в затвора. Затова нека не ти знае много устата.

Така ли е?
[wp:svejo-net]

Забелязал съм, че много от младите и активни хора, които живеят в цивилизовани, развити или що-годе развиващи се държави просто умират да се чувстват виновни за нещо - за замърсяването, глобалното затопляне, глада по света, петролната криза и слънчевите изригвания.

Но едно ще ви кажа - ние не сме виновни, че живеем добре…

Миналата седмица се видях с Наблюдателя, който ми дойде на гости в моя град (скоро очаквайте общо включване) - пихме бира и обсъдихме живота, вселената и някои други работи. Та любопитна ми стана една негова мисъл, че човешкото развитие се движи на цикли и понеже сега цивилизованите общества се развиват много добре и бързо, ще последва неминуем крах на тази система след време. Което аз не можах да разбера защо точно ще стане, но подобен светоглед е много характерен за голяма част от хората.

Чувството за вина на съвременния човек е дълбоко залегнало. Той се чувства виновен за това, че има пари за салам и пушено роле, докато в Индонезия деца умират от глад и болести - сякаш ако той не яде, те няма да гладуват. Чувства се виновен, че някъде има война - сякаш той я е разпалил. Че природата бива замърсявана - сякаш.. да де, той я замърсява, тука май има право да се чувства виновен. На всичкото отгоре, като че ли това е недостатъчно, непрекъснато се намира някой да вменява чувство за вина - не оставяй чешмата да капе, защото в Африка има суша, не ползвай найлонови торбички, защото природата страда, не пускай излишно лампата, защото подпомагаш глобалното затопляне, не купувай излишна храна, защото някъде хора гладуват.

Което е малко странно - през последния век човечеството се радва на безпрецедентно бърз прогрес и цялостното подобряване на всички сфери на живота. Ние живеем по-добре и по-дълго от хората когато и да било в човешката история. Притежаваме повече, имаме достъп до най-добрата някога здравна помощ, правата ни са защитени повече от когато и да било (може да е по-малко, отколкото ни се иска, но е повече, отколкото родителите ни са имали).

Този прогрес и добър живот обаче очевидно предизвикват чувство за несигурност. То прогресира до откровен страх и чувство за вина - всеки се притеснява, че от една страна няма как някой толкова да печели, без да това да е на гърба на друг, а от друга - че толкова хубаво не е на хубаво, че всички придобивки, които човешката цивилизация има не са реални, че скоро “всичко ще си дойде на мястото” и пясъчната кула на бързото икономическо развитие и консуматорското общество ще рухне.

Кулата обаче няма да рухне

Първо, защото този прогрес не е на гърба на никой друг - той е на наш гръб. Омръзна ми да слушам как западният свят се бил развил, защото “изсмукал ресурсите на колониите си” и как затова те били останали в такова окаяно положение. Всъщност това, от икономическа и социална гледна точка, е безумно твърдение.

Държавите, които в момента са зле, не са в това положение защото някой “ги е ограбил” - зле са, защото сами се ограбват. Ограбват се от най-големия ресурс, единствения, който има значение - хората, тяхната амбиция, знания и идеи. Има много бивши колонии, които се развиват прекрасно, има много държави без никакви природни ресурси, които са сред лидерите по икономическо развитие - защото дават свобода на хората, на тяхната амбиция, на техните идеи и знания. САЩ имат най-силната икономика в света, а не само са били колония, ами са започнали усиленото си развитие чак след като са забранили робството. Други колонии са се развивали отлично, докато са били добре управлявани, а сега, нефтът и диамантите стоят неизползвани, а държавите са “свободни”, но безжизнени савани с гладуващи и избиващи се един-друг хора. Очевидно е, че богатството на едни не е за сметка на други, а резултат от уважението към разума и свободата.

Втората причина, че кулата на просперитета на човечеството няма да рухне е, че тя не е пясъчна. Това, което се случва днес не е нещо изолирано във времето, не е изкуствен раздут балон на нашето самодоволство и консумеризъм. Напротив, това, че сега живеем по-добре от преди е константа във всяка фаза на човешката история. Човечеството се развива от хилядолетия - развива се морално, философски, икономически, технологично, идейно. И няма причина да спира точно сега или след случаен брой години. Ние живеем по-добре от нашите родители, те пък живяха по-добре от техните родители.

Нашите предци, хората през цялата човешка история са били изправяни пред многобройни изпитания - епидемии, глад, войни - но те са ги преодолели и са продължили да се развиват, тласкани от единствения абсолютен, неизменен и неунищожим човешки стремеж - да направят своя живот и този на собствените си деца по-добър. Този и само този стремеж води до развитие и, за наша обща радост, той никога няма да секне.

Онзи ден гледах един филм - Super Size Me - разправя се за това как храната в макдоналдс прави хората дебели. Филмът не е лош, но аз се замислих - къде свършва личната отговорност на консуматора и къде започва корпоративната отговорност?

И изобщо кара ли ги някой да ядат като свине?

За тия, които не са гледали филма да поясня - в него един човек яде само в макдоналдс за 1 месец и качва десетина кила, а холестеролът му пробива небесата. Отделно, описват се навиците на хранене на американците, храната и спортът в училищата им, съдебните искове срещу макдоналдс за това, че храната им е надебеляваща и вредна (тези искове са загубени от ищците). Доколко филмът е субективен няма да споря, всеки си го възприема както иска, интересни са не толкова резултатите от експеримента, колкото реалността, която описва и дилемата, която поставя: за съдебните искове към фирми, за това кой е трябва да мисли за здравето на човека - самият човек или фирмите, от които той пазарува.

Мен тоя въпрос за отговорността ме занимава още откак Бу ме светна за това, че Нестле агитирали майките в банановите държави да си хранят децата с изкуствено мляко, а не да не ги кърмят. Занимава ме още откак чета всякакви забавни и абсурдни и не чак толкова съдебни искове, заведени и спечелени срещу фирми (повечето - в САЩ, няма как да не отбележа). И това е въпрос, по който (изненадващо, признайте) не мога да дам категорично мнение - защото и двете гледни точки по тоя проблем ми изглеждат логични.

От една страна е съвсем логично фирмите да са длъжни да носят отговорност, ако продуктите им са причинили вреди на тоя, който ги е използвал. Особено, ако тия вреди са причинени главно от това, че фирмите заблуждават клиентите си относно въздействието на своите продукти, не им дават информация за вредите, които могат да им донесат и имат агресивни рекламни кампании, насочени към децата.

От друга страна обаче, трябва да си откровен идиот, за да се оставиш да станеш 150 килограма, да пиеш по 8 литра кола на ден и да решиш да вземеш мерки чак тогава, когато диабетът ти се обостри толкова, че буквално ослепееш за седмица (случай от филма). Никой не е длъжен да обяснява абсолютно очевидни и елементарни неща и да носи отговорност за всеки тъп олигофрен, който не го е еня за здравето му. В случая с храните - ако ядеш като свиня, ставаш на свиня, кой е длъжен да ти го обясни това, на сандвича ти ли трябва да го пише?!?

Рекламата обаче има учудваща сила - така, както за мене е очевадно, че не може да има по-добра храна за бебето от млякото на майка му, така е очевидно, че рекламите са успели да убедят много жени, въпреки майчинския им инстинкт, всякаква логика и здравия разум, в противното.

Може би истината, както много често се случва, е някъде по средата. Аз мисля, че рекламата на хранителни продукти, насочена към децата трябва да бъде забранена, както трябва да бъде забранено предлагането на друго, освен органична храна, в училищата. Децата не бива да са тези, които правят избор какво да ядат, защото са силно податливи на внушения и нямат никакви знания и опит за правилното хранене. Когато порасне обаче, човек има право да решава какво да прави със себе си. От фирмите може би трябва да се изисква достъпна и пълна информация за хранителната стойност и съдържание на продуктите им, но на никоя фирма не може и не бива да бъде вменена отговорността да пази някого от собствената му глупост.

Или греша?

—————————————————————–

Изненадата за днес е Иво Инджев, който е решил да си направи блог и доколкото го познавам, ще го пълни с политически анализи. Одата му за недоразумението на природата, което играе роля на икономически министър в това правителство направо ме разчувства…

Няма човек, който да не знае за глобалното затопляне - в това отношение като че ли то се превърна в тема, по-бетер и от политиката и от футбола, където всеки разбира и има мнение, че е готов и яростно да го отстоява.

За разлика от политиката и футбола обаче, за глобалното затопляне всъщност различни мнения няма и всички приказват едно и също - което мене лично силно ме притеснява…

Това, което искам да кажа с настоящото писание не е, че на планетата ни няма екологични проблеми - напротив, те са много и някои от тях са много сериозни. Но моето мнение е, че проблемът с “глобалното затопляне” е силно преувеличен.

Теорията за глобалното затопляне се гради главно на предположения и несигурни интерпретации на данни. Всъщност, никой не може да каже какво ще се случи след сто години с климата - затова има едни супер-компютри, които въз основа на постъпващи данни и заложени модели изчисляват това. Да, познахте, това са метеорологичните компютри, работещи с климатични модели с милиони променливи и теория на хаоса. А от нас се иска да приемем, че тия същите компютри, които се използват за прогнози за времето и които реално не могат да познаят какво ще е времето след две седмици, могат да правят надеждни прогнози за след 100 години?!?

Да не говорим, че всъщност даже не е ясно дали планетата се затопля или изстива - още от началото на миналия век разни учени и най-вече “еколози” вдигат периодично врява за това, че Земята ту ще се разтопи като сладолед съвсем скоро, ту пък ще замръзне и бели мечки ще плъпнат като мравки по екватора и ще изядат негрите (което всъщност не е чак толкова лоша перспектива). Само преди 30 години примерно световната общественост е била убедена, че ледниците застрашително растат и това създава опасности за населението в Канада и Аляска.

Медиите сипят апокалиптични сценарии и псевдо-еко-организациите подклаждат истерията, щото покрай нея им отпускат много парици. Ясно е, че докато има проблем, ще се дават и пари за решаването му - също както с бездомните кучета и ромите у нас примерно. Никой няма интерес да се решат проблемите, които поражда глобалното затопляне, даже то да бе истина, защото ще спре кранчето на парите - имат интерес само да вдигат врява до небето и да убеждават всички колко много сме загазили.

Изобщо, плашещото в цялата работа за мен е не толкова самото затопляне, колкото очевидната липса на дебат по въпроса. Тази еко-дандания се превърна в някаква световна религия и също като всяка друга религия и тук вярата е по-важна от доказателствата. Много е модерно да си ангажиран, да поддържаш екологичната кауза, всеки, който не е съгласен с теб и който не е сляпо “загрижен за планетата” се превръща в кръвожаден игнорант, на който “не му пука” и следва да бъде публично оплют.

Гласовете на сериозните световни учени пък трудно се чуват всред всеобщото апокалиптично надвикване, защото те публикуват не в труд и ny times, а в сериозни научни издания, които са скъпи, скучни и малко хора ги четат. А и заради обществените настроения повечето от учените гледат да си мълчат и да не оборват глобалното затопляне извън тия строго научни списания, защото могат да им спрат финансирането на изследванията поради обществен натиск и заклеймяване от страна на неуките еко-фанатици.

А данните от научните изследвания общо взето не подкрепят теорията за глобалното затопляне. Всъщност няма неоспорими доказателства, че нивото на световния океан се покачва с постоянен темп. Ледниците, от една страна, се топят, но първо, това не е от скоро, а от началото на този геоложки период преди 6000 години и второ, не се топят всички. Ледените шапки на земята също не намаляват и това е ясно за всички учени в експедициите до тях. Броят на ураганите и хидро-климатичните бедствия в световен мащаб не се е увеличил статистически за последните десетилетия, увеличил се е просто броят на медиите и съответно общата дандания. Горещи лета и безснежни зими е имало и по времето на баба ми и ще има и занапред, те са част от нормалния климат, който пък, е нормално да се променя - правил го е милиони години без да му пука тогава хора ли е имало или динозаври.

Затова аз не съм склонен да се поддавам на масовите медийни истерии и предпочитам да посъветвам да се обърне внимание на екологични проблеми, които изобилстват и опасностите от които, според мен, са много по недвусмислени - изсичането на горите и повсеместната почвена ерозия в резултат от това, смога и общото замърсяване на въздуха (но не с СО2, а с твърди частици и с токсични вещества), заплашващи здравето ни, замърсяването на океаните и намаляването на живота в тях. Нерешаването на тия проблеми е опасно, защото за разлика от имагинерните теории за затопляне, няма да резултира евентуално, може би, ако сме познали след 200-300 години (ако изобщо има такова нещо), а вече резултира върху нас, лично, защото имаме и ще имаме все по-мръсни въздух и вода, все по-малко растения и животни на планетата.

Понеже на първи майка ми има рожден ден и в нашето семейство той никога не се е празнувал като ден на лъжата, малко със закъснение да ви поразвеселя.

Долу картинката е голяма..

Гласувай: [wp:svejo-net]

Преди две седмици някъде обявих в пост, че раздавам няколко книжки, които не ми трябваха вече в личната библиотека. Резултатът беше положителен и за един ден книжките бяха пожелани от нови собственици.

Време е за продължение…

Е, продължението, за разочарование на някои, не е, че раздавам още книжки - освен ако на някой не му се иска да притежава десетина книги-игри, които не се наемам да опиша, щото ме мързи.

Получихте ли ги?

Първо, искам да помоля тия, на които съм изпратил книжки преди две седмици да споделят дали са ги получили. Български пощи, както подобава на държавна фирма, изобщо не се славят с качество на услугите си и съвсем регулярно не доставят къде пощата, къде известията за нея на адресата.

Затова тия, които все още не са си получили книжките, нека да отидат до пощата в техния район и да попитат за тях - пощенските клейма трябва да са от 20-21 март.

А ще изпратите ли?

Второ, ще ми се да приканя и други хора да се включат в туй богоугодно дело - раздаването на книги. Всеки от нас има книги, които знае, че повече няма да погледне, не са му интересни, подарени са му, купил е просто ей-така, научил е каквото има за научаване в тях…

Колкото и да са неинтересни и безполезни обаче, тия книги могат да си намерят нови собственици, на които да са интересни и които да ги оценят, вместо да стоят в мазата, по кашони, да се въргалят насам-натам или да заемат място в библиотеката. Изпращането на една книга струва 80 ст., което едно, че е направо без пари (то за без пари и такова качество на услугите, биха казали от Български пощи) и второ, че може да ги пускате със служебната поща, за да не влизате в излишни разходи.

Аз не съм от тия, дето си падат по организиране на кампании, но ако на някой му се занимава… Уверявам ви, удовлетворението е голямо, а ползата за тия, на които ще подарите книгите си - още по-голяма.

—————————————————–

И не забравяйте да посещавате сравнително новите ми проекти - микроблога ми, както и блога за аквариуми.

На всеки, който работи (че и на безработните даже) им се налаг да ядат през деня, но на работещите, освен това им се налага да ядат извън къщи. Дали става дума за обяд или закусчица, като няма нещо сготвено, всеки се задоволява с други неща.

Главно боклуци. А може да не е така…

Колкото и да се стараем да ядем здравословно, това, което си готвим в къщи е едно, а това, което можем да си купим навън е съвсем друго. Храненето в ресторант на обяд, да кажем, е приемливо, особено ако в него готвят добре. Но за следобедните и предиобедни закусчици повечето хора купуват и ядат главно боклуци. Солети, чипс, бисквити, вафли, банички, пица, сандвичи - все неща, които нито са особено вкусни, нито са евтини, да не говорим, че са много вредни. Има и някои що-годе добри готови сандвичи, но при цена от 2-3 лв и живо тегло колкото на поничка, коефициентът им на полезно действие за един здрав, прав и гладен мъж рязко спада.

Проблем с лесно решение

Всъщност, решението на проблема с храненето на работа е толкова просто, лесно и очевадно, че направо ме смая - носене на сандвич от къщи. Да, звучи малко … де да знам, кофти. Но уверявам ви, не е.

Аз започнах да си правя сандвичи в къщи и да си ги нося на работа. Правенето на сандвича (който ползвам за следобедна закуска) отнема около 2 минути всяка вечер след вечеря - вземам две филии хляб, нарязвам кашкавал, салатка и някакво месо, подреждам сандвича, увивам го във фолио и го бутвам в хладилника.

Сутринта си го вземам в джоба и следобяд го ям. Преди да го нападна на масата в офиса изглежда ето така:

Така направения сандвич има няколко несъмнени предимства:

- Пести време и усилия- приготвянето му трае, както казах, 2 минути, ако имаш нещата в хладилника и понеже никак не е голям, се носи в джоба или работна чанта. Това е доста по-малко от времето и усилията, необходими да отиде човек до магазина/закусвалнята близо до работа и да почака на опашката в пиковия час.

- Пести пари - каквото и да си говорим, цената на какъвто и сандвич да си купите готов, покрива не само продуктите му, а и наема, и заплатата на косматия арабин, който ви го прави. Положението с разните му там бисквити, вафли, пици и прочее е още по-зле, защото съотношението цена/големина е още по-лошо и ви трябват повече, за да се наядете. Ако (като мен) ядете доволно, месечната сума за закуски става осезаемо перо в бюджета ви.

- Качествена храна - очевидно, бисквити, солети, пици и други нещица не са никак полезни за позанемарения храм, който наричаш свое тяло. В сандвича, от друга страна може да се сложи каквото ти се ще и да си сигурен, че е прясно, вкусно и полезно - поне доколкото нещата, до които имаме достъп може да са полезни.

Идеи

Какво слагам аз в сандвича си, за да съдържа той въглехидрати, протеини, фибри (абе кой ги измисли тия фибри напоследък?!?) и по-малко мазнини? Както казах, кашкавалът е чест гост, защото го обичам Салатата е обикновено краставици, защото в хладилника са трайни и се режат на удобни кръгчета, но когато има замествам с домати, мариновани чушки, прясна зелена салата, даже печени тиквички съм слагал, както са с киселото мляко - става добре. Месото (винаги месо!) е разнообразно - понякога каквото ми е останало от вечеря: пържола, пилешко, кюфтета (срязвам ги наполовина, че са много дебели) или пък пушено месо, роле.

Избягвам да слагам салам и други колбаси, а и принципно не ги ям - освен тия, дето ги прави на Тушето баща му, щото знам, че са качествени, макар и бая скъпи. Веднъж на магазина нямаше котешка храна, в къщи нямах нищо за ядене, та купих за Антон една кутия пастет: помириса го и не искаше да го яде (а обикновено е като прахосмукачка и не прощава на нищо) - от тогава и аз не ям пастет. Не мажа филиите с нищо, нито маргарин, нито масло - ако се сложи достатъчно салата, сандвичът не е сух. Не заливам с кетчуп, майонеза или горчица - ако нещо не ти е вкусно, та се налага да го поливаш с тия лайна, за да може да го ядеш, защо не го хвърлиш?

Та така, надявам се да съм бил полезен за всички офисни (и други) плъхове като мен

——————————————-

А микроблог-манията у нас продължава - наскоро стартира нова платформа за това, наречена clix.bg - Виж какво се случва. Аз пък продължавам да си търся плъгин, който да пренасочва rss-а от микроблога ми в уиджет в страничната колона на този.

И не само в тая държава, ами и в повечето други държави - малко, много малко секс се прави и от това страдаме не само ти и аз (макар аз - особено много), ами страда и цялото общество, барабар със световната икономика, международното положение (да живее!) и горките бели мечки.

Особено пък белите мечки…

Въпреки (а може би и точно поради) силната ми ненавист към всички религии, съм успял да забележа, че всички те се опитват да регулират живота на хората, карайки ги да се откажат главно от най-хубавите неща в него. През цялата история на човечеството, всеки чалнат, който си помисли, че халюцинациите му са пратени от господ и си основе религия, се чувства длъжен сред първите и най-важни неща, които обяви за нечисти, да сложи месото и секса. Това ми е ясно защо е - понеже религиите са бая древни, по онова време тия двете неща са били кажи-речи единствените удоволствия, които човек е можел да си позволи (и да бие жена си, разбира се, ама това никой не се е осмелявал да го забрани) и всякакви шамани, брамини, попове и прочее паплач, която е искала да паразитира върху обществото, са нарочвали първо тях, прокарвайки оказалият се много успешен модел на “забрани всичко хубаво, за да държиш паството в подчинение“.

За месото ще си говорим друг път, ама идеята, че сексът е нещо мръсно, просмукала се в хората заради религиите през вековете, е донесла на същите тия хора през всичките тия векове неизброими беди и нещастия. Продължава да носи и днес.

Малко секс се прави в тая държава!

Аз лично не мога да си представя по-голяма глупост от тая, че въздържанието от секс пречиствало тялото, душата и ума. Това са пълни и абсолютни говна и всички го знаете, защото всички сте виждали какво става с тия, които не правят секс. Човек, който не прави секс не изглежда никак пречистен - напротив, изглежда сякаш има запек. Зачервено лице, изпъкнали очи, винаги е нервен, ядосва се лесно и без причина, излизат му пъпки - започва да мисли как да блъсне самолет в някоя висока американска сграда, само защото после го чакат 70 девственици….

Така си е, разбира се - нима си мислите, че ония арабски момчета, които пълнят джамиите и после се самовзривяват по улиците на Израел и други страни щяха да мислят за подобни глупости, ако имаха какво да чукат? Нима си мислите е случайност, че войнстващият фанатизъм се развива в тия общества, в които забраните върху секса са най-силни? Нима си мислите, че откачените “религиозни водачи” щяха да имат някакво влияние върху такова момче, ако вкъщи го чакаше някоя знойна арабка? Та нали то щеше да им каже да вървят на майната си и да отиде да ебе… А като о�