Като за първи април
Понеже на първи майка ми има рожден ден и в нашето семейство той никога не се е празнувал като ден на лъжата, малко със закъснение да ви поразвеселя.
Долу картинката е голяма..
Подаряване на книжки - продължение
Преди две седмици някъде обявих в пост, че раздавам няколко книжки, които не ми трябваха вече в личната библиотека. Резултатът беше положителен и за един ден книжките бяха пожелани от нови собственици.
Време е за продължение…
Защо ядем боклуци, като може… да не ги ядем?
На всеки, който работи (че и на безработните даже) им се налаг да ядат през деня, но на работещите, освен това им се налага да ядат извън къщи. Дали става дума за обяд или закусчица, като няма нещо сготвено, всеки се задоволява с други неща.
Главно боклуци. А може да не е така…
Малко секс се прави в тая държава!
И не само в тая държава, ами и в повечето други държави - малко, много малко секс се прави и от това страдаме не само ти и аз (макар аз - особено много), ами страда и цялото общество, барабар със световната икономика, международното положение (да живее!) и горките бели мечки.
Особено пък белите мечки…
Толкова ли е трудно да напишеш имейл?
Ще рече човек, че електронната поще е някакво много сложно човешко изобретение, с което могат да работят само малцина избрани, което е много бавно и трудно за използване. Ама не е така - тя е направена точно за да пести време.
Ами тогава защо могат да ти се образуват нерви, докато чакаш отговор от някой?
Kак да блогваме по-добре - три сигурни стъпки
Днес гост-блогър е Соня Симон *
Интересно е да си направите блог, да видите как хората реагират на това, което пишете. Но никак не е интересно да заседнете в тая мъртва точка и да не знаете пише ли ви се, или ви се пикае. Започвате да пишете за едни и същи неща, въртите се около едни и същи теми, дар словото ви нещо никакво го няма напоследък…
И в много от случаите точно това е и моментът, в който хората спират да блогват – просто нямат мотивацията да го правят вече, защото нито има какво толкова да напишат, нито вече ги вълнува дали някой го чете…
Не обичам стотинките
В джобчето ми може да не дрънкат семки и бонбонки, щото не съм селянче от Възраждането, но подрънкват стотинки. Най-различни по форма и цвят, които не успяват да оправдаят съществуването си с нищо.
А не може ли без тях???
Водата на Земята НЯМА как да свърши!
Ето чета си аз блогове вчера и попадам на поредното писание за това как водата на Земята намалявала, как все повече райони в третия свят се засушавали и хората мрели от глад и жажда, как глобална суша ни грози и как трябвало да пестим водата, за да не да оставим най-ценното, без която не можем, да … да … де да знам какво, да изчезне може би.
Ебаси глупостите, честно…
Какво става с Богдан Русев? А с Ина Григорова?
Снимка: View Sofia
Богдан Русев, смятам всички, които го познават ще се съгласят, е една от иконите на българският културен живот през деветдесетте. Писател на книги-игри, с които преминаха ранните ми тийнейджърски години, преводач, емблематичен писач в Егоист (единствено той можеше да пише филмови ревюта, другите бяха ебаси чекиджиите), автор на страхотни фантастични разкази.
Напоследък обаче от него ни вест, ни кост…
Подарявам следните книжки…
Обемът на библиотеката ми не е безкрайна величина и въпреки огромното ми желание, не мога да побера в нея всички книги, които имам, поради което се налага някои от тях да си отидат.
Затова и ги предлагам за подаряване…
