Ето чета си аз блогове вчера и попадам на поредното писание за това как водата на Земята намалявала, как все повече райони в третия свят се засушавали и хората мрели от глад и жажда, как глобална суша ни грози и как трябвало да пестим водата, за да не да оставим най-ценното, без която не можем, да … да … де да знам какво, да изчезне може би.
Ебаси глупостите, честно…
Снимка: View Sofia
Богдан Русев, смятам всички, които го познават ще се съгласят, е една от иконите на българският културен живот през деветдесетте. Писател на книги-игри, с които преминаха ранните ми тийнейджърски години, преводач, емблематичен писач в Егоист (единствено той можеше да пише филмови ревюта, другите бяха ебаси чекиджиите), автор на страхотни фантастични разкази.
Напоследък обаче от него ни вест, ни кост…
Обемът на библиотеката ми не е безкрайна величина и въпреки огромното ми желание, не мога да побера в нея всички книги, които имам, поради което се налага някои от тях да си отидат.
Затова и ги предлагам за подаряване…
Че щастието не е в особено пряка връзка с материалните придобивки вече отдавна е ясно и поговорката, че богатите, видите ли, също били плачели се оказа съвсем вярна.
От какво тогава зависи дали човек е щастлив? Защо в една и съща ситуация един е щастлив, а друг - нещастен мърморко?
Предразсъдъците са голяма работа, да ви кажа. А медийно налаганите образи - още повече, особено за младите. Анорексията, казват, убивала хиляди девойки по света всяка година, примерно.
Само дето убива не само девойки, ами и младежи. Ама не анорексията…
Историята, въпреки, че не е като да е много модерна, не само напоследък, а и по принцип, щото това си е характерно за нея, съдържа бая интересни неща и понеже аз лично доста й се кефя, днес смятам да ви позанимая с едни хора, дето направили едни работи.
Тия хора се наричали бури и докато защитавали дъжавицата си, измислили много интересни неща, като командосите, концентрационните лагери, партизанската война и снайперизма…
Има една особена порода хора, които лично аз никога, ама никога няма да мога да разбера. Всички сте срещали такива, всички познавате такива, защото те са учудващо многобройни. Не са глупави, но са видимо слепи за това, което ги заобикаля.
И това са хората, които говорят само за работа…
Ще рече човек, че като се занимавам с работа, с аквариума си, котката, пиене и с други свойствени ми дейности, съм се откъснал далече далече от “медийната ни действителност”, както си умират да я наричат журналистите и разните й (на медийната действителност) там хилави отрочета спокойно се спотайват, поне за мен, в относителната неизвестност, която безспорно заслужават.
Ще рече, обаче няма да бъде прав, за мое огромно съжаление…
Малко съботен микро-блогинг по темата за детската порнография, като за днешния празник.
За разлика от предишния път - с картинки…
(12 декември, 11:00 преди обяд)
Аз - Здравей, аз съм Х, запознахме се на купона на Мишо в понеделник. Даде ми телефона си, а аз обещах да ти се обядя и ето - правя го.
Тя (неуверено) - Да… как си?
